Трябва да си призная, че космическите конспирации ме вълнуват изключително

Трябва да си призная, че галактическите конспирации ме вълнуват извънредно доста – въпреки и не по метода, по който мнозина си мислят. Просто създателите на тайни теории обръщат внимание на голям брой елементи, които другояче биха ми убягнали. Разбира се, това не трансформира обстоятелството, че персонално аз бих предпочел да пребивавам в свят, в който лъжезнанието не се радваше на такава респект. 

Днес ще разгледаме една доста забавна тематика – за логиката на психиката на лунната интрига, за нейните отличителни черти и по какъв начин тя се вписва в актуалния свят, като ще си послужа с материал от Роджър Лейниъс. Лейниъс е работил в НАСА в интервала сред 1990 и 2002 година като основен историк на организацията. 

Вече съм писал за психическите настройки на плоскоземците, само че заради необятното разпространяване на тайните теории към програмата “Аполо ” си мисля, че това си заслужава обособена публикация. Какво кара някои хора да мислят, че човек в никакъв случай не е стъпвал на Луната?

Макар че приканих подмолно мислещите читатели на КОСМОС БГ да престанат да спамят страниците на обществените мрежи (вижте “Време е да спрем да приказваме за лунната интрига ”), нищо сходно не се случи. Макар че неверниците са малцинство (по данни от Тренд – 14% от българите), в случай че ги сметнем като численост, ще разберем, че никак не са малко. Непрекъснато спамят в обществените мрежи и евангелизират останалите и колкото и да наблягам, че не искам да им давам естрада, резултатът е на практика нулев. С незнанието човек мъчно се бори, само че не считам да се отхвърлям. 

Но да се върнем на тематиката за логиката на психиката на лунната интрига. Обществото, което се любува на тайни теории, като предписание е разнородно. 

Част от хората, които не имат вяра в достоверността на “Аполо ”, са такива заради неначетеност или доверчивост. Срещал съм сходни лица и в България. Много постоянно това са възрастни, които по стичане на събитията не са могли да получат качествено обучение. Не е задължително да са с промити мозъци от тоталитарната агитация или да таят ненавист към американското държавно управление. Лично аз познавам тъкмо подобен човек – дясномислещ, с родственик, лежал в Белене, само че когато се срещнем, постоянно ми загатва, че не счита някой да е стъпвал на Луната. Роджър Лейниъс, някогашният основен историк на НАСА, споделя, че личният му дядо по бащина линия е бил сходен типаж. Когато Армстронг и Олдрин стъпили на Луната, 75-годишният фермер от Илиной на име Джефри Лейниъс не можел да повярва. Той е бил върл демократ, тъй като по времето на Голямата меланхолия през 30-те години бил обеднял до степен да не е в положение да изхранва фамилията си. По думите на Джеф Лейниъс самият президент Рузвелт му е обезпечил работа през този интервал. Въпреки че е подкрепял Демократичната партия в продължение на повече от 35 години и не е имал причина да се усъмни в положената от Кенеди стратегия, той по този начин и не повярвал на това, което Демократите са му казвали за кацането на Луната. За Лейниъс-старши кацането на Луната е било преломно събитие до степен да не може да го осмисли. Фермерът не е бил последовател на софтуерния прогрес и цялостен живот е орал равнищата си с коне – по негово мнение тракторите били “временен каприз ”. Джеф Лейниъс умрял през 1984-та година и до последния си мирис не повярвал, че Армстронг и Олдрин са били на Луната. 

Не всеки, който има вяра в лунната интрига, има опростено мислене и е доверчив. Както Хауълд МакКърди споделя: “За някои тръпката на космоса по никакъв начин не може да се съпостави с тръпката от конспирациите ”. Такива хора, които са фанатици на тематика конспирации, развиват извънредно комплицирани теории. Водещ сюжет през цялото време е, че в интервала на Студената война американците не са могли да позволен да изгубят лунната конкуренция и когато се оказало, че НАСА няма по какъв начин да изпрати човек до Луната, организацията се принудила да фалшифицира кацанията, с цел да може Съединени американски щати да запазят престижа си. Огромният бюджет е бил употребен, с цел да се затворят устите на тези, които могат да издадат тайната. Конспираторите имат вяра, че “Аполо ” е бил съвършен метод да се отклони публичното внимание от държавните провали като въвличанието на Съединени американски щати във войната с Виетнам. 

