Какво е причастие в християнството
Църковното причестяване е едно от великите тайнства дружно с кръщението. В църковния речник се употребява терминът евхаристия и се превежда като посредством.
Вярващите християни благодарят на Бога за сътворяването на света и превръщането му от несъществуване в съществуване, както и за това, че посредством причастието е дал опция на хората да се приобщят към него.
Самият обред е въведен още от Исус Христос на Тайната вечеря, когато дава на учениците си самун и вино, приканвайки ги да ги одобряват като неговото тяло и неговата кръв. Евхаристията постоянно се прави тържествено, с свещенодействие, наречено Литургия. На тази света Литургия свещеникът предлага безкръвна жертва - самун и вино, по образеца на Божия наследник. Тази традиция е доста остаряла и е употребена за паметни обреди още преди Христа, тъй че християнството просто продължава една традиция.
Следва молитва, в която се измолва претворяването на насъщните блага на природата в Тяло и Кръв Христови, с цел да може вярващите да одобряват Божия наследник в сърцето си. Така християните се съединяват с извора на безконечния живот, с цел да получат помилван и да доближат до безконечен живот с Бога.
Апостолите и античните християни съзнавали силата на светото причестяване и по тази причина пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата приканва вярващите да се причестяват колкото може по-често. Към това свещенодействие може да пристъпи всеки кръстен. С това те получават Божията берекет.
За да се причести, всеки християнин би трябвало да отиде квалифициран. Подготовката се състои в пост, като той трае друго време. Църквата е определила 2 огромни поста, които траят по 40 дни, преди Възкресение и Рождество, както и по-кратки пости и обособени постни дни.
Самото възпиране от мазни храни би трябвало да бъде придружено от по-усърдни молебствия от страна на вярващите, от духовно филтриране и възобновление. Вечерта и сутринта преди причастие не се приема храна и вода. Целта на поста е с ограничението от избрани храни, вярващият да се въздържа и от неверни стъпки и каузи, да се учи на самообладание, примирение и смирение.
