Какви са рискове пред влизането ни в еврозоната и колко ще платим?
Целият развой към присъединение към ЕРМ 2 и към еврозоната протича извънредно непрозрачно и без да има противоположна връзка от самите гласоподаватели и бюрократите, които реализират процеса. Това съобщи икономистът Георги Вулджев и основен редактор на платформата Екип в по телевизия Bulgaria On Air.
Според думите му няма оценка какви ще са действителните стопански последици. Нито един министър до момента не е дал конкретика какво се чака да се случи в българската стопанска система след приемане на еврото у нас.
" Когато влезем в еврозоната имаме две варианти. Можем да сме фискален първенец, да не се възползваме ЕЦБ да ни финансира дълга и да го харчим. Но в случай че се случи противоположното, това основава честен риск за злоупотреби и рано или късно някой би трябвало да заплати тези задължения.
Ако сме от фискално дисциплинираните страни, нашите данъкоплатците ще са от тези, които заплащат сметката на страни като Италия, Гърция. Това е единствено единия от рисковете пред приемане на еврото. Реалния размер на този дял надвишава доста този, който е вписан в разпоредбите на единния механизъм за непоклатимост. По актуалните условия ще платим жестоко 4 милиарда евро ", счита той.
Къде са гаранциите, че ще влезем в еврозоната по настоящия закрепен курс?
Министърът даде увещание, само че думите отлитат, а единствено писаното остава
По думите му това е наложителна вноска и не е под въпрос. Има обаче по-голяма опасност.
" Миналият път когато Гърция стигна до банкрут, няколко пъти се наложи другите членки на еврозоната да й покриват заемите и крайната сума излезе доста над това, което единния механизъм предвиждаше. Въпросът е дали още веднъж няма да се случи. Тези неща са непредвидими " съобщи Вулджев.
Плашещото е, че нямаме никаква изясненост върху това какво ще платим.
" Имаме и честен риск, тъй като имаме високи равнища на корупция в страната. Ако сме в позицията на страна като Гърция може един интервал да ни е доста добре, само че в случай че в дълготраен проект се вкараме в същата обстановка като южната ни съседка, която до през днешния ден има хронична безработица и конкурентоспособна стопанска система, нито един от тези разновидности не наподобява удобен ", съобщи специалистът.
По думите му неналичието на субсидиране на нашия държавен дълг от огромна централна банка е нещо хубаво. Данъкоплатците би трябвало да осъзнаят, че това е в техен интерес да остане ".
Ще намалеят ли лихвите по заема?
По думите на Вулджев това е умозрителен мотив. Опитът от други страни е спорен.
" На някои места се е случило да се следи спад - като Италия и Гърция да вземем за пример. В Словакия да вземем за пример нямаше спад, както и при другите не се следи някаква огромна разлика и няма по какъв начин да се каже, че поради влизането им в еврозоната има някакъв голям спад. "
Как ще се трансформират цените?
По думите на специалиста има краткосрочно нарастване на инфлацията при някои артикули. Това е нещо, което се случва съвсем на всички места.
" По всяка възможност няма да да забележим доста огромна инфлация. Възможно е по-значително повишение при хранителни артикули, ресторантьорски услуги. На доста места се вижда повдигане на цените директно след влизането в еврозоната ", разяснява Вулджев.
" В еврозоната има доста съществени разлики в инфлационните равнища на едни и други страни. Средното равнище наподобява ниско, само че тук-там като Германия и Холандия, то е по-високо, в сравнение с в южните страни. Това се дължи на по-конкурентноспособния им експорт на южните страни - Португалия, Испания, Италия. Когато са приели еврото, те съумяват да носят повече на по-ниски цени. Там мъчно може да се видят високи равнища на инфлация. При страни като Германия, където преди приемането на еврото валутата им е била по-сила, на процедура след приемането се обезценяват, вносът им става по-скъп и цените се подвигат ", съобщи той.
При влизането в еврозоната: Цените в левове и евро една година
Замяната ще бъде при курс от 1.95583
Според думите му няма оценка какви ще са действителните стопански последици. Нито един министър до момента не е дал конкретика какво се чака да се случи в българската стопанска система след приемане на еврото у нас.
" Когато влезем в еврозоната имаме две варианти. Можем да сме фискален първенец, да не се възползваме ЕЦБ да ни финансира дълга и да го харчим. Но в случай че се случи противоположното, това основава честен риск за злоупотреби и рано или късно някой би трябвало да заплати тези задължения.
Ако сме от фискално дисциплинираните страни, нашите данъкоплатците ще са от тези, които заплащат сметката на страни като Италия, Гърция. Това е единствено единия от рисковете пред приемане на еврото. Реалния размер на този дял надвишава доста този, който е вписан в разпоредбите на единния механизъм за непоклатимост. По актуалните условия ще платим жестоко 4 милиарда евро ", счита той.
Къде са гаранциите, че ще влезем в еврозоната по настоящия закрепен курс?
Министърът даде увещание, само че думите отлитат, а единствено писаното остава
По думите му това е наложителна вноска и не е под въпрос. Има обаче по-голяма опасност.
" Миналият път когато Гърция стигна до банкрут, няколко пъти се наложи другите членки на еврозоната да й покриват заемите и крайната сума излезе доста над това, което единния механизъм предвиждаше. Въпросът е дали още веднъж няма да се случи. Тези неща са непредвидими " съобщи Вулджев.
Плашещото е, че нямаме никаква изясненост върху това какво ще платим.
" Имаме и честен риск, тъй като имаме високи равнища на корупция в страната. Ако сме в позицията на страна като Гърция може един интервал да ни е доста добре, само че в случай че в дълготраен проект се вкараме в същата обстановка като южната ни съседка, която до през днешния ден има хронична безработица и конкурентоспособна стопанска система, нито един от тези разновидности не наподобява удобен ", съобщи специалистът.
По думите му неналичието на субсидиране на нашия държавен дълг от огромна централна банка е нещо хубаво. Данъкоплатците би трябвало да осъзнаят, че това е в техен интерес да остане ".
Ще намалеят ли лихвите по заема?
По думите на Вулджев това е умозрителен мотив. Опитът от други страни е спорен.
" На някои места се е случило да се следи спад - като Италия и Гърция да вземем за пример. В Словакия да вземем за пример нямаше спад, както и при другите не се следи някаква огромна разлика и няма по какъв начин да се каже, че поради влизането им в еврозоната има някакъв голям спад. "
Как ще се трансформират цените?
По думите на специалиста има краткосрочно нарастване на инфлацията при някои артикули. Това е нещо, което се случва съвсем на всички места.
" По всяка възможност няма да да забележим доста огромна инфлация. Възможно е по-значително повишение при хранителни артикули, ресторантьорски услуги. На доста места се вижда повдигане на цените директно след влизането в еврозоната ", разяснява Вулджев.
" В еврозоната има доста съществени разлики в инфлационните равнища на едни и други страни. Средното равнище наподобява ниско, само че тук-там като Германия и Холандия, то е по-високо, в сравнение с в южните страни. Това се дължи на по-конкурентноспособния им експорт на южните страни - Португалия, Испания, Италия. Когато са приели еврото, те съумяват да носят повече на по-ниски цени. Там мъчно може да се видят високи равнища на инфлация. При страни като Германия, където преди приемането на еврото валутата им е била по-сила, на процедура след приемането се обезценяват, вносът им става по-скъп и цените се подвигат ", съобщи той.
При влизането в еврозоната: Цените в левове и евро една година
Замяната ще бъде при курс от 1.95583
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