Трудно е да се намерят прилични думи, с които да

Трудно е да се намерят прилични думи, с които да опишат двата труса, които удариха България този май. Атаката на ГЕРБ против основния прокурор Иван Гешев извади на повърхността не просто мръсната пяна на прокуратурата, тя потвърди, че страната ни е завладяна от мафията, че живеем в страна без правдивост. Защо съществуваме, в случай че държавното ни обвиняване наподобява на мафиотско сборище, в случай че партиите се месят жестоко в правораздавателната система, която пък държи " каузи на трупчета " и така нататък, и така нататък? Ако " Гешевгейт " извади на напред във времето тъжното състояние на страната ни, то вторият скандал - решението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да ръководят дружно, като ротират премиерското кресло - нагледно ни изяснява за какво сме се докарали до тук. Защото

страната се ръководи от калпави водачи, 

неспособни да живеят транспарантно, кардинално и от страната на истината. Защото партийните върхове са обитаеми с послушковци, ужасна композиция от глупави, слаби и страхливи люде, които не могат два дни поред да поддържат една позиция. Защото партиите ни са лидерски и няма никакво значение мнението на другите съидейници. Тъй като 90% от политиците са инцидентно попаднали на сцената хора, издигнали се не посредством на себе си, а на кукловодите си, те постоянно изпадат в смешни и жалки обстановки. Ако вятърът по върховете се смени, може да наблюдавате с просто око по какъв начин политиците ни, които до през вчерашния ден са плюли на едно място, през днешния ден правят там друго деяние...

Вижте какво се случи към така наречен ротационно премиерство 

Първо, концепцията за ротацията е екзотична, само че не е чак проблематична. Ако някой ви изяснява, че и в други страни имало практики на ротационно държавно управление, не му вярвайте доста. Практика има единствено в Израел - тази страна сътвори механизма за ротация през 1984 година - тогава между Шимон Перес и Ицхак Шамир. Преди няколко години тя бе законодателно закрепена. Нетаняху и Ганц я развиха, а предходната година Нафтали Бенет и Яир Лапид направиха същото. Още една страна има постоянна процедура в ротацията - тя се споделя Малайзия и там се ротират 9 султана - през пет години един от тях сяда на престола на висшия федерален султан. Това е, друго няма - Северна Македония, Румъния, Турция, Ирландия - там няма процедура, има инцидентни прояви на ротация в държавното управление.

Тъй като тук няма процедура, няма и законов текст, по които да става ротация на министър председатели. Трябва да се лавира сред конституционните текстове - т.е. на всеки 9 месеца държавното управление да подава оставка, президентът да връчва изследователски мандат и така нататък Важното в тази ситуация е, че 9 месеца враговете ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще се пробват да родят нещо обичайно, което да прилича кабинет.

Проблемът в тази ситуация е различен и той е доста по-сериозен - казусът е пошлият метод, по който се случи това

Г-жа Мария Габриел беше почитан еврокомисар, когато стана претендент за министър-председател, който сякаш самичък ще си избира министрите. Нейният шеф - Бойко Борисов даже съобщи, че тя сама си е решила да нападна Иван Гешев. После внезапно се оказа, че Габриел е безгласна писмен знак, че е просто чиновничка, пратена от Шефа да отиде до президентството, с цел да вземе една директория и след това да я върне празна. Че до момента в който тя сякаш сама си избира министрите, някой откъм гърба е решавал, че изобщо няма да има такова държавно управление.

Росен Желязков - видна фигура в ГЕРБ, ръководител на Народното събрание, в неделя нямаше хал хабер какво става нито в партията му, нито в страната. 24 часа преди Габриел да върне сконфузено мандата този човек бе отвън политиката. В сходно неудобно състояние изпадна и Делян Добрев, който в неделя обясняваше с надути бузи какъв брой министри ще имат Движение за права и свободи, Има Такъв Народ... Накратко - тези хора, които сякаш ръководят най-голямата партия, се оказаха миманс.

Мнозина в ГЕРБ през вчерашния ден се чудеха по какъв начин е допустимо партията да не знае, че ще влиза в държавно управление с директните съперници. Тези мнозина явно просто са проспали последните 12 година или прекомерно доста са повярвали, че партията им не е лидерска. Други гербери се притесняват, че обединението с ПП-ДБ би била пагубна за ГЕРБ. Не е по този начин -

когато човек се бори с прасе в тиня, на прасето му е добре.

В същата тъпа обстановка се оказаха и българските десни - редовите жълтопаветници и почитателите на Промяната, които дадоха мандат на водачите си да се борят против статуквото, да трансформират модела " Борисов ". В мига, в който седнаха на меко в Народното събрание, партийните шефове явно са решили да тичат в противоположна посока - да накарат електората си да се прегърне с герберите в името на едно общо, не каквото да е, а съдружно ръководство. Това е великански политически трик, който ще коства скъпо на Демократична България и Политическа партия. Защото в историята с битката с прасето, тази коалиция е индивидът, а не прасето - и това изобщо не е хвалба. От тази история Политическа партия и Демократична България ще излязат с тежки белези, в случай че изобщо оцелеят. За триумф на локалните избори надали могат да мислят.

В тъпа обстановка изпаднаха и Има Такъв Народ, и Движение за права и свободи,

които дадоха единодушието си да поддържат кабинет на Мария Габриел, без да знаят, че ГЕРБ в това време продължава да приказва с ПП-ДБ. Слави Трифонов, който мъчно може да се назова " политик ", по-скоро е глава на персонален почитател клуб, за седмица мина през няколко положения - от човек, който желае да изчегърта ГЕРБ, през човек, който заявява, че желае да има министри в кабинет, доминиран от ГЕРБ; до човек, който искрено твърди, че никакви договаряния не е водил за министри и не поддържа никакъв кабинет.  Движение за права и свободи също остана с пръст в устата. Засега.

На процедура, решението за основаване на съдружен кабинет с ротационно премиерство е чиста

победа на водачите над личните им партии.

Ипон над съпартийците. Това решение бе взето подмолно, непрозрачно, неофициално. Демокрацията ни е болна, в това никой не се съмнява, а сходно решение не я лекува, а я довършва. 

Всичко може да се случи. Проф. Денков и Габриел - това D&G на родната ни политика, може да съумеят. Може да имаме едно прелестно, спокойно, взаимно битие, което да изкара повече от 2х9 месеца. Но всички ще знаем, че Денков и Габриел са пионки, оставени на върха, зад които стоят същинските играчи, които очевидно не обичат светлината.

И по този начин, настават нови времена. Джентълменското съглашение за взаимна парламентарна активност става съдружно за изпълнителната власт. Враговете стават другари. Те се сплотяват, без да е ясно против кого. 

От цялата обстановка има няколко същински губещи. Гешев, който в този момент ще види какво е да си изправен самичък против властта. Президентът Румен Радев, който към този момент няма да може да ръководи изпълнителната власт. Партийците, които може би схванаха, че са безгласни букви. И ние, които гласуваме и желаеме работеща народна власт.

Инфо: " Сега "