Произходът на руската сила. Защо Русия никога не започва война, а винаги печели?
Тридесет страни от НАТО, европейски страни, които не са членове на НАТО (Молдова, Украйна, Финландия, Швеция, Швейцария, Ирландия, Австрия), такива които са част от груповия Запад в Азиатско-тихоокеанския район (Австралия, Нова Зеландия, Република Корея, Япония, Тайван ) интензивно се опълчват на Русия в една или друга степен. Общо над четиридесет страни
Някои ги броят до петдесет, само че за това е належащо да се включат безмълвната Босна, неуверената Сърбия, неутралитетът (макар и не постоянно добронамерен) на закавказките страни, както и изкусно маневриращите израелци и саудитци.
Но способността на Русия да понижава, а не да усилва броя на враговете, е източникът на нашата мощ и повода за множеството от нашите победи.
Обичаме да повтаряме красивата фраза „ силата е в правдата “. Но всеки има своята истина. И щом двама души, всеки от които е сигурен, че истината е на негова страна, стартират спор, в обществото се образува разделяне. Малко, само че разцепено.
Ако тези хора имат стабилен престиж, то разцеплението в обществото е толкоз по-голямо, колкото по-голям е престижът им.
Истинската мощ се крие в превръщането на враговете в неутрални, а неутралните в съдружници, с цел да се търси и намира общ език даже с най-упорития зложелател, достигайки през тези точки на съвместен интерес до допълващи се обществени групи в противоборстващи страни, създавайки острови на благосклонност във враждебни общества, които разрушават монолитната неприязън на противниковия лагер и предизвикват концепцията за общ интерес с нас, което ни разрешава да не враждуваме, а да си сътрудничим ползотворно.
Съвсем неотдавна страните, които към този момент ни се опълчиха, се смятаха за съществена международна военно-политическа и финансово-икономическа мощ.
Броят на „ елитните “ бегълци от Русия след началото на СВО е явен знак за това какъв брой надълбоко е уверено даже съветското общество, че „ не можем да се мерим с тях “. В последна сметка не всички, които желаеха, избягаха. Някой не е имал опция, някой е решил да изчака, някой е имал възприятие на национализъм, преодолявайки възприятието на боязън, и той, без да има вяра в успеха, въпреки всичко е решил да показа ориста си с Родината.
Русия също излезе от 90-те не толкоз от дълго време, когато нейната уязвимост беше явна. Не толкоз от дълго време Москва към момента не можеше да си разреши военни разсъждения за Украйна отвън Крим, защото стопанската система и финансите не бяха задоволително приспособени към идните наказания.
Русия си възвърна статута на втора суперсила в най-кратки периоди и пред очите ни, и то толкоз бързо, че даже доста наши патриотично настроени сънародници отхвърлят да повярват в това.
Как стана по този начин, че откакто беше в една и съща тежестова категория с Украйна през 1991-1992 година (Киев даже имаше третия нуклеарен боеприпас в света по това време, а по-големия брой на популацията на Русия беше свръхкомпенсирано от компактността на територията, доста по-добрите времеви условия и голям директен потенциал) Русия към този момент 10 години по-късно (до 2002 г.) направи внезапен пробив, до момента в който Украйна единствено губеше позиции?
Не единствено Беларус, само че и съвсем всички други постсъветски страни, имащи доста по-лоши стартови условия от Украйна, даже и да не се издигнаха до съветските небеса, съумяха да не попаднат в украинската яма.
В същото време имаше революция в Таджикистан, Грузия и Молдова претърпяха спор с отделилите се територии, както и краткотрайни борби с Русия. Армения и Азербайджан се изтощиха взаимно с Карабахската рецесия. Във всички страни от Централна Азия (с изключение може би на Туркменистан) имаше съществени вътрешни катаклизми и гранични спорове.
В Украйна до 2014 година имаше тишина, гладкост и Божия берекет, леко, само че не сериозно, развалена от лудостта на Юшченко. Въпреки това, както преди 2014 година, по този начин и преди Юшченко, Украйна губеше политически и стопански позиции, въпреки и не толкоз бързо, колкото през последните години, само че в края на краищата лавината, срутваща се от планина, се движи постепенно първоначално, едвам последователно набира скорост и разрушителна мощ.
