Св. преподобни Роман Търновски
Цар Иван Александър и кралица Сара-Теодора със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, през днешния ден в Британския музей, Лондон. Aрхив Pravoslavieto.com За преподобни Роман Търновски имаме нищожни сведения в житието на неговия преподавател. Този последният бил към този момент в манастира на св. Григорий Синаит – Парория ( " приграничен " - на границата сред България и Византия). И тъй като там върлували доста разбойници, игуменът изпратил един път и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с който се познавал от дълго време, да го моли за неговата царска помощ.
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път. Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи – наподобява – отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си – отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
Св. Патриарх Евтимий Търновски, който превел от гръцки житието на св. Теодосий, от себе си прибавил следните думи за св. Роман:
" Беше човек благодетелен и популярен, ревнител на духовния живот, във всичко сходен на блажения Теодосий, същински пустинножител и постник, реализатор на всички Господни заповеди. След като одобри светата обител и предстоятелството на манастирското приятелство, той старателно пучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде имитатор на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха в близост, дохождаха постоянно при него за изгода и молитва. А самият той деликатно спазваше постнически живот; един път дневно приемаше храна и то доста нищожно, също по този начин вкусваше и малко вино поради телесния си кусур.
А страдаше от доста тежък кусур, който го мъчеше и който на славянски се назовава " кашлица " - доста мъчителна. Обаче все пак той не изоставяше всегдашното бдение, тъй че всяка нощ прекарваше без сън и единствено на разсъмване малко заспиваше, като с това оказваше дребна грижа за човешкото естество.
Като не забравяше ръзлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и дружно с Теодосий да се любува на отвъдния благословен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това положение той сякаш младееше. Обаче поменатият негов кусур се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този смелчага все пак не се разслабваше, а доста пъти без да обръща внимание на своя кусур утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине оттатък, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия боязън, всичко положително подреди за светата обител, причасти се със страшните Божествени секрети, всички благослови и съобщи духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и пограбаха като собствен отец и по признатия ред му направиха надгробно пение. "
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път. Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи – наподобява – отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си – отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
Св. Патриарх Евтимий Търновски, който превел от гръцки житието на св. Теодосий, от себе си прибавил следните думи за св. Роман:
" Беше човек благодетелен и популярен, ревнител на духовния живот, във всичко сходен на блажения Теодосий, същински пустинножител и постник, реализатор на всички Господни заповеди. След като одобри светата обител и предстоятелството на манастирското приятелство, той старателно пучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде имитатор на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха в близост, дохождаха постоянно при него за изгода и молитва. А самият той деликатно спазваше постнически живот; един път дневно приемаше храна и то доста нищожно, също по този начин вкусваше и малко вино поради телесния си кусур.
А страдаше от доста тежък кусур, който го мъчеше и който на славянски се назовава " кашлица " - доста мъчителна. Обаче все пак той не изоставяше всегдашното бдение, тъй че всяка нощ прекарваше без сън и единствено на разсъмване малко заспиваше, като с това оказваше дребна грижа за човешкото естество.
Като не забравяше ръзлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и дружно с Теодосий да се любува на отвъдния благословен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това положение той сякаш младееше. Обаче поменатият негов кусур се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този смелчага все пак не се разслабваше, а доста пъти без да обръща внимание на своя кусур утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине оттатък, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия боязън, всичко положително подреди за светата обител, причасти се със страшните Божествени секрети, всички благослови и съобщи духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и пограбаха като собствен отец и по признатия ред му направиха надгробно пение. "
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