Трябва да свикнем с мисълта, че Русия задълго ще ни

Трябва да свикнем с мисълта, че Русия задълго ще ни бъде най-чужда на света. С всяка друга страна ще можем да поддържаме повече или по-малко дейни връзки, само че не и с нея. Ще запазим дипломатическите си връзки, до момента в който тя не направи и тях невъзможни. Причината е, че с експанзията си против Украйна тя се самоизключи от международния правов ред, от който зависи съжителството в света. Именно той гарантира на България право на битие, даже когато не е способна да оцелее със свои сили при външни закани.

Обратът стартира неотдавна

и към момента е мъчно да го осъзнаем, тъй като сме от дребното страни, които причисляват русофилията към своите национални полезности. Някои си мислят, че в случай че се снишим за малко, бурята ще ни отмине и всичко ще продължи постарому -  може би не другия месец, а към края на годината. Но нито славянските корени, нито взаимното културно въздействие (главно от България в далечното минало и по-малко от Русия в ново време), нито историческата признателност за отхвърлянето на турското робство с съветска помощ няма да спре процеса на раздалечаване. Той ще се усеща във всички измерения - политика, стопанска система, просвета, обучение, спорт, туризъм.

Как би звучало в новата конюнктура някой да декламира в учебно заведение паметните за доста генерации българи стихове на Иван Вазов:

" Кат Русия няма втора

така могъща на света;

тя е нашата конзола,

тя е нашта висота! "

И да добави към тях още един куплет:

" Немци, френци, англичани

наши са враждебници,

дружни с нашите тирани,

с нашите изедници. "

Стиховете са писани от патриарха на българската литература през 1877 година във връзка началото на Руско-турската война. Тогава са били откровено възторжени, само че през днешния ден могат да провокират единствено горчива подигравка. В Украйна се вижда, че Русия не е нито несравнимо могъща, нито може да ни служи като висота за прослава. А що се отнася до " немци, френци англичани ", парадоксът в днешния свят е, че са ни съдружници вместо " враждебници ", и то против Русия. Могат да се намерят сходства на сегашната обстановка в огромните войни през ХХ в., когато България към този момент е била във омраза с Русия и е понасяла тежки загуби. Но тогава сме се изправяли на страната на агресори против света, към който е принадлежала Русия, а през днешния ден агресорът е Русия. Затова светът я изолира и България надали би желала да показа нейната орис.

Всяка война свършва някой ден

- дори Стогодишната е свършила. Но с края на войната в Украйна отчуждаването ни от Русия няма да спре. Това ще е доста дълъг развой. Причина ще бъде освен нейното морално проваляне да поругае облика си на държава-освободителка, който си е изграждала с толкоз доста жертви, само че и виновността, която ще би трябвало да изкупува доста години.

Международните санкции няма да бъдат анулирани незабавно след замлъкването на оръжията. Ще пристигна време да се потърси отговорност от виновниците за експанзията. Президентът Владимир Путин несъмнено няма да се съобщи самичък на арбитражен съд, какъвто към този момент заслужава. Но няма и да векува в Кремъл. Освен неговата клика, която се е окопала в Москва, отговорността ще понесат и обикновените руснаци, с цел да осъзнаят какъв брой срамна пред света е тяхната възхита от завоевателната политика на Путин и от неговите зверства против по този начин елементарните украинци.

Щетите в Украйна се правят оценка към този момент на трилион $ и нарастват всеки ден с милиарди. Това са погубени хора, унищожени градове, разрушена инфраструктура, парализирана икономическа интензивност и всевъзможни други произлизащи загуби. Елементарната правдивост ще изисква Русия да поправи бедите, които е предизвикала и за които няма никакво опрощение. Путин и камарилата му нямат толкоз дълбоки джобове, колкото и да са се обогатявали от десетилетията корупция. Ще би трябвало да се бръкне в джоба на всеки руснак, с цел да заплати за отговорността, че е бил на страната на злото, вместо да му се опълчи.

Ние пък ще би трябвало да се пригодим да живеем

без съветски нефт, природен газ и въглища,

които последователно ще попаднат под засилена европейска възбрана, а и Москва би ни спряла за възмездие, както стана с газа на 27 април. Няма да купуваме нищо от Русия и няма да ѝ продаваме. Вероятно ще се наложи да се откажем и от съветското нуклеарно гориво. Към спрените въздушни и морски връзки могат да се прибавят и ограничавания за сухопътния превоз. Руснаците мъчно ще посещават парцелите си по нашите курорти и в случай че не изпреварят възможни забрани да ги продадат, ще запустеят. Оттам нататък никакви приятелски усеща няма да спрат мародерите да ги разграбят. Освен в случай че интернационалните санкции не дадат право на страната да ги конфискува и продаде, с цел да способства с съветски активи за компенсиране на вредите в Украйна, както евентуално ще постъпят и други страни.

Могъщата Русия ще се трансформира в международен парий, колкото и земи да завладее от Украйна. Последната упоритост на Путин е да заграби цялото Украинско Черноморие и да продължи на запад чак до река Днестър, като присвои от друга самостоятелна страна - Молдова - така наречен Приднестровие. Това ще генерира още повече яд и упоритост по света да спре агресора.

Шикалкавенето, което наблюдавахме по въпроса дали България да изпрати оръжие на Украйна, ще я поставя във все по-неудобно състояние.  Както Унгария е напът да загуби европейското си финансиране поради забележими благосклонности към Путин и под претекст че не съблюдава върховенството на закона, по този начин и България може да я последва, тъй като към този момент е натрупала задоволително пасиви, с цел да бъде посочена като черна овца в Европейски Съюз. Тя би трябвало да си даде сметка, че от Русия не може да чака нищо друго с изключение на неприятности и да престане да балансира сред Москва и Брюксел. Време е за същинска дълготрайна политика, а не за тънки сметки, които по остарял национален обичай може да излязат без кръчмаря.