Илиан Илиев за Левски в миналото и настоящето, за отказа да играе за националния отбор, за Берое и Верея
Треньорът на Верея Илиан Илиев даде изявление за предаването " Код Спорт " по ТВ+. Под мотото „ Няма пари – действайте “ той съумява да държи тима измежду водещите в Първа професионална лига. Без пари и без гаранции, че клубът му скоро ще може да съществува. В дейната си кариера игра в Бенфика, също в елитни турски и португалски клубове. Има 34 мача и 3 гола за националния ни отбор. Той е първия милионен трансфер в българския футбол в първите години на демократичните промени. Като треньор в чужбина бе отпред на тимове в Ангола и Казахстан, а у нас най-големият му триумф е спечелването на Купата на България с Берое. Добрата работа го направи любим на почитателите на " заралии ", само че в този момент е техен директен съперник отпред на Верея.
- Здравей, Илиане! Започваме незабавно с „ горещата “ тематика. Ще оцелее ли Верея при финансовата рецесия, която повече от година изтезава клуба?
- Наистина мъчно се оцелява в тази обстановка. Надявам се, че притежателят още веднъж ще откри метод да избави тима финансово и респективно като битие. Доста неща се дължат и се надявам да се изчистят.
- Как са стимулират футболистите на правилото „ Пари няма – действайте “? Какъв опит под тази максима имаш в българския футбол?
- С Берое също имаше подобен интервал. И тогава не беше елементарно, само че взехме купата. Сега пък се представяме повече от добре. Няма формула. Има тимове, които имат всичко, само че не вървят нещата. Ако при нас всичко се оправи, не значи, че тимът ще се показва по същия метод. Не съм казвал след мачовете от учтивост, че попаднах на много мъжки момчета. Каквито и проблеми да имаме – финансови, травми, отмалялост, пътувания – постоянно излизат и дават всичко в мача. Най-важното нещо, което им споделих като започвахме е, че в тим като нашия задачата не е да побеждаваме всеки мач, а основното е след срещата да можем да се погледнем в очите – аз с футболистите и те между тях. Да си кажеш, че си дал всичко от себе си, с цел да победи тимът. Вече какво се е получило не е толкоз значимо.
- Кога за последно сподели на играчите и на щаба „ потърпете още малко “?
- Пред футболистите не приказваме много-много за тези неща. Гледаме основно да разясняваме спортно-техническите въпроси. Само с някои от играчите обяснявам каква е обстановката и накъде отиват нещата. В последно време имахме дълъг диалог със притежателя. Той сподели, че тези дни ще се изплатят част от отговорностите. След това се чакат едни пари от УЕФА по програмата „ Солидарност “ поради присъединяване на Лудогорец в Шампионската лига. Оттам също ще има приходи, което е добре за тима, с цел да може да се задържат футболистите за идващия сезон.
- Въпреки всичко, успяваш да държиш тима в горната половина на таблицата. Лично ти по какъв начин си обясняваш тези резултати и какво чуваш от конкуренцията като мнения по тематиката?
- Не съм единствено аз. В щаба е Петьо Костадинов, едно младо момче, което ми оказва помощ – синът на Демирев и Боян Пейков, треньора на вратарите. Покрай нас има и други хора от личния състав. Те са от същата страна на барикадата. Нямаме огромен щаб, само че няма никой над мен, като се изключи притежателя. Така по-лесно се управляват нещата. От предните ми престои в други тимове съм схванал, че когато има доста началници, не може да се разбере кой командва и става комплициране. Не че не е хубаво да имаш до себе си мощен човек. За тези резултати не съм виновен единствено аз, а всички дружно, отпред с футболистите. Откакто бях в Левски стопирах да проследявам какво се написа за тима в пресата. Позитивното подлъгва, отрицателното вкарва в някакви неверни направления в множеството случаи. Затова се абстрахирах. Коментираме си сред нас, а какво приказват хората… Нашето пресаташе ми споделя, в случай че има написано нещо в действителност значимо, само че до момента не е имало такова. Така че не знам какво се разяснява. Съсредоточаваме се, тъй като към този момент не сме млади и не би трябвало да претрупваме харддиска. Многото информация е проблем. Отсяваме нещата и повече мислим за работата.