Нека не забравяме, че съответно в България главната част от тайните последователи са такива, които ненавиждат Съединени американски щати и западната просвета. Те считат, че тъй като американците са гадна и експлоататорска нация, от тях не може да произлезе нищо положително. Отричайки “Аполо ”, тези американофоби нападат западната цивилизация. 

На фотографията: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин стои до опита за безоблачен вятър по време на задачата “Аполо 11 ” през юли 1969 година Photo credit: NASA

Всяка тайна доктрина е основана на някаква степен модернизация. Нека да забележим в класифициран порядък какви са “аргументите ”, които се привеждат в поддръжка на гледището, че човек не е стъпвал на Луната.

Това не трябва да ни изненадва – съмнения по отношение на документирането на историческите събития се изричат още от момента на изобретяването на фотоапарата при започване на 19-ти век, т.е. преди близо 200 години. Астронавтите са снимали хиляди фотоси на Луната, само че последователите на тайната доктрина употребяват единствено към 25 за своите причини. Това са фотографии, на които не се виждат звезди (феновете на конспирацията настояват, че звездите би трябвало да са видими), фотоси с неравни сенки, фотоси на знамето, което наподобява да се вее (на Луната нали няма атмосфера?) и така нататък На всяко едно от тези обвинявания могат да се предложат разумни, разбираеми и безапелационни пояснения. Неведнъж е споменавано, че знамето не се вее, а се поклаща – освен това, в отсъствието на атмосфера отсъстват и силите на търкане и противодействие с въздуха, тъй че знамето може да се клати известно време и откакто е било оставено на пръта. Неведнъж е обяснявано, че заради времето на експозиция няма по какъв начин да се видят звездите на фотосите, тъй като камерата е настроена да снима ярките обекти на лунната повърхнина, до момента в който звездите са бледи обекти. Неведнъж съм коментирал, че сенките могат да са с друга дължина поради неравностите на лунния терен. За страдание малко на брой са отрицателите на “Аполо ”, които биха приели тези пояснения. Те са решили авансово в какво да имат вяра. Навремето приятелката на един от съквартирантите ми в Студентски град показа, че без значение от това, че съм обяснил аргументирано по какъв начин стоят нещата, тя отново отхвърля да повярва, защото за нея американците са гадняри и толкова. 

Най-често се разясняват поясите на Ван Алън и дали е допустимо човек да премине през тях (онази учителка от вече-не-помня-кое-училище в София спореше пред камерите с тоя “аргумент ”). Но до момента в който в поясите на Ван Алън в действителност има радиация и рискът за хората е бил действителен, да се твърди, че е нямало начин човек да преживее тяхното пресичане, е неуместно и съзнателно подвеждащо. Всички, които работят в областта на пилотираната космонавтика от 60-те години до ден сегашен, знаят доста добре, че рисковете се правят оценка въз основата на два фактора: количеството радиация, което човек получава, и времето, за което се излага. Днес се знае, че всеки астронавт, летял до Луната, е получил обща радиационна доза от към 1 rem в хода на цялата си задача. Човек не развива лъчева болест досега в който не бъде облъчен с доза от 100-200 rem, а съдбовните дози са от порядъка на 300 rem и нагоре.

