Румен Пехливанов: Скоростен път ще даде бъдеще на област Смолян
Трябва най-сетне да гледаме на културно-историческото си завещание и като на метод за развиване на стопанската система Балнеологията ще сътвори туризъм в Рудозем Нужна ни е тактика за ръководство на туризма и реклама на обектите Бранд Родопи е хубост, девствена природа, прелестни хора В момента няма даже първокачествен път, споделя кметът на Рудозем Румен Пехливанов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Пехливанов, какво отличава Бранд Родопи и за какво той би трябвало да бъде съществена част от Бранд България?
-->
- Родопите като планина са извънредно красиво и магнетично място със своите големи естествени забележителности и запаси. Бранд Родопи би трябвало да почива на тези дадености. Това е цялостен район, който включва освен територия в Република България. Знаете, част от Родопите попадат и в прилежаща Гърция. Малко по-широкото разбиране Родопи дава опция и за интернационален туризъм, освен за вътрешен. От тази позиция с бъдещото отваряне на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже " (Рудозем - Ксанти) е извънредно значимо за развиването на независим бранд като съществена част от Бранд България.
- За Вас какво е Бранд Родопи? Можете ли да го формулирате с една дума, с едно изречение, с едно обръщение?
- Красота, девствена природа, прелестни хора. Всички условия за необикновено преживяване и страховит туристически артикул.
- За да се развива туризъм изключително в по-малките обитаеми места обаче е нужна добра съгласуваност - нещо, което от години е проблем в България. Как да покажем Чудесата на Родопите, когато до не всички от тях има положителни пътища и добра прилежаща инфраструктура?
- Това е доста сериозен народен проблем. Смело мога да кажа, че отговорността на общините за общинските пътища и общинската съгласуваност в доста огромна степен е осъществена и е налице. Проблемът е в междурегионалната съгласуваност.
Ще изразя моето мнение, което, споделяйки го с представители на туристическия бизнес, среща безспорна поддръжка. На Родопите им е нужен най-малко един скоростен път, който да свърже границата при Рудозем с автомагистрала " Тракия ". Няма да ни оказват помощ плановете за разширение на съществуващия път от Пловдив през Асеновград, който е единственият второразреден път на територията на Смолянска област. Първокласен изобщо няма.
Нужен е скоростен път, който да свърже непосредствено автомагистралата и минавайки в непосредствена непосредственост до всички огромни центрове, да стигне до границата. Паралелно с него са нужни напречни връзки сред градовете и този скоростен път. Това е от първостепенно значение за развиване на района - стопански и обществено като цяло и в частност на туристическия бранш.
- Колко дълъг би бил този път?
- 100 километра в релативно права линия. Съвсем скоро чакаме издигнатият към този момент Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже " при Рудозем да проработи. Колегите от гръцка страна би трябвало да завършат тяхната част от трасето. И в случай че ние нямаме скоростен път - четирилентов, с по две платна в посока, няма да се оправим. В момента без интернационален трафик изминаването на тези 100 км лишава 2-3 часа. Ако интензивността на натоварване се увеличи с транспортни средства, в това число с рейсове и тежки камиони, трасето ще стане извънредно тежко. А това за Смолянска област е единственият сериозен маршрут.
При община " Кирково " имаме " Маказа ", само че там стои въпросът с обходния път на Кърджали. По същия метод от другата страна на Родипите идващият граничен пункт е чак при Гоце Делчев. Връзката от Кърджали и Ивайловград до Гоце Делчев през Смолян също е доста проблематична.
Транспортно са ни нужни две съществени артерии - най-малко един скоростен път, който да свързва автомагистралата с ГКПП-то и перпендикулярно на него така наречен автомагистрала от Гоце Делчев до Ивайловград. Това са нещата, които ще запазят района и ще го развият. В противоположен случай той е жертван в идващите 10 години на непрекъсната миграция, демографски проблеми и обезлюдяване.
- Вие сте поставял този проблем неведнъж пред разнообразни държавни управления. Защо не се случва нищо?
