Опасен пробив: Хора, създадени в епруветка
„ Целта ни не е да сътворяваме живот “, споделя Магдалена Зерника-Гьотц - биоложката, която организира проучвания със стволови кафези в Кеймбриджкия университет. Но това, което нейният екип е основал, е прекомерно покрай изходния материал, от който по-късно би могъл да възникне нов човешки живот.
Медиите го нарекоха “пробив в основаването на синтетични човешки ембриони ”.
Почти по същото време друга изследователска група от Израел разгласява напълно сходни резултати. И двете групи от учени са съумели да отгледат лабораторно човешки стволови кафези до модели, притежаващи характерностите на 14-дневен ембрион. Никой не е успявал да реализира сходно нещо до момента.
Етична алтернатива
Вече можем да пратим хора на Луната или на морското дъно, само че прекомерно малко знаем за зараждането на човешкия живот. Причината е в това, че учените не могат да проучат главно този интервал от живота, без да навредят на изследваните ембриони. Затова и се работи интензивно по основаването на синтетични или скотски модели, оптимално близки до индивида.
Синтетичните ембриони могат да оказват помощ на учените да проучат по-добре аргументите за спонтанните аборти, да се изследват генетични болести и вродени недостатъци.
Зерника-Гьотц отбелязва, че изследователската активност на екипа ѝ цели да отвори „ черната кутия “ на ранното човешко развиване. За мнозина обаче това звучи като опит на Франкенщайн.
Проблемът е, че с цел да бъде един модел в действителност добър, той би трябвало да е допустимо непосредствен до оригинала. „ Колкото по-близо сме до същински човешки ембрион, толкоз повече се приближаваме и до някои етични граници, които първоначално ни отблъскваха от тази концепция “, споделя Ханк Грийли, който е професор по право и нравственос в Станфорд.
В момента откривателите изясняват, че изходният материал, с който работят, не съставлява човешки ембрион, въпреки и да е доста подобен с него.
Моделите (все още) не са жизнеспособни
При по-внимателно вглеждане моделите имат доста разлики с човешките ембриони, показва Джеси Веенвлиет от Института „ Макс Планк “. При тях да вземем за пример се прескача стадият на загнездването им в матката. Те не са и жизнеспособни.
При животинския модел към този момент е направена крачка напред: при започване на април откриватели от Шанхай са основали бластоиди от стволови кафези на маймуни и са ги вградили в матката на маймуна. Бластоидите са скупчвания на кафези, които се образуват към седмица след оплождането на яйцеклетката.
Маймуните са посочили признаци на бременност. След няколко дни обаче непринудено пометнали.
Правните аспекти
По отношение на правните регулации, обстановката е друга на доста места. В Китай, Англия и Канада да вземем за пример е разрешено да се вършат проучвания на ембриони до 14-ия ден от възникването им. В други страни - като Германия, Турция и Русия тези проучвания са строго неразрешени. Във Франция и Бразилия няма краен период за разрешените проучвания.
Наличието на 14-дневен период, който множеството страни съблюдават, е обвързван с биоетичните рекомендации на отчета „ Уорнок “ от 1984 година. След две седмици в ембрионалното развиване стартира зародишното развиване.
Все отново от синтетични ембриони за момента няма по какъв начин да се развие човек.
Затова доста учени считат, че 14-дневното предписание към този момент не е използвано.
Закон за отбрана на ембрионите от предишното хилядолетие
В Германия правната обстановка е доста по-сложна. От една страна, проучванията на ембриони са изцяло неразрешени. Това се регламентира от Закона за отбрана на ембрионите, признат през 1990 година. В същото време има хиляди ембриони, които остават неизползвани при изкуствено оплождане. Те могат да бъдат унищожени или консервирани.
