Свети Наум Охридски
Църквата ни уважава свети Наум Охридски.
Той е българин от Мизия и с доблестен генезис. Като оставя всичко, той последва славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкополага за духовник.
След гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент и св. Ангеларий се насочва за България, където българският цар Борис го приема с наслада. Св. Климент, като преподавател на славянска книжовност изпраща в югозападната част на страната, а св. Наум остава в столицата Плиска.
Свети Наум е един от уредниците на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, призован в Преслав през есента на 893 година, прогласил славянобългарския език за формален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската страна и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия заслужен наследник и правоприемник - Симеон Велики. На събора е решено българската столица да бъде пренесена в Преслав, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник.
Веднага след събора се пристъпило към фактическата подмяна на гръцките владици в България посредством ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат ръководството на епархиите. За пръв свещеник на " български език " е бил въздигнат Климент - свещеник на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно заради преклонна възраст Наум не е приел епископска катедра.
След ръкополагането на Климент за свещеник, чиято активност се концентрира основно в неговия манастир " Св. Пантелеймон " в Охрид, св. Наум оставя управлението на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и отпътува за Девол, с цел да продължи Климентовата просветна активност.
Седем години (886 - 893 г.) продължава активността на Наум като началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветник в Девол. Едва когато основава задоволително млади сили, на които да съобщи светлината и задачата на живота си, св. Наум, изнурен от писания и премеждия, се отдръпва в своя манастир " Свети архангели Михаил и Гавриил ", който построил със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия наследник цар Симеон. В притвора на манастирската черква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от през днешния ден съществуващите български манастири.
Свети Наум Охридски се преставил Господа на 23 декември 910 година , когато се и чества неговата памет. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неотворени, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Свети Наум се чества независимо още на една дата, тъй като от дълбока античност Охридската архиепископия, закрита като независима през 1767 година, открила 20 юни като ден за тържествено чествуване на неговата памет.
Той е българин от Мизия и с доблестен генезис. Като оставя всичко, той последва славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкополага за духовник.
След гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент и св. Ангеларий се насочва за България, където българският цар Борис го приема с наслада. Св. Климент, като преподавател на славянска книжовност изпраща в югозападната част на страната, а св. Наум остава в столицата Плиска.
Свети Наум е един от уредниците на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, призован в Преслав през есента на 893 година, прогласил славянобългарския език за формален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската страна и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия заслужен наследник и правоприемник - Симеон Велики. На събора е решено българската столица да бъде пренесена в Преслав, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник.
Веднага след събора се пристъпило към фактическата подмяна на гръцките владици в България посредством ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат ръководството на епархиите. За пръв свещеник на " български език " е бил въздигнат Климент - свещеник на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно заради преклонна възраст Наум не е приел епископска катедра.
След ръкополагането на Климент за свещеник, чиято активност се концентрира основно в неговия манастир " Св. Пантелеймон " в Охрид, св. Наум оставя управлението на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и отпътува за Девол, с цел да продължи Климентовата просветна активност.
Седем години (886 - 893 г.) продължава активността на Наум като началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветник в Девол. Едва когато основава задоволително млади сили, на които да съобщи светлината и задачата на живота си, св. Наум, изнурен от писания и премеждия, се отдръпва в своя манастир " Свети архангели Михаил и Гавриил ", който построил със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия наследник цар Симеон. В притвора на манастирската черква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от през днешния ден съществуващите български манастири.
Свети Наум Охридски се преставил Господа на 23 декември 910 година , когато се и чества неговата памет. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неотворени, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Свети Наум се чества независимо още на една дата, тъй като от дълбока античност Охридската архиепископия, закрита като независима през 1767 година, открила 20 юни като ден за тържествено чествуване на неговата памет.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