- Този въпрос се разисква в разнообразни формати и е поставян на вниманието на разнообразни министри към този момент 12 години, откогато съм кмет. За страдание, не е налице единодушие сред всички страни какво тъкмо би трябвало да се направи. Имахме интервали, в които избрани ръководещи желаеха уголемение с трета лента на пътя Асеновград-Чепеларе. Нещо което няма да реши казуса. Мисля, че сега всички узряха за нуждата от създаване на скоростен път. Трябва да се намерения за обхода на Кърджали. Връзките сред автомагистрала " Тракия " и граничните пунктове би трябвало да са с висок потенциал на прекосяване на транспортни средства, в случай че желаеме да развиваме района.
- Как неналичието на добра пътна съгласуваност се отразява на туризма и вложенията в региона?
- За курорта Пампорово е от изключителна значимост през зимният интервал да има различен бърз маршрут. Защото огромна част от българските туристи идват по автомагистралата и би трябвало да могат да стигнат до курорта. Ако желаеме да развиваме Пампорово още повече, в случай че желаеме да развиваме и други курорти в непосредствена непосредственост, в случай че желаеме да развиваме летния туризъм, това е от първостепенно значение. Трябва неотложно пускане на процедури по предпроектно изследване и планиране на скоростния път и неотложно пускане на лотове за неговото строителство.
Що се отнася до вложенията, общините вършим неимоверни старания да притеглим вложители, имаме всички дадености избрани вложители да дойдат, само че те не го вършат поради сложната съгласуваност. Даже има такива, които са пристигнали, вложили са и сега се отдръпват и отиват на по-добри логистични позиции за тях.
Пловдив се явява привлекателен център. Наскоро имахме Регионален съвет за развиване, където констатирахме със страдание, че Южноцентрален регион има доста развъртян център в лицето на Пловдив и доста едва развита външна страна с дребни изключения. Това би трябвало да се промени. Това би трябвало да е централна тематика на държавното управление. Не може единствено да чакаме някакви европейски планове и средства. Ако се стартира систематична работа и всяка година се заделят средства в границите на няколко години скоростният път може да бъде реалност.
- Общините от години се борят за децентрализация. Ако тя бъде осъществена процесът по-лесно ли ще се реализира?
- Ако децентрализацията бъде осъществена във типа в която сега си я показват всички, няма да има ускорение на процеса. Това е народен план като автомагистралите. И се желае съществено държавническо обмисляне.
Имаме два метода. Единият е да развиваме перифериите, тъй че да могат вложения да се насочват в тях, хората да имат работни места, да живеят и в периферните региони, а не да се струпват в центъра. Тогава би трябвало да вършим доста огромни вложения, с цел да създадем транспортна съгласуваност до районите. Обратният случай - в случай че не го създадем, естественият развой е хората да се струпват в центъра. Тогава там също би трябвало да вършим големи вложения, само че за детски градини, жилища, лечебни заведения, учебни заведения - цялата обществена и техническа инфраструктура. Пловдив се задъхва от неналичието тук-там за паркиране, а няма накъде да се уголемява в тази посока. Това е моментът, в който страната би трябвало да каже желаеме да реализираме първия метод. Ще развиваме периферията догонващо, дори изпреварващо, с цел да няма изкуствена миграция.
- Културно-историческото завещание в неговото разнообразие и целокупност може да бъде основа за развиване на районите. Как те могат да се възползват от даденостите на природата и наследството от предишното, които стопанисват?
- По-добър собственик, изключително за културно-историческото завещание, от общините няма. И яма по какъв начин да има. Защото стопанисването на тези места не е единствено да почистваш към историческото място, цитадела или пещера. Това изисква непрекъсната поддръжка, инфраструктура, личен състав, стимулирани и целенасочени дейности от общинската власт. Цялото културно-историческо завещание би трябвало да бъде ръководено в полза на локалните общности. Защото това е пътят - посредством осъществяване на същинско локално самоуправление инициативните общински екипи могат да основават нови благоприятни условия за развиване на личната си стопанска система. Трябва най-сетне да стартираме да гледаме на културно-историческото си завещание и като на метод за развиване на стопанската система си.
- Достатъчна поддръжка от страната ли получават общините, с цел да вършат това?