, че технологията за кацането на Луната не е съществувала през 60-те години и не е имало метод да бъде основана до края на това десетилетие. Нещо повече, през днешния ден, половин век по-късно, не разполагаме с технология да пратим още веднъж човек до естествения ни сателит. Но сходни изказвания са извънредно наивни и изявлението им е демонстрация на тотална тъпотия. Например, съгласно думите на филмовия режисьор и таен последовател Барт Сайбръл, двата компютъра на лунния и командния модул са имали сумарно 10.3% от цялата памет на една 1.4-мегабайтова дискета, надлежно няма метод в случай че тогава е можело, в този момент да не може. Сайбръл и останалите като него обаче не регистрират обстоятелството, че хиляди хора са работили по програмата “Аполо ”, употребявайки голям брой наземни компютри. Също по този начин били впрегнати груповите умения на голям брой инженери, които изкусно си служели с механични калкулатори и логаритмични линийки. Да се твърди, че индивидите от предишното с по-слаби софтуерни благоприятни условия не са били способни да вършат достижения, съставлява гротескно подценяване на тяхната досетливост. То е сходно на нелепостите на Ерик декор Денкиен, който през 60-те години е твърдял, че пирамидите в Египет са били издигнати с извънземна технология, тъй като нямало метод да бъдат основани от античните египтяни единствено посредством мускулна мощ и досетливост. 

Със сигурност технологиите, нужни за лунното кацане, не са били налични при започване на галактическата стратегия, само че основаването им е било постижима цел. Далеч по-трудно е било да се подсигури, че софтуерните умения ще бъдат вярно координирани и употребявани целево. Благодарение на концепциите за програмен мениджмънт, конфигурационен надзор и систематична интеграция, станало допустимо човек да доближи Луната преди края на 60-те години. Междувременно НАСА минала през голям брой компликации и някои съществени провали, в това число гибелта на тримата души от “Аполо 1 ” и злополуката на “Аполо 13 ”, при която екипажът бил избавен на косъм. Твърдението, че американците не са в положение да се върнат на Луната през днешния ден, е правилно, само че е безпочвено да се изрича – с цел да може човек да стъпи на Луната още веднъж, е нужно да се употребяват съвременни технологии, като внедряването им следва да се базира на познанията, които сме натрупали по време на първата пилотирана лунна стратегия.

Например често  пъти можете да прочетете в интернет мнения, че техническите чертежи на корабите “Аполо ” и ракетата “Сатурн 5 ” са били изгубени, както и истинските видеозаписи от кацането на Луната. Предполага се, че загубата им се пояснява в поддръжка на изказванието, че тъй като обещано нещо го няма, то в никакъв случай не е съществувало. Това просто не е правилно. Чертежите на ракетата “Сатурн 5 ” съществуват и елементарно могат да бъдат открити, само че казусът на повторното ѝ основаване не е в тях – той е в това да бъдат открити компании, които биха могли да произведат хардуер от 60-те години. Да прибавим и обстоятелството, че стартовите площадки на космодрума от дълго време са преобразувани за изстрелването на галактическите совалки, а по-късно и за полетите на частните ракети на СпейсЕкс. Може да създадем повсеместен редизайн на ракетата съгласно актуалния хардуер, както и да модифицираме още веднъж стартовите площадки, само че по този начин ще се окаже, че е по-лесно да стартираме от нулата и да създадем нова ракета.

Същото се отнася и относно изгубените видеозаписи. Повечето хора остават с усещането, че НАСА е изгубила магнетофонни ленти или видеокасети. Не става въпрос за това – фотосите и видеозаписите съществуват, освен това те са от дълго време намножени. Липсва характерен видеозапис във формата SSTV. Това е високоспециализирана лента, която може да бъде възпроизведена единствено със специфичен апарат с размер на два фризера. Това е инсталация на 40 години, която не е мобилна, не е имало серийно произвеждане, а са били основани единствено няколко бройки. Поради този факт лентите са били изтривани и презаписвани още веднъж и още веднъж при по-късни задачи. Дори и някой ден достоверното SSTV копие да бъде намерено в някой склад, няма гаранция, че ще може да бъде наново възпроизведено. 

И когато не им се получава, стартират да вадят селективно фрази от подтекста и да ги съшиват по метод, по който им отърва. Армстронг изрично е отказвал да дава изявленията по тематиката за лунната интрига. Неговият проницателен коментар “Не ме питайте никакви въпроси и аз няма да ви споделям никакви неистини ” се разнася наляво и надясно. Режисьорът Барт Сайбръл отишъл една стъпка по-далеч, като почнал да преследва астронавтите с Библия в ръка и да ги кара да се закълнат в нея. Някои астронавти са му се вързали, а други отказали да бъдат включени в играта. Сайбръл си намерил майстора в лицето на Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. След като режисьорът го нарекъл “страхливец, измамник и апаш ”, Олдрин забил пестник в лицето му. 