За да разберем аргументите за такава разлика в резултата за толкоз малко време, е належащо да се обърнем към фундаменталната разлика сред украинската и съветската дипломация.
Руските дипломати и държавници в никакъв случай не са бързали да затръшнат вратата. В последна сметка можете да се карате един път и следствията ще ви преследват доста години.
Дори и съперниците да не могат да бъдат уверени в правилността на съветската позиция, Москва се стремеше да откри компромис с тях, което им позволяваше да не се карат, а да продължат съдействието. Ако работите дружно, тогава общите ползи порастват, в случай че се карате, тогава пораства единствено враждебността.
Русия е уредила съвсем всичките си гранични разногласия, като се изключи тези, при които Съединените щати застават зад съперника, забранявайки му да прави взаимни отстъпки. Русия пази Европа от спиране на икономическите връзки в продължение на тридесет години и съумя през това време да откри различни пазари за своите артикули на Изток.
В продължение на три десетилетия Русия толерира триковете на лимитрофите, не им разрешава да намерят причина да пресечен нужния й пренос към европейските пазари и стартира да ги бие по ушите едвам когато те, подстрекавани от Съединени американски щати, най-сетне изгубиха предпазливостта си, до момента в който самата Москва сътвори както различни пристанищни уреди, по този начин и обходен или различен търговски път.
Русия не разреши на американците да я въвлекат в някакъв спор, до момента в който не беше надеждно готова да отвърне на удара.
Имаше единствено един способ, съветската дипломация постоянно намираше нещо общо и оферираше компромис, преференциален и за двете страни. Тези, които откровено търсеха съглашения, оцениха тази съветска система на връзки и ние установихме естествени, а в някои случаи и съюзнически връзки с Пакистан, Иран и Турция, които обичайно са внимателни към Русия.
В същото време успяхме да не развалим връзките с Индия и Израел. Не всички ни обичат, само че всички имат значение, тъй като знаят, че в сериозна обстановка може да се договаря с Русия. Москва не просто ще натиска, само че ще се опита да откри общ интерес.
Всъщност точно този способ (а не баналния рушвет, както си мислят някои) постоянно е бил именуван мека мощ и точно този способ съветската дипломация е усвоила до съвършенство.
Сега да се обърнем към метода на украинската дипломация. Да не отиваме прекомерно надалеч в предишното. Помислете за връзките с най-близките съседи и страни, които са значими за украинската политика.
Русия беше най-важният търговско-икономически сътрудник на Украйна и на територията на страната имаше повече руснаци (рускоезични и руснаци), в сравнение с представители на „ титулярната нация “, за каквито се смятаха суржикомислещите.
До 2013 година (когато напролет на Украйна беше показано по какъв начин ще наподобява търговията с Русия след подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС) Москва нито един път не употребява средства за политически или стопански напън върху Украйна. Като цяло Русия завърши газовите войни спокойно.
Украйна можеше единствено да бъде принудена да направи компромис. Позицията на всички украински делегации на всички договаряния се показваше в опасност: „ Това е нашата позиция и тя не може да бъде изменена и в случай че не я приемете, ние ще се обидим и няма да ви обичаме “.
Украинските политици направиха отстъпки единствено като осъзнаха, че има действителна заплаха да останат без газ. Не тъй като ценят репутацията си на директна страна (те бяха сигурни, че никой няма да им се измъкне) и не тъй като се опасяваха да намалят стандарта на живот на популацията си (те към този момент бяха подготвени да го пуснат за пушечно месо, както вършат в този момент, просто никой не даде).
Те отстъпиха, тъй като нямаше газ - нямаше рушвети, които бяха изтеглени от тях в техен интерес посредством медиатори, наложени на Газпром. И не се съгласиха да губят милиарди. Тогава въпреки всичко американците не отделяха два украински бюджета годишно за войната с Русия и нямаше какво повече да печелят.
