Руините на безотговорността
Тресавищата, погълнали тогавашни активи на фалирания металургичен комбинат „ Кремиковци не могат да бъдат изгазени към този момент десетилетия. А руините, останали откакто едни от най-апетитните парцели на сдружението бяха трансферирани на компании със противоречива известност, не престават да припомнят по какъв начин у нас от години се прави
от нещо – нищо.
Такъв е казусът и с изоставения, и незавършен след близо 30 години профилакториум на сдружението в една от най-красивите местности към Панчарево - вилната зона „ Градище “. Преди 1989 година тук е трябвало да се възвръщат от нелекия труд и от нагълтаните индустриални токсини в комбината негови служащи. Мястото надалеч не е определено инцидентно, защото и до през днешния ден проучванията на въздуха демонстрират, че това е най-чистия регион на столицата.
Градежите в терена, предназначен за почивни станции, вили и лагери стартират още през осемдесетте години на предишния век. Поетапно тук се построяват няколко корпуса с обща разгъната застроена повърхност от 22 312.10 кв.метра. След измененията в страната обаче, всичко тук е зарязано и милионите държавни левове, изляни в този план.... остават единствено в счетоводните доклади на предприятието. А стадият, до който е докаран и до през днешния ден си остава „ до недодялан градеж “.
Това обаче не е попречило, на няколко умели играчи да се възползват от финансовия колапс, в който изпадна комбината след неговата приватизация и последващите „ експертни ръководства “, с цел да напазаруват този неповторим парцел „ на промоция “ и
да го трансфорат в добър ипотекарен инструмент.
Схемата стартира да работи по времето, когато излиза наяве, че някогашната металургична горделивост на родината ни се е запътила към своя летален край. И защото още през 2005 година действителността демонстрира, че „ спасяването “ на комбината е задача невъзможна, управяващия го по това време Александър Томов Томов стартира да разпродава активите на сдружението. И то все на компании, с които ръководеното от него сдружение е имало търговски взаимоотношения.
За тези покупко-продажби се изписаха десетки вестникарски страници и Прокуратурата след дълго умуване повдигна обвинявания против Томов за подписаните от него покупко-продажби на обща стойност 98 млн. лева и за метода, по който се е разпореждал със собствеността на Кремиковци. А комисията Кушлев даже подхвана и инспекция на персоналните му активи.
Както можем да се досетим - защото сходни "събития " от години се случват у нас - макар шумотевицата, която ги съпътства, нашенският съд се произнесе без изненади – към днешна дата Томов е „ потвърдено почтен “.
В същото време обаче, "руините " на някогашния профилакториум на Кремиковци са налице и няма по какъв начин да бъдат заметени, без да бъдат повдигнати още и още въпроси.
Историята стартира през 2007 година.
На 17 юли апетитният парцел е продаден на „ Ерида трейд “ ЕАД, представлявано от Филип Пепегов, което е благосъстоятелност на „ Феникс север “ ЕООД. То пък от своя страна е владеене на записаното в Лондон (на Катлийн роуд 19 ) сдружение „ Норт Метал ЛЛП “ за 4 милиона евро.
Към днешна дата, тази компания е с прекъсната комерсиална активност и е обявявана в неплатежоспособност. Очевидно поради „ пропуснатите “ заплащания към обслужващата я финансова институция. По данни от комерсиалния указател цялото сдружение е заложено в „ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК “. В момента сдружението се ръководи от назначения от съда синдик Александър Костадинов.
Любопитното в тази ситуация е, че единствено четири месеца откакто купува този парцел, компанията го препродава на друго сдружение - „ Белканто “ЕООД, благосъстоятелност на „ Екопромет груп “ АД, представлявано от Велизар Монев. Но цената тук е фрапантно по-ниска – 950 хил.лева.
Към днешна дата и това сдружение е с прекъсната комерсиална активност. А самата на „ Екопромет груп “ АД, която се съставлява от Мирослав Сиротов е благосъстоятелност на посоченото по - горе британско сдружение „ Норт Метал ЛЛП “ и на Васил Стойнов, излиза наяве от оповестения в Търговския указател лист на акционерите през 2019 година. С други думи,
интервенцията е станала сред две свързани сдружения.
Ако бъдат проследени обвързаностите сред участващите в тях, ще стане ясно, че акциите и дяловите участия през годините са се разменяли сред едни и същи хора, обвързани в няколко компании, множеството от които на процедура към този момент са оповестени във банкрут.