- Не бих споделил. Ще дам образец с община Рудозем. Имаме предоставени права за ръководство върху средновековна цитадела, в която преди 17 години са направени първични разкопки. 17 години по-късно страната не намира вид да обезпечи средства да довърши тези разкопки и да се откри вид за консервация, реституция и реорганизация, тъй че тази цитадела да се трансформира в прелъстителен обект. По същия метод стои и въпросът с пещерите. Държавата е предоставила ръководството на пещерите на Българския туристически съюз. Всички виждаме какъв е резултатът. Общините имат всички задължения. Ние нямаме създадена пещера на нашата територия, само че имаме такава, която е записана като обект от национално значение. Туристическият съюз не демонстрира никакво отношение за създаването на този туристически обект. Но в случай че той бъде създаден, общината би трябвало да поеме всички типове задължения и разноски по поддръжката на достъпа и прилежащата инфраструктура, а приходите от икономическата активност ще отидат другаде.
- Какво е решението?
- На първо място би трябвало да дефинираме къде е държавният интерес, кои са държавните цели, да се заделят средства за реализацията им и чак тогава за всичко останало.
- На проведения от " Стандарт " конгрес " Пампорово - сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развиване на районите " ще има представители на културно-историческият хъб на " Европа Ностра " в Атина. Какво от опита на съседите може да почерпи България?
- По отношение на икономическата реализация, която имат културно-историческите дадености в Гърция, ние можем да черпим доста опит. Те са си дефинирали задачите, да го създадем и ние. В метода на реализация можем да почерпим опит и от Гърция, и от Турция и от всички европейски страни, които извънредно ловко умеят да популяризират това което имат
- Какво ни липсва на нас?
- Първо тактика за ръководство, второ - реклама. Имаме не по-малко неща за проявление. Но първо би трябвало да осъзнаем, че това е запас, който страната би трябвало да развие.
Генерална неточност е разделянето на туризма на типове, от които развиваме един. Пампорово има 2,5-3 месеца зимен сезон. Ако през останалото време има задоволително места, които да се посетят към нето, може да стане целогодишен курорт.
- Как се развива туризмът в Рудозем, какви нови начинания имате?
- Туризмът в Рудозем не е обичаен бранш. Това, което сега сме създали като тактика за развиване на туризма, е главно в балнеологията. Очакваме всеки миг да завърши цялата процедура за минералната вода, която открихме със сондаж и да получим документ за балнеологичен център. Това, съчетано с граничния пункт, замъци, близостта до морето, е нещо, което може да сътвори цялостен нов бранш. Спомням си времето, когато в далечната 2005 година бях ръководител на Общинския съвет. Тогава нямахме нито едно място за настаняване в община Рудозем. Сега имаме 200 кревати. Надявам се скоро да станат 2000.
Събитието се организира с подкрепата на Филип Морис.
- Г-н Пехливанов, какво отличава Бранд Родопи и за какво той би трябвало да бъде съществена част от Бранд България?
-->
- Родопите като планина са извънредно красиво и магнетично място със своите големи естествени забележителности и запаси. Бранд Родопи би трябвало да почива на тези дадености. Това е цялостен район, който включва освен територия в Република България. Знаете, част от Родопите попадат и в прилежаща Гърция. Малко по-широкото разбиране Родопи дава опция и за интернационален туризъм, освен за вътрешен. От тази позиция с бъдещото отваряне на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже " (Рудозем - Ксанти) е извънредно значимо за развиването на независим бранд като съществена част от Бранд България.
- За Вас какво е Бранд Родопи? Можете ли да го формулирате с една дума, с едно изречение, с едно обръщение?
- Красота, девствена природа, прелестни хора. Всички условия за необикновено преживяване и страховит туристически артикул.
- За да се развива туризъм изключително в по-малките обитаеми места обаче е нужна добра съгласуваност - нещо, което от години е проблем в България. Как да покажем Чудесата на Родопите, когато до не всички от тях има положителни пътища и добра прилежаща инфраструктура?
- Това е доста сериозен народен проблем. Смело мога да кажа, че отговорността на общините за общинските пътища и общинската съгласуваност в доста огромна степен е осъществена и е налице. Проблемът е в междурегионалната съгласуваност.
Ще изразя моето мнение, което, споделяйки го с представители на туристическия бизнес, среща безспорна поддръжка. На Родопите им е нужен най-малко един скоростен път, който да свърже границата при Рудозем с автомагистрала " Тракия ". Няма да ни оказват помощ плановете за разширение на съществуващия път от Пловдив през Асеновград, който е единственият второразреден път на територията на Смолянска област. Първокласен изобщо няма.
