Да почерпят именниците! Почитаме светите Вяра, Надежда и Люб...
Църквата уважава паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се респект на добродетелите, които ни крепят - вярата, вярата, любовта и мъдростта.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в обич към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята религия в Христа и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя показала невероятна мощ от самото начало. Не издържали и на изтезанията девойките умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била заровена при тях. Църква уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
По традиция, дамите на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, дружно с плодове, присъщи за сезона и изобилстващи в градината.
На масата се поставя прясна питка и грозде.
Всеки демонстрира състрадание към човек, изпаднал в неволя - бедняк или сираче, а гостенин не се връща, даже и да е непредвиден.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, защото от епохи наред народът ни има вяра, че положителното в никакъв случай не се не помни и един ден ще бъде възнаградено, както и че положителният човек в никакъв случай не остава бедняк, даже и да е безпаричен.
Днес имен ден имат всички с имената София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен и сродни.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в обич към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята религия в Христа и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя показала невероятна мощ от самото начало. Не издържали и на изтезанията девойките умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била заровена при тях. Църква уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
По традиция, дамите на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, дружно с плодове, присъщи за сезона и изобилстващи в градината.
На масата се поставя прясна питка и грозде.
Всеки демонстрира състрадание към човек, изпаднал в неволя - бедняк или сираче, а гостенин не се връща, даже и да е непредвиден.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, защото от епохи наред народът ни има вяра, че положителното в никакъв случай не се не помни и един ден ще бъде възнаградено, както и че положителният човек в никакъв случай не остава бедняк, даже и да е безпаричен.
Днес имен ден имат всички с имената София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен и сродни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