От едно решение през 2010 излиза наяве, че „ Екопромет груп “, което е притежател на „ Белканто “ ЕООД преобразува „ Белканто “ като трансферира активите му в три сдружения – „ Феникс Север “ ЕООД, „ Екопромет – В “ ЕООД и „ Белканто- Р “ ЕООД и приключва активността му „ без разпродажба “. Това е записано в документа. Както бе казано играчите в тях са все едни и същи, а дяловите им участия стигат до....Панама. И всички те през днешния ден са оповестени в неплатежоспособност.
Другото е, че през всички тези години парцелът в Панчарево е бил употребен само за това посредством него да бъдат обезпечени милионни заеми, които остават необслужени. Така се стига до състояние щеш не щеш той да е владеене на „ Първа капиталова банка “, на която е натресен уговорката да охранява обекта и да търси неговата бъдеща реализация. Но не е мъчно да се сети човек, че тя става все по-трудна, тъй като във всичките тези години положителният парцел е бил оставен на произвола на ориста и на капризите на природата. А времето както знаем не прости за нищо, за което човек не се грижи...
Любопитна детайлност от цялата тази история е,
че синдикът на самото „ Кремиковци “ АД- Цветан Банков още когато влиза в оповестения в несъстоятелност комбинат, се пробва да върне този парцел в масата на несъстоятелността, като оспорва продажбата му с аргумента, че тя е било осъществена по време, когато комбинатът към този момент е бил дефинитивно разгласен в несъстоятелност - с решение по комерсиално дело № 95 от 2008 година, в което датата на нелатежоспособността е ясно избрана – и тя е 31 декември 2005 година. Или две години преди Томов да продаде парцела!
В последна сметка обаче, магистратите са решили, че „ загубата “ от тази договорка не е толкоз огромна, че да я разгласят за оскъдна. Така де - някакъв си милион-два...
Сблъсквайки се с сходни обстановки, човек няма по какъв начин да не си зададе и различен въпрос: за какво такива обекти се изплъзват от вниманието и интереса на страната, която от дълги години изпитва липса на социално-здравни заведения от този вид. И не е ли тъкмо в този момент моменът да се намерения за основаването на белодробен санаториум, от който сигурно ще има потребност, изключително след предстоящите провали въру хиляди хора от сегашната короно-вирусна зараза...?!
от нещо – нищо.
Такъв е казусът и с изоставения, и незавършен след близо 30 години профилакториум на сдружението в една от най-красивите местности към Панчарево - вилната зона „ Градище “. Преди 1989 година тук е трябвало да се възвръщат от нелекия труд и от нагълтаните индустриални токсини в комбината негови служащи. Мястото надалеч не е определено инцидентно, защото и до през днешния ден проучванията на въздуха демонстрират, че това е най-чистия регион на столицата.
Градежите в терена, предназначен за почивни станции, вили и лагери стартират още през осемдесетте години на предишния век. Поетапно тук се построяват няколко корпуса с обща разгъната застроена повърхност от 22 312.10 кв.метра. След измененията в страната обаче, всичко тук е зарязано и милионите държавни левове, изляни в този план.... остават единствено в счетоводните доклади на предприятието. А стадият, до който е докаран и до през днешния ден си остава „ до недодялан градеж “.
Това обаче не е попречило, на няколко умели играчи да се възползват от финансовия колапс, в който изпадна комбината след неговата приватизация и последващите „ експертни ръководства “, с цел да напазаруват този неповторим парцел „ на промоция “ и
да го трансфорат в добър ипотекарен инструмент.
Схемата стартира да работи по времето, когато излиза наяве, че някогашната металургична горделивост на родината ни се е запътила към своя летален край. И защото още през 2005 година действителността демонстрира, че „ спасяването “ на комбината е задача невъзможна, управяващия го по това време Александър Томов Томов стартира да разпродава активите на сдружението. И то все на компании, с които ръководеното от него сдружение е имало търговски взаимоотношения.
За тези покупко-продажби се изписаха десетки вестникарски страници и Прокуратурата след дълго умуване повдигна обвинявания против Томов за подписаните от него покупко-продажби на обща стойност 98 млн. лева и за метода, по който се е разпореждал със собствеността на Кремиковци. А комисията Кушлев даже подхвана и инспекция на персоналните му активи.