Нужен е скоростен път, който да свърже непосредствено автомагистралата и минавайки в непосредствена непосредственост до всички огромни центрове, да стигне до границата. Паралелно с него са нужни напречни връзки сред градовете и този скоростен път. Това е от първостепенно значение за развиване на района - стопански и обществено като цяло и в частност на туристическия бранш.
- Колко дълъг би бил този път?
- 100 километра в релативно права линия. Съвсем скоро чакаме издигнатият към този момент Граничен контролно-пропусквателен пункт " Елидже " при Рудозем да проработи. Колегите от гръцка страна би трябвало да завършат тяхната част от трасето. И в случай че ние нямаме скоростен път - четирилентов, с по две платна в посока, няма да се оправим. В момента без интернационален трафик изминаването на тези 100 км лишава 2-3 часа. Ако интензивността на натоварване се увеличи с транспортни средства, в това число с рейсове и тежки камиони, трасето ще стане извънредно тежко. А това за Смолянска област е единственият сериозен маршрут.
При община " Кирково " имаме " Маказа ", само че там стои въпросът с обходния път на Кърджали. По същия метод от другата страна на Родипите идващият граничен пункт е чак при Гоце Делчев. Връзката от Кърджали и Ивайловград до Гоце Делчев през Смолян също е доста проблематична.
Транспортно са ни нужни две съществени артерии - най-малко един скоростен път, който да свързва автомагистралата с ГКПП-то и перпендикулярно на него така наречен автомагистрала от Гоце Делчев до Ивайловград. Това са нещата, които ще запазят района и ще го развият. В противоположен случай той е жертван в идващите 10 години на непрекъсната миграция, демографски проблеми и обезлюдяване.
- Вие сте поставял този проблем неведнъж пред разнообразни държавни управления. Защо не се случва нищо?
- Този въпрос се разисква в разнообразни формати и е поставян на вниманието на разнообразни министри към този момент 12 години, откогато съм кмет. За страдание, не е налице единодушие сред всички страни какво тъкмо би трябвало да се направи. Имахме интервали, в които избрани ръководещи желаеха уголемение с трета лента на пътя Асеновград-Чепеларе. Нещо което няма да реши казуса. Мисля, че сега всички узряха за нуждата от създаване на скоростен път. Трябва да се намерения за обхода на Кърджали. Връзките сред автомагистрала " Тракия " и граничните пунктове би трябвало да са с висок потенциал на прекосяване на транспортни средства, в случай че желаеме да развиваме района.
- Как неналичието на добра пътна съгласуваност се отразява на туризма и вложенията в региона?
- За курорта Пампорово е от изключителна значимост през зимният интервал да има различен бърз маршрут. Защото огромна част от българските туристи идват по автомагистралата и би трябвало да могат да стигнат до курорта. Ако желаеме да развиваме Пампорово още повече, в случай че желаеме да развиваме и други курорти в непосредствена непосредственост, в случай че желаеме да развиваме летния туризъм, това е от първостепенно значение. Трябва неотложно пускане на процедури по предпроектно изследване и планиране на скоростния път и неотложно пускане на лотове за неговото строителство.
Що се отнася до вложенията, общините вършим неимоверни старания да притеглим вложители, имаме всички дадености избрани вложители да дойдат, само че те не го вършат поради сложната съгласуваност. Даже има такива, които са пристигнали, вложили са и сега се отдръпват и отиват на по-добри логистични позиции за тях.
Пловдив се явява привлекателен център. Наскоро имахме Регионален съвет за развиване, където констатирахме със страдание, че Южноцентрален регион има доста развъртян център в лицето на Пловдив и доста едва развита външна страна с дребни изключения. Това би трябвало да се промени. Това би трябвало да е централна тематика на държавното управление. Не може единствено да чакаме някакви европейски планове и средства. Ако се стартира систематична работа и всяка година се заделят средства в границите на няколко години скоростният път може да бъде реалност.
- Общините от години се борят за децентрализация. Ако тя бъде осъществена процесът по-лесно ли ще се реализира?
- Ако децентрализацията бъде осъществена във типа в която сега си я показват всички, няма да има ускорение на процеса. Това е народен план като автомагистралите. И се желае съществено държавническо обмисляне.