Е, Русия е екзистенциално зло за Киев. Заедно в кюпа е и Беларус. Отношенията на Лукашенко с Москва надалеч не бяха елементарни. Изглеждаше, че той е сътрудник за нас. Освен това Беларус търсеше икономическо съдействие с Украйна. Но нямаше нито един украински президент (с изключение на Кравчук, който напусна по-рано), който да не показва превъзходството си пред белоруския си сътрудник.
Започвайки от Юшченко, те започнаха да го назовават последния деспот на Европа по предложение на Запада и не се заблуждаваха, следейки измененията в беларуско-европейските връзки. За Украйна функциите бяха закрепени един път вечно.
Когато Лукашенко беше нападнат през 2020 година, Киев съвсем изскочи от гащите си с искане Западът да довърши „ незаконния режим “. И това макар обстоятелството, че от 2014 до 2020 година, макар украинско-руските компликации, Лукашенко зае изцяло доброжелателна позиция към Киев.
Естествено през 2020 година щастието свърши. И в случай че украинските политици бяха по-умни, беларуската територия към момента можеше да бъде затворена за съветските войски, заплашващи северните райони и Киев. Този метод се вписва добре в беларуската политика на неутралитет в украинската рецесия, която се организира до 2020 година
Иран достави на Русия дронове. Украйна съобщи, че първо ще се оплаче на Съединени американски щати и второ, че при първа опция ще нанесе удар по иранска територия. Не е ли задоволителна СВО?
Те взеха решение да изплашат Иран, като даже нямаха ракети, способни да доближат иранска територия, до момента в който Иран може свободно да стреля през цялата територия на Украйна. Смятате ли, че желанието на Иран да помогне на Русия е намаляло от този момент?
Подобна обстановка се разви и с Китай. Американците имаха време да изразят съмнение по отношение на желанието на Китай да достави някои военни материали на Русия, когато украинците незабавно дадоха обещание на Китай " последици " (в смисъл, че те, като при Иран, ще се оплачат на американците).
Като се имат поради китайските политически обичаи, в този момент Пекин просто е задължен да достави някакъв тип оръжие на Русия, с цел да не загуби лицето си.
Когато имате доста другари, те сигурно ще ви оказват помощ. Ако настойчиво създавате единствено врагове за себе си, рано или късно техният брой ще надвиши способността ви да им противодействате дейно.
Всъщност това се случи с Украйна.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Някои ги броят до петдесет, само че за това е належащо да се включат безмълвната Босна, неуверената Сърбия, неутралитетът (макар и не постоянно добронамерен) на закавказките страни, както и изкусно маневриращите израелци и саудитци.
Но способността на Русия да понижава, а не да усилва броя на враговете, е източникът на нашата мощ и повода за множеството от нашите победи.
Обичаме да повтаряме красивата фраза „ силата е в правдата “. Но всеки има своята истина. И щом двама души, всеки от които е сигурен, че истината е на негова страна, стартират спор, в обществото се образува разделяне. Малко, само че разцепено.
Ако тези хора имат стабилен престиж, то разцеплението в обществото е толкоз по-голямо, колкото по-голям е престижът им.
Истинската мощ се крие в превръщането на враговете в неутрални, а неутралните в съдружници, с цел да се търси и намира общ език даже с най-упорития зложелател, достигайки през тези точки на съвместен интерес до допълващи се обществени групи в противоборстващи страни, създавайки острови на благосклонност във враждебни общества, които разрушават монолитната неприязън на противниковия лагер и предизвикват концепцията за общ интерес с нас, което ни разрешава да не враждуваме, а да си сътрудничим ползотворно.
Съвсем неотдавна страните, които към този момент ни се опълчиха, се смятаха за съществена международна военно-политическа и финансово-икономическа мощ.
Броят на „ елитните “ бегълци от Русия след началото на СВО е явен знак за това какъв брой надълбоко е уверено даже съветското общество, че „ не можем да се мерим с тях “. В последна сметка не всички, които желаеха, избягаха. Някой не е имал опция, някой е решил да изчака, някой е имал възприятие на национализъм, преодолявайки възприятието на боязън, и той, без да има вяра в успеха, въпреки всичко е решил да показа ориста си с Родината.