- Как би определил световно нашия футбол и по-специално финансирането му? Бил си на треньорския мостик на Черно море, Левски, пловдивския Локомотив, Берое…
- Скоро го коментирахме в съблекалнята. За всеки един треньор в България е хубаво тимът да има бюджет от 4-5 милиона лв.. Лудогорец сподели, че с качествени играчи може да се вдигне равнището и ненапълно да се получи възвръщаемост на вложеното. Но световно видяно едни 3-4 милиона се хвърлят за нищо. Ако се върнем обратно, има доста случаи, в които тимът Х е дал за пет години 20 милиона. Но в случай че бяха дадени половината, а останалите 10 милиона бяха вкарани в инфраструктурата, сигурно футболът ни щеше да е с една концепция по-добре. Щяхме да имаме повече млади гении, които да са подготвени да влязат в игра. Казваме, че би трябвало да постановяваме млади. При мен не е толкоз огромен проблем да пускаме млади играчи, само че огромна част от тях просто още не са подготвени. Затова се дават милиони, с цел да влезеш в евротурнирите. Минаваш един-два-три кръга, както Ботев го сподели. Спечелиха нещо, само че де факто в никакъв случай не можеш да имаш 20 % възвръщаемост. Абстрахираме се от случая на Лудогорец, където не се дават 3-4 милиона, а много повече и са попаднали на футболисти за този жанр на игра.
- Съдиите обичайно са „ горещия картоф “. Доколко те са огромен проблем на футбола ни?
- Наистина тази година съдийството не е положително. Казвам го и като пострадал. Със сигурност в някои случаи съм бил и миропомазан от това. Те са можещи хора, множеството ги познавам персонално. Веднъж Вили Вуцов разяснява тъкмо нещата и ще повторя думите му. Когато преди години натискът беше от една страна, беше успокоение. Сега натискът е от три страни и към този момент е мъчно. Поставям се на тяхно място – в случай че трима индивида ми споделят „ пусни този, пусни оня “, най-после ще съм напрегнат кого да избера и по какъв начин да си свърша работата. Мисля, че това е най-големият проблем. Знаете, че България не е страна, в която всеки човек е самостоятелен от обграждащата го среда. Съдиите могат, както са го показвали предните години, само че натискът е малко повече. Единственият вид е да се спре с този напън към тях. Сега има един дуел на върха, който се чака да стане и трибой. Никой не желае да се предава и стават комплицирани истории.
- Спомена за този „ трибой “ – по какъв начин гледаш на борбата за купата? Има ли кой да спре Лудогорец? Как се показват през този сезон ЦСКА и Левски?
- ЦСКА резервира състава от предходната година и надгради с направената селекция. Направиха две-три неверни стъпки, само че почти се показват добре. Върнаха си с успеха в Разград. Левски малко изостава. Имаше някаква основа от предната година, само че късно се взеха играчи. Нека да им се даде време. Търпимостта зависи от почитателите. Когато последователите кажат, че „ този човек към този момент не е треньорът “… Дано към Делио Роси има повече толерантност.
- Скоро ще има Конгрес на БФС. Вълнува ли те тази тематика?
- Естествено. Ще се върна на съдийството. Понякога по този начин ме изнервят, че си споделям, че е по-добре да отида някъде във втора-трета лига в чужбина, в сравнение с да остана тук. Например наказването на Здравко Илиев от три мача за наплюване. Не че е прелестно, само че имаме хиляди такива случаи. Това ме кара да си кажа - по-добре на открито, в сравнение с в тази реалност. Да си хабиш нервите за нещо, което повече си заслужава от финансова позиция. Тук се блъскаш, а най-после ти се подиграват. Естествено, че щом съм тук, ме вълнува Конгреса – какво ще се случи, по какъв начин ще продължи да се работи, по този метод ли ще е футболът? Като оспорваност в шампионата в последните години се подвигна равнището. Няма „ ясни “ мачове, а имаше такива интервали. Сега във всеки един миг всеки може да победи даже тимовете, които са с една концепция пред останалите.
- Ти вкара първия гол в паметния мач за Левски при успеха със 7:1 над ЦСКА. Тогава беше началото на демокрацията, към този момент минаха повече от две десетилетия. Защо тогава се играеше доста по-силен футбол, в сравнение с в този момент?
