Три часа и половина в НАТФИЗ се оказаха недостатъчни, за

Три часа и половина в НАТФИЗ се оказаха незадоволителни, с цел да се опише пътя до „ Оскар “. Прекалено малко за въпросите на преливащите от трите изхода на кинозалата студенти. Прекалено къси за всичко, което би им разказал Димитър Маринов. И въпреки всичко, задоволителни, с цел да сверят часовниците си, преди да се насочат всеки към своя личен „ Оскар “.

Как се учи бързо текст? Колко значима е дисциплината – професионална и личностна? Как да се подготвим за кастинг? Как се взема роля? У кого е решението на казуса? Каква е разликата сред европейския и американския артист? Какво е мястото на парите в специалността? Каква е функционалността на сътрудника и по какво се разграничава от тази на мениджъра? В какво се крие характерността? Какво е конкуренция? Да флиртуваме ли с политиката? Какво е мястото на словото и какъв брой са значими часовете по театрална тирада? И още, и още, и още …

„ Не се правете на артисти, тъй като към момента не сте. Вие сте студенти. Това е най-сладкият интервал в живота ви. Използвайте това време, с цел да работите, да вършиме неточности, които да преодолявате и да ставате все по-добри… Най-великото нещо в театъра е театралната натрупа. Не си завиждайте. Работете дружно. Създайте натрупа. Създавайте спектакли и не се оплаквайте, че ви е мъчно. Ако времето не ви харесва, не хленчете, а направете нещо, само че го направете като артисти. Казвайте това, което желаете, само че постоянно го казвайте като артисти и не изневерявайте на интуицията си. “

„ Всеки един от вас може да застане на моето място, стига да го изиска и да работи за това. “, сподели той пред студентите.