След всичко, което описах нагоре, излиза наяве, че причините на тайните последователи са слаби. Как е допустимо тогава човек да има вяра в неуместна доктрина като тази, че човек не е бил на Луната?,.

Историкът припомня, че хората, макар че често пъти да не го осъзнават, разделят времето на три области или сфери. Първата е сферата на персоналния опит. Тя е най-важната за нас заради разбираеми аргументи. Хората помнят освен тези събития, които самите те са претърпели, само че също по този начин и случки, които са от голямо публично значение. Практически всеки един американец може да си спомни къде е бил и какво е правил, когато е научил за атентатите на 11-ти септември 2001-ва. Същото е валидно и когато човек е преживявал друго трагично събитие сходно на кацането на Луната.

Следва сферата от събития, които не са претърпени персонално от обособения човек, само че които неговите близки към момента помнят. Днес множеството от нас нямаме мемоари от Втората международна война (с обособени изключения, защото някои ветерани са към момента живи и са измежду нас), само че това е събитие, което ни е предадено чрез разказите на членовете на нашите фамилии, другари и ментори. Благодарение на това, че сме слушали истории по какъв начин Втората международна война се е отразила на нашите предшественици, събитието има смисъл за нас до ден сегашен.

Следва третата сфера, която касае събития, които нито сме претърпели, нито имаме директна връзка с тях чрез нашите родственици и другари. Това са столетия, които обсъждаме през призмата на историята – Френската гражданска война, Кръстоносните походи и така нататък В тази област има голям брой тъмни петна и по тази причина ролята на историците е да предадат правдиво изгубеното и забравено минало, както и да предадат неговите уроци към идните генерации. Методите, посредством които това се реализира, са разнообразни – ритуали, презентации, възстановки, музейни изложения и така нататък

През този месец ще отбележим цялостен половин век от първото пилотирано кацане на Луната. Минало е доста време, което значи, че “Аполо ” стартира да излиза от персоналната сфера на прекарвания. Все по-малко хора си спомнят персонално какво се е случило. Мнозина са се родили след 1972-ра година (когато каца последната задача “Аполо 17 ”), с цел да имат мемоари по какъв начин човек е стъпил на естествения ни сателит. Човек би трябвало да е бил роден при започване на 60-те, с цел да има най-малко детски спомен от някоя пилотирана лунна експедиция. Честванията и ритуалите резервират събитието за поколенията, само че в случай че дадени събития към този момент не се случват (т.е. няма нови пилотирани задачи до Луната), значимостта избледнява с течение на годините. 

Лейниъс счита, че казусът се утежнява още повече от постмодернистичното течение, съгласно което действителността не се приема за безспорна. Философският подтик на модерното общество е свързан от избледняването на границата сред измислиците и фактологията, реализма и поезията, невъзстановимото минало и нашия спомен за него. Различни публични групи имат разнообразни показа за това що е истина. Какъв ще бъде смисълът от кацането на Луната с течение на времето? Възможно е дадена общественост да постигне единодушие, че обещано нещо е истина, само че може и да се сплоти към схващането, че е неистина. Ако се натрупа огромно подозрение за достоверността на даден исторически разказ, може ли той да бъде премахнат от хода на историята? За страдание това е нещо, което през вековете се е случвало непрестанно – по-стари версии са били заменяни от по-късни такива. 

Конспиративните теории, че човек не е бил на Луната, заслужават единствено и само пренебрежение, безапелационен е Лейниъс. Но това е правилно и за множеството други теории, които са навлезли надълбоко в паметта на американската нация. Много хора имат вяра, че президентът Кенеди е бил погубен в резултат на грандиозна интрига. Данните от формалната комисия “Уорън ” са били предъвквани, преглеждани и изопачавани. Може ли същото да се случи и с кацането на Луната? Явно е, че сме поели по този път. Това е развой на сливането сред фантазията и действителността, а разделянето на двете ще е постоянно същинско предизвикателство.