Както можем да се досетим - защото сходни "събития " от години се случват у нас - макар шумотевицата, която ги съпътства, нашенският съд се произнесе без изненади – към днешна дата Томов е „ потвърдено почтен “.
В същото време обаче, "руините " на някогашния профилакториум на Кремиковци са налице и няма по какъв начин да бъдат заметени, без да бъдат повдигнати още и още въпроси.
Историята стартира през 2007 година.
На 17 юли апетитният парцел е продаден на „ Ерида трейд “ ЕАД, представлявано от Филип Пепегов, което е благосъстоятелност на „ Феникс север “ ЕООД. То пък от своя страна е владеене на записаното в Лондон (на Катлийн роуд 19 ) сдружение „ Норт Метал ЛЛП “ за 4 милиона евро.
Към днешна дата, тази компания е с прекъсната комерсиална активност и е обявявана в неплатежоспособност. Очевидно поради „ пропуснатите “ заплащания към обслужващата я финансова институция. По данни от комерсиалния указател цялото сдружение е заложено в „ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК “. В момента сдружението се ръководи от назначения от съда синдик Александър Костадинов.
Любопитното в тази ситуация е, че единствено четири месеца откакто купува този парцел, компанията го препродава на друго сдружение - „ Белканто “ЕООД, благосъстоятелност на „ Екопромет груп “ АД, представлявано от Велизар Монев. Но цената тук е фрапантно по-ниска – 950 хил.лева.
Към днешна дата и това сдружение е с прекъсната комерсиална активност. А самата на „ Екопромет груп “ АД, която се съставлява от Мирослав Сиротов е благосъстоятелност на посоченото по - горе британско сдружение „ Норт Метал ЛЛП “ и на Васил Стойнов, излиза наяве от оповестения в Търговския указател лист на акционерите през 2019 година. С други думи,
интервенцията е станала сред две свързани сдружения.
Ако бъдат проследени обвързаностите сред участващите в тях, ще стане ясно, че акциите и дяловите участия през годините са се разменяли сред едни и същи хора, обвързани в няколко компании, множеството от които на процедура към този момент са оповестени във банкрут.
От едно решение през 2010 излиза наяве, че „ Екопромет груп “, което е притежател на „ Белканто “ ЕООД преобразува „ Белканто “ като трансферира активите му в три сдружения – „ Феникс Север “ ЕООД, „ Екопромет – В “ ЕООД и „ Белканто- Р “ ЕООД и приключва активността му „ без разпродажба “. Това е записано в документа. Както бе казано играчите в тях са все едни и същи, а дяловите им участия стигат до....Панама. И всички те през днешния ден са оповестени в неплатежоспособност.
Другото е, че през всички тези години парцелът в Панчарево е бил употребен само за това посредством него да бъдат обезпечени милионни заеми, които остават необслужени. Така се стига до състояние щеш не щеш той да е владеене на „ Първа капиталова банка “, на която е натресен уговорката да охранява обекта и да търси неговата бъдеща реализация. Но не е мъчно да се сети човек, че тя става все по-трудна, тъй като във всичките тези години положителният парцел е бил оставен на произвола на ориста и на капризите на природата. А времето както знаем не прости за нищо, за което човек не се грижи...
Любопитна детайлност от цялата тази история е,
че синдикът на самото „ Кремиковци “ АД- Цветан Банков още когато влиза в оповестения в несъстоятелност комбинат, се пробва да върне този парцел в масата на несъстоятелността, като оспорва продажбата му с аргумента, че тя е било осъществена по време, когато комбинатът към този момент е бил дефинитивно разгласен в несъстоятелност - с решение по комерсиално дело № 95 от 2008 година, в което датата на нелатежоспособността е ясно избрана – и тя е 31 декември 2005 година. Или две години преди Томов да продаде парцела!
В последна сметка обаче, магистратите са решили, че „ загубата “ от тази договорка не е толкоз огромна, че да я разгласят за оскъдна. Така де - някакъв си милион-два...
Сблъсквайки се с сходни обстановки, човек няма по какъв начин да не си зададе и различен въпрос: за какво такива обекти се изплъзват от вниманието и интереса на страната, която от дълги години изпитва липса на социално-здравни заведения от този вид. И не е ли тъкмо в този момент моменът да се намерения за основаването на белодробен санаториум, от който сигурно ще има потребност, изключително след предстоящите провали въру хиляди хора от сегашната короно-вирусна зараза...?!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