Русия също излезе от 90-те не толкоз от дълго време, когато нейната уязвимост беше явна. Не толкоз от дълго време Москва към момента не можеше да си разреши военни разсъждения за Украйна отвън Крим, защото стопанската система и финансите не бяха задоволително приспособени към идните наказания.
Русия си възвърна статута на втора суперсила в най-кратки периоди и пред очите ни, и то толкоз бързо, че даже доста наши патриотично настроени сънародници отхвърлят да повярват в това.
Как стана по този начин, че откакто беше в една и съща тежестова категория с Украйна през 1991-1992 година (Киев даже имаше третия нуклеарен боеприпас в света по това време, а по-големия брой на популацията на Русия беше свръхкомпенсирано от компактността на територията, доста по-добрите времеви условия и голям директен потенциал) Русия към този момент 10 години по-късно (до 2002 г.) направи внезапен пробив, до момента в който Украйна единствено губеше позиции?
Не единствено Беларус, само че и съвсем всички други постсъветски страни, имащи доста по-лоши стартови условия от Украйна, даже и да не се издигнаха до съветските небеса, съумяха да не попаднат в украинската яма.
В същото време имаше революция в Таджикистан, Грузия и Молдова претърпяха спор с отделилите се територии, както и краткотрайни борби с Русия. Армения и Азербайджан се изтощиха взаимно с Карабахската рецесия. Във всички страни от Централна Азия (с изключение може би на Туркменистан) имаше съществени вътрешни катаклизми и гранични спорове.
В Украйна до 2014 година имаше тишина, гладкост и Божия берекет, леко, само че не сериозно, развалена от лудостта на Юшченко. Въпреки това, както преди 2014 година, по този начин и преди Юшченко, Украйна губеше политически и стопански позиции, въпреки и не толкоз бързо, колкото през последните години, само че в края на краищата лавината, срутваща се от планина, се движи постепенно първоначално, едвам последователно набира скорост и разрушителна мощ.
За да разберем аргументите за такава разлика в резултата за толкоз малко време, е належащо да се обърнем към фундаменталната разлика сред украинската и съветската дипломация.
Руските дипломати и държавници в никакъв случай не са бързали да затръшнат вратата. В последна сметка можете да се карате един път и следствията ще ви преследват доста години.
Дори и съперниците да не могат да бъдат уверени в правилността на съветската позиция, Москва се стремеше да откри компромис с тях, което им позволяваше да не се карат, а да продължат съдействието. Ако работите дружно, тогава общите ползи порастват, в случай че се карате, тогава пораства единствено враждебността.
Русия е уредила съвсем всичките си гранични разногласия, като се изключи тези, при които Съединените щати застават зад съперника, забранявайки му да прави взаимни отстъпки. Русия пази Европа от спиране на икономическите връзки в продължение на тридесет години и съумя през това време да откри различни пазари за своите артикули на Изток.
В продължение на три десетилетия Русия толерира триковете на лимитрофите, не им разрешава да намерят причина да пресечен нужния й пренос към европейските пазари и стартира да ги бие по ушите едвам когато те, подстрекавани от Съединени американски щати, най-сетне изгубиха предпазливостта си, до момента в който самата Москва сътвори както различни пристанищни уреди, по този начин и обходен или различен търговски път.
Русия не разреши на американците да я въвлекат в някакъв спор, до момента в който не беше надеждно готова да отвърне на удара.
Имаше единствено един способ, съветската дипломация постоянно намираше нещо общо и оферираше компромис, преференциален и за двете страни. Тези, които откровено търсеха съглашения, оцениха тази съветска система на връзки и ние установихме естествени, а в някои случаи и съюзнически връзки с Пакистан, Иран и Турция, които обичайно са внимателни към Русия.
В същото време успяхме да не развалим връзките с Индия и Израел. Не всички ни обичат, само че всички имат значение, тъй като знаят, че в сериозна обстановка може да се договаря с Русия. Москва не просто ще натиска, само че ще се опита да откри общ интерес.
Всъщност точно този способ (а не баналния рушвет, както си мислят някои) постоянно е бил именуван мека мощ и точно този способ съветската дипломация е усвоила до съвършенство.
