Почитаме Успение на свети Иван Рилски
Църквата уважава през днешния ден най-великият български светец, покровител на народа ни, свети Йоан Рилски. Той е умрял на 18 август 946 година.
Три пъти в годината - на 19 октомври, 1 юли и 18 август, християните отдават респект на светеца, роден към 876 година.
Родното му място е село Скрино, ситуирано в Осоговска планина край река Струма. Родителите му овреме му вдъхнали религия и обич към Бога. Когато умряли, той раздал на небогати и заболели хора своята част от наследеното от тях имущество и постъпил като послушник в близкия манастир. След известно време станал духовник, след това напуснал светата обител и си направил барака в планината, където се хранел единствено с диви растения и прекарвал времето си в пост и молитва.
През една нощ обаче разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттова. След скитничество из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.
Един ден неговият племенник Лука, без да каже на татко си, тръгнал да търси обичания си чичо из планината. След огромни компликации го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може измежду това пусто място да стъпи човешки крайник. С обич той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като истински аскет. Разгневил се и се озлобил против брата си Йоан, че е позволил това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за безконечното избавление на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размишления за заплахите на светския живот.
Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той починал. Бащата, надълбоко нажален от станалото, се почувствал отговорен за така непредвидената гибел на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл назад към пещерата на св. Йоан. Пустинникът изискал от него да погребат момчето покрай пещерата.
Когато бащата си отишъл, св. Йоан почнал постоянно да върви при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било обичаното му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били огромни - против съблазните и изкушенията от злите духове, а също и против немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се единствено с треви. Не виждал на никое място човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали положителни към него.
След известно време го разкрили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от разнообразни места идвали при хралупата, с цел да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си заболели. Със мощните си молебствия преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Но и тук великият аскет не останал прикрит от индивидите. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят желал да го види и да беседва с него. Пратил му в подарък злато и плодове. Св. Йоан приел с признателност плодовете, само че златото върнал, тъй като не му било нужно. Скромен и преклонен, той отклонил срещата с царя, само че му написал в писмо какво е нужното за него и за страната.
Мнозина надошли към Божия ласкател и поискали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв свещеник на който станал самичък преподобният Йоан. Преди гибелта си св. Йоан оставил писмен завет на своите възпитаници и следовници, в който насочва съвет: " Новопокръстените люде от единокръвния собствен народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически традиции и злите нрави... "
Първоначално храмът бил организиран в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан.
На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено умрял. Бил заровен в самата пещера от братята монаси.
След няколко десетки години Божият ласкател се явил на учениците си и изискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се празнува неговата памет.
Светите мощи били положени на първо време в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". После били пренесени в църквата " Св. деятел и евангелист Лука ".
В дванадесети век един благоверен и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна черква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всевъзможен жанр тук получавали здраве, разтуха и поддръжка.
През 1195 година българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват отначало в неговата света Рилска обител.
Три пъти в годината - на 19 октомври, 1 юли и 18 август, християните отдават респект на светеца, роден към 876 година.
Родното му място е село Скрино, ситуирано в Осоговска планина край река Струма. Родителите му овреме му вдъхнали религия и обич към Бога. Когато умряли, той раздал на небогати и заболели хора своята част от наследеното от тях имущество и постъпил като послушник в близкия манастир. След известно време станал духовник, след това напуснал светата обител и си направил барака в планината, където се хранел единствено с диви растения и прекарвал времето си в пост и молитва.
През една нощ обаче разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттова. След скитничество из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.
Един ден неговият племенник Лука, без да каже на татко си, тръгнал да търси обичания си чичо из планината. След огромни компликации го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може измежду това пусто място да стъпи човешки крайник. С обич той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като истински аскет. Разгневил се и се озлобил против брата си Йоан, че е позволил това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за безконечното избавление на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размишления за заплахите на светския живот.
Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той починал. Бащата, надълбоко нажален от станалото, се почувствал отговорен за така непредвидената гибел на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл назад към пещерата на св. Йоан. Пустинникът изискал от него да погребат момчето покрай пещерата.
Когато бащата си отишъл, св. Йоан почнал постоянно да върви при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било обичаното му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били огромни - против съблазните и изкушенията от злите духове, а също и против немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се единствено с треви. Не виждал на никое място човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали положителни към него.
След известно време го разкрили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от разнообразни места идвали при хралупата, с цел да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си заболели. Със мощните си молебствия преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Но и тук великият аскет не останал прикрит от индивидите. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят желал да го види и да беседва с него. Пратил му в подарък злато и плодове. Св. Йоан приел с признателност плодовете, само че златото върнал, тъй като не му било нужно. Скромен и преклонен, той отклонил срещата с царя, само че му написал в писмо какво е нужното за него и за страната.
Мнозина надошли към Божия ласкател и поискали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв свещеник на който станал самичък преподобният Йоан. Преди гибелта си св. Йоан оставил писмен завет на своите възпитаници и следовници, в който насочва съвет: " Новопокръстените люде от единокръвния собствен народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически традиции и злите нрави... "
Първоначално храмът бил организиран в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан.
На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено умрял. Бил заровен в самата пещера от братята монаси.
След няколко десетки години Божият ласкател се явил на учениците си и изискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се празнува неговата памет.
Светите мощи били положени на първо време в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". После били пренесени в църквата " Св. деятел и евангелист Лука ".
В дванадесети век един благоверен и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна черква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всевъзможен жанр тук получавали здраве, разтуха и поддръжка.
През 1195 година българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват отначало в неговата света Рилска обител.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