Имаме два метода. Единият е да развиваме перифериите, тъй че да могат вложения да се насочват в тях, хората да имат работни места, да живеят и в периферните региони, а не да се струпват в центъра. Тогава би трябвало да вършим доста огромни вложения, с цел да създадем транспортна съгласуваност до районите. Обратният случай - в случай че не го създадем, естественият развой е хората да се струпват в центъра. Тогава там също би трябвало да вършим големи вложения, само че за детски градини, жилища, лечебни заведения, учебни заведения - цялата обществена и техническа инфраструктура. Пловдив се задъхва от неналичието тук-там за паркиране, а няма накъде да се уголемява в тази посока. Това е моментът, в който страната би трябвало да каже желаеме да реализираме първия метод. Ще развиваме периферията догонващо, дори изпреварващо, с цел да няма изкуствена миграция.
- Културно-историческото завещание в неговото разнообразие и целокупност може да бъде основа за развиване на районите. Как те могат да се възползват от даденостите на природата и наследството от предишното, които стопанисват?
- По-добър собственик, изключително за културно-историческото завещание, от общините няма. И яма по какъв начин да има. Защото стопанисването на тези места не е единствено да почистваш към историческото място, цитадела или пещера. Това изисква непрекъсната поддръжка, инфраструктура, личен състав, стимулирани и целенасочени дейности от общинската власт. Цялото културно-историческо завещание би трябвало да бъде ръководено в полза на локалните общности. Защото това е пътят - посредством осъществяване на същинско локално самоуправление инициативните общински екипи могат да основават нови благоприятни условия за развиване на личната си стопанска система. Трябва най-сетне да стартираме да гледаме на културно-историческото си завещание и като на метод за развиване на стопанската система си.
- Достатъчна поддръжка от страната ли получават общините, с цел да вършат това?
- Не бих споделил. Ще дам образец с община Рудозем. Имаме предоставени права за ръководство върху средновековна цитадела, в която преди 17 години са направени първични разкопки. 17 години по-късно страната не намира вид да обезпечи средства да довърши тези разкопки и да се откри вид за консервация, реституция и реорганизация, тъй че тази цитадела да се трансформира в прелъстителен обект. По същия метод стои и въпросът с пещерите. Държавата е предоставила ръководството на пещерите на Българския туристически съюз. Всички виждаме какъв е резултатът. Общините имат всички задължения. Ние нямаме създадена пещера на нашата територия, само че имаме такава, която е записана като обект от национално значение. Туристическият съюз не демонстрира никакво отношение за създаването на този туристически обект. Но в случай че той бъде създаден, общината би трябвало да поеме всички типове задължения и разноски по поддръжката на достъпа и прилежащата инфраструктура, а приходите от икономическата активност ще отидат другаде.
- Какво е решението?
- На първо място би трябвало да дефинираме къде е държавният интерес, кои са държавните цели, да се заделят средства за реализацията им и чак тогава за всичко останало.
- На проведения от " Стандарт " конгрес " Пампорово - сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развиване на районите " ще има представители на културно-историческият хъб на " Европа Ностра " в Атина. Какво от опита на съседите може да почерпи България?
- По отношение на икономическата реализация, която имат културно-историческите дадености в Гърция, ние можем да черпим доста опит. Те са си дефинирали задачите, да го създадем и ние. В метода на реализация можем да почерпим опит и от Гърция, и от Турция и от всички европейски страни, които извънредно ловко умеят да популяризират това което имат
- Какво ни липсва на нас?
- Първо тактика за ръководство, второ - реклама. Имаме не по-малко неща за проявление. Но първо би трябвало да осъзнаем, че това е запас, който страната би трябвало да развие.
Генерална неточност е разделянето на туризма на типове, от които развиваме един. Пампорово има 2,5-3 месеца зимен сезон. Ако през останалото време има задоволително места, които да се посетят към нето, може да стане целогодишен курорт.
- Как се развива туризмът в Рудозем, какви нови начинания имате?
- Туризмът в Рудозем не е обичаен бранш. Това, което сега сме създали като тактика за развиване на туризма, е главно в балнеологията. Очакваме всеки миг да завърши цялата процедура за минералната вода, която открихме със сондаж и да получим документ за балнеологичен център. Това, съчетано с граничния пункт, замъци, близостта до морето, е нещо, което може да сътвори цялостен нов бранш. Спомням си времето, когато в далечната 2005 година бях ръководител на Общинския съвет. Тогава нямахме нито едно място за настаняване в община Рудозем. Сега имаме 200 кревати. Надявам се скоро да станат 2000.
Събитието се организира с подкрепата на Филип Морис.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