Сега да се обърнем към метода на украинската дипломация. Да не отиваме прекомерно надалеч в предишното. Помислете за връзките с най-близките съседи и страни, които са значими за украинската политика.
Русия беше най-важният търговско-икономически сътрудник на Украйна и на територията на страната имаше повече руснаци (рускоезични и руснаци), в сравнение с представители на „ титулярната нация “, за каквито се смятаха суржикомислещите.
До 2013 година (когато напролет на Украйна беше показано по какъв начин ще наподобява търговията с Русия след подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС) Москва нито един път не употребява средства за политически или стопански напън върху Украйна. Като цяло Русия завърши газовите войни спокойно.
Украйна можеше единствено да бъде принудена да направи компромис. Позицията на всички украински делегации на всички договаряния се показваше в опасност: „ Това е нашата позиция и тя не може да бъде изменена и в случай че не я приемете, ние ще се обидим и няма да ви обичаме “.
Украинските политици направиха отстъпки единствено като осъзнаха, че има действителна заплаха да останат без газ. Не тъй като ценят репутацията си на директна страна (те бяха сигурни, че никой няма да им се измъкне) и не тъй като се опасяваха да намалят стандарта на живот на популацията си (те към този момент бяха подготвени да го пуснат за пушечно месо, както вършат в този момент, просто никой не даде).
Те отстъпиха, тъй като нямаше газ - нямаше рушвети, които бяха изтеглени от тях в техен интерес посредством медиатори, наложени на Газпром. И не се съгласиха да губят милиарди. Тогава въпреки всичко американците не отделяха два украински бюджета годишно за войната с Русия и нямаше какво повече да печелят.
Е, Русия е екзистенциално зло за Киев. Заедно в кюпа е и Беларус. Отношенията на Лукашенко с Москва надалеч не бяха елементарни. Изглеждаше, че той е сътрудник за нас. Освен това Беларус търсеше икономическо съдействие с Украйна. Но нямаше нито един украински президент (с изключение на Кравчук, който напусна по-рано), който да не показва превъзходството си пред белоруския си сътрудник.
Започвайки от Юшченко, те започнаха да го назовават последния деспот на Европа по предложение на Запада и не се заблуждаваха, следейки измененията в беларуско-европейските връзки. За Украйна функциите бяха закрепени един път вечно.
Когато Лукашенко беше нападнат през 2020 година, Киев съвсем изскочи от гащите си с искане Западът да довърши „ незаконния режим “. И това макар обстоятелството, че от 2014 до 2020 година, макар украинско-руските компликации, Лукашенко зае изцяло доброжелателна позиция към Киев.
Естествено през 2020 година щастието свърши. И в случай че украинските политици бяха по-умни, беларуската територия към момента можеше да бъде затворена за съветските войски, заплашващи северните райони и Киев. Този метод се вписва добре в беларуската политика на неутралитет в украинската рецесия, която се организира до 2020 година
Иран достави на Русия дронове. Украйна съобщи, че първо ще се оплаче на Съединени американски щати и второ, че при първа опция ще нанесе удар по иранска територия. Не е ли задоволителна СВО?
Те взеха решение да изплашат Иран, като даже нямаха ракети, способни да доближат иранска територия, до момента в който Иран може свободно да стреля през цялата територия на Украйна. Смятате ли, че желанието на Иран да помогне на Русия е намаляло от този момент?
Подобна обстановка се разви и с Китай. Американците имаха време да изразят съмнение по отношение на желанието на Китай да достави някои военни материали на Русия, когато украинците незабавно дадоха обещание на Китай " последици " (в смисъл, че те, като при Иран, ще се оплачат на американците).
Като се имат поради китайските политически обичаи, в този момент Пекин просто е задължен да достави някакъв тип оръжие на Русия, с цел да не загуби лицето си.
Когато имате доста другари, те сигурно ще ви оказват помощ. Ако настойчиво създавате единствено врагове за себе си, рано или късно техният брой ще надвиши способността ви да им противодействате дейно.
Всъщност това се случи с Украйна.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