Вместо това в Германия е позволено да се внасят ембрионални стволови кафези от чужбина. След това те могат да се употребяват за научни проучвания. Това е явен знак за двойни стандарти Учени пледират в Германия най-накрая да се подхващат правни дейности против възбраната за проучвания с ембриони. Засега обаче никой не рискува да го направи.
Медиите го нарекоха “пробив в основаването на синтетични човешки ембриони ”.
Почти по същото време друга изследователска група от Израел разгласява напълно сходни резултати. И двете групи от учени са съумели да отгледат лабораторно човешки стволови кафези до модели, притежаващи характерностите на 14-дневен ембрион. Никой не е успявал да реализира сходно нещо до момента.
Етична алтернатива
Вече можем да пратим хора на Луната или на морското дъно, само че прекомерно малко знаем за зараждането на човешкия живот. Причината е в това, че учените не могат да проучат главно този интервал от живота, без да навредят на изследваните ембриони. Затова и се работи интензивно по основаването на синтетични или скотски модели, оптимално близки до индивида.
Синтетичните ембриони могат да оказват помощ на учените да проучат по-добре аргументите за спонтанните аборти, да се изследват генетични болести и вродени недостатъци.
Зерника-Гьотц отбелязва, че изследователската активност на екипа ѝ цели да отвори „ черната кутия “ на ранното човешко развиване. За мнозина обаче това звучи като опит на Франкенщайн.
Проблемът е, че с цел да бъде един модел в действителност добър, той би трябвало да е допустимо непосредствен до оригинала. „ Колкото по-близо сме до същински човешки ембрион, толкоз повече се приближаваме и до някои етични граници, които първоначално ни отблъскваха от тази концепция “, споделя Ханк Грийли, който е професор по право и нравственос в Станфорд.
В момента откривателите изясняват, че изходният материал, с който работят, не съставлява човешки ембрион, въпреки и да е доста подобен с него.
Моделите (все още) не са жизнеспособни
При по-внимателно вглеждане моделите имат доста разлики с човешките ембриони, показва Джеси Веенвлиет от Института „ Макс Планк “. При тях да вземем за пример се прескача стадият на загнездването им в матката. Те не са и жизнеспособни.
При животинския модел към този момент е направена крачка напред: при започване на април откриватели от Шанхай са основали бластоиди от стволови кафези на маймуни и са ги вградили в матката на маймуна. Бластоидите са скупчвания на кафези, които се образуват към седмица след оплождането на яйцеклетката.
Маймуните са посочили признаци на бременност. След няколко дни обаче непринудено пометнали.
Правните аспекти
По отношение на правните регулации, обстановката е друга на доста места. В Китай, Англия и Канада да вземем за пример е разрешено да се вършат проучвания на ембриони до 14-ия ден от възникването им. В други страни - като Германия, Турция и Русия тези проучвания са строго неразрешени. Във Франция и Бразилия няма краен период за разрешените проучвания.
Наличието на 14-дневен период, който множеството страни съблюдават, е обвързван с биоетичните рекомендации на отчета „ Уорнок “ от 1984 година. След две седмици в ембрионалното развиване стартира зародишното развиване.
Все отново от синтетични ембриони за момента няма по какъв начин да се развие човек.
Затова доста учени считат, че 14-дневното предписание към този момент не е използвано.
Закон за отбрана на ембрионите от предишното хилядолетие
В Германия правната обстановка е доста по-сложна. От една страна, проучванията на ембриони са изцяло неразрешени. Това се регламентира от Закона за отбрана на ембрионите, признат през 1990 година. В същото време има хиляди ембриони, които остават неизползвани при изкуствено оплождане. Те могат да бъдат унищожени или консервирани.
Вместо това в Германия е позволено да се внасят ембрионални стволови кафези от чужбина. След това те могат да се употребяват за научни проучвания. Това е явен знак за двойни стандарти Учени пледират в Германия най-накрая да се подхващат правни дейности против възбраната за проучвания с ембриони. Засега обаче никой не рискува да го направи.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