- Бяхме образувани в друго време. Израснахме в спортни учебни заведения, бяхме дисциплинирани. Тренирал съм доста надарени играчи, само че дойдеше ли значим мач, се схващаха и не даваха това, което могат. Тогава играехме по-освободено, времената бяха други. Нямахме други ползи, около футбола. След нас още едно потомство се задържа от инерцията на социалистическия строй. Сега останаха спортни учебни заведения, едвам кажат, че децата учат някъде. Спомням си, че по мое време триумфът беше съвсем толкоз значим, колкото и спортната част. Трябваше да си добре освен в спортно-техническо отношение, само че и да имаш обикновени знания във всяка една сфера. Влагаше се освен в спорта, само че и в построяването на индивида като персона. Сега слушам, че в някои спортни учебни заведения всеки час може да си на открито.
- Левски направи първия милионен трансфер в България с привличането ти от Черно море. Имаше и за какво – способства за три трофеи за този тим. Сега живееш ли с носталгия по „ Герена “ или разочарованието от последния ти треньорски престой там те „ охлади “ към „ сините “?
- Точно казано – отчаяние. В Берое прекосих през един сходен интервал на този във Верея. След това Топлоелектрическа централа 2 стана притежател. Пет години се бяхме лишавали от доста неща, само че когато имахме всичко, го изгубих. В момента виждате, че има терени, бази, бюджет – неща, които тогава липсваха и тренирахме по селата. Заради всичко това загърбих много хора в Стара Загора и много съм им афектиран. Отидох в Левски с концепцията да трансформира нещо. Но след нещата, които се случиха, естествено, че остана отчаяние. Винаги съм казвал, че този Левски, който видях, няма нищо общо с това, което беше като състезател.
- В Левски постоянно се сменят ръководители, треньори, футболисти, само че последният трофей датира от 2009 година. Къде е казусът?
- Проблемът е, че няма самообладание. Всеки стартира изначало да гради. Няма един треньор, който да е с идентична визия за тима или за даден състезател. Не се прекара този интервал, а това значи да изчакат да изградиш основите.
- Някак си доста се работи на парче, няма тактика.
- Така е, няма тактика. Подписах тригодишен контракт. Ники Костов преди мен несъмнено също е подписал тригодишен контракт. Но пристигнаха и споделиха: „ стига толкоз “, а ние бяхме на две точки от Лудогорец и на полуфинал за купата с Локомотив (София). От другата страна бяха Славия и Берое. Теоретично Левски бе любимец, само че те ме смениха, защото почитателите споделиха, че ще имат поддръжка, в случай че го няма Илиан. И това беше отговорът на двамата ръководители в оня миг. Аз го желаех това нещо – или има поддръжка, или е по-хубаво да си потегли, тъй като по този начин тимът губи. Ако отношението към мен е отрицателно, по-добре да изляза от клуба, с цел да има поддръжка към тима. Така се и случи. При мен всеки ден имаше заявления от фенклуба – не желаеха „ тенекиени трофеи “, а „ техния Левски “. Надявам се да го имат.
- ЦСКА се трансформира въпреки и мъчително. Преди това като търговски сдружения по този път минаха Берое, пловдивските Локомотив и Ботев, Дунав, Пирин, надали не цялата „ А “ група. В Левски имаше ли такава заплаха, когато ти беше треньор?
- Не знам. Само желая да допълня, че би трябвало да съм признателен на Левски, че ми даде опция да играя в един от двата гранда на България. Когато пристигнах, имах фамилна драма, изчакаха ме и ми помогнаха. Това ми даде опция да стигна до националния тим и до Бенфика. Беше трамплин за мен. Затова съм признателен. Негативното е поради станалото като треньор и метода, по който се случиха нещата. Всички останали мемоари няма по какъв начин да ги не помни – колективът, купите. А и времето беше друго. Радостта от успехите бе напълно друга, в сравнение с е в този момент. Сега толкоз се радваме, че сме пред еди си кой тим или пък сме били ЦСКА, а не от самото наслаждение от успеха. Дали Левски можеше да стигне до сходен сюжет? Аз не бях толкоз вътре в нещата, с цел да знам дали е можело да стигне до тези катарзиси, през които минаха ЦСКА и другите тимове. Но наподобява това е бил методът. А дали е почтен, към този момент е различен въпрос. Но още веднъж има мощен ЦСКА и уповавам се Левски, а това дърпа и другите към тях. Рано или късно това ще се отрази и на националния тим.
- Известен си измежду почитателите на Левски, че изпитваш злост към ЦСКА. Така ли е или просто става въпрос за чиста спортна завист?
- Има спортна завист. Ето къде е разликата – тогава бихме ЦСКА в един мач, а по-късно двата тима дружно бяхме на дискотека. Това няма по какъв начин да се случи в този момент. Бяхме с Данчо Лечков, с Данчо Маринов… На идващия мач отново бяхме съперници. На терена всичко е обикновено. Ако нямаш спортна завист, мъчно ще успееш.
- Много български футболисти играха през 90-те години в Португалия. Какво си спомняш от този интервал и най-много от Бенфика?
- От Португалия имам единствено хубави мемоари и като играч, и в персонален проект – и двете ми деца са родени там. Засякохме се с Ивайло Йорданов, който беше в Спортинг. Живеехме на 5-6 минути един от различен. Там към този момент беше много по-сложно да сме по-близки.
- Минаха 23 години от „ златното “ американско лято. Тогава ти необичайно не попадна в състава. Имал ли си спорове с Димитър Пенев? Имаш ли пояснение?
- Съжалявам. Един ден преди да заминем освен аз, а и още пет момчета, отпаднахме. Мисля, че можех да попадна, имах и качествата, само че по този начин се е случило. Сега като съм от тази страна знам, че не е елементарно да направиш избор, като имаш 26-27 играчи да отсееш 23-ма. Знаете, че някои отпътуваха по остарели заслуги, само че по този начин се е случило и нищо не можем да върнем.
- Халфове като теб, като Коце Видолов останахте отвън състава – нещо немислимо на днешни времена…
- Не, има и качествени млади играчи. Важното е да пристигна самочувствието, че в действителност са качествени футболисти. Трудно е да се пробие. Хората доста дръпнаха напред като работа, а ние сме повече с приказките. Съжалявам, че не попаднах. Можех да играя и по-рано да се развие кариерата ми, само че от друга позиция повече скърбя, че по-късно отхвърлих да играя за националния тим. Някакъв юношески ентусиазъм ме беше подел и отхвърлих да играя в идващите квалификации за европейското в Англия. Върнах се чак за международното във Франция, което беше нелепост. С Димитър Пенев не сме се карали, с цел да заравяме томахавките. Просто тогава ми беше неприятно. Но решенията се взимат и след това няма по какъв начин да се върнеш обратно.
- Кога реши, че ще бъдеш треньор?
- Когато бях на 32-33 години на остров Мадейра. Там е толкоз спокоен животът. Нищо общо с напрежението и напрежението, които съм изпитвал в Бенфика, в АЕК, даже и в Левски. Водех съзнателен живот на професионален футболист като режим и т. н. Е, имаше си и естествените залитвания след мач… Тогава започнах повече да се вглеждам в работата на треньорите. Бях в Салгейрош, когато Моуриньо започваше. Тъкмо беше взел първата купа на УЕФА с Порто. С Маниш се чувахме и го питах за Жозе Моуриньо. Даже му бях споделил да ми даде някакви материали. Маниш ми сподели, че най-лесното е да му следи тренировките, само че би трябвало самичък за себе си да схванеш какъв футбол искаш да играе твоят тим и тогава към този момент да търсиш материали, с цел да развиваш този футбол. Започнах да се интересувам и по този начин станаха нещата в Черно море и всичко потегли.
- И като състезател, и като треньор стартира кариерата си в елитния футбол в Черно море. Какво е за теб този клуб?
- От 12-годишен съм там и в Черно море все едно съм си вкъщи. Поддържаме връзка с някогашните ми съотборници. Били сме толкоз време дружно и сме като братя. От спортното учебно заведение също. Чувствам го като нещо доста близо до мен.
- В Стара Загора почитателите на Берое доста те обичат, най-много поради извоюваната купа. Сега обаче си във Верея. Как одобряват този факт?
- Някои не одобриха, че оставих тима, без значение, че един път отхвърлих на Георги Иванов. Също на Олимпиакос в Кипър, на Ботев (Пловдив) в „ Б “ група, когато пристигна да приказваме дясната ръка на Цветан Василев. Някои хора не са ми дали прошка и до ден-днешен, че си отпътувах. Но други ме срещат по улицата, за тях съм си същия. Отношението е доста положително, за което съм признателен.
- Бяхте като братя с Цанко Цветанов, Гошо Гинчев, Мъри Стоилов, Златко Янков в тази генерация при „ сините “. Поддържате ли връзки?
- С някои да, с други с времето охладняха връзките необяснимо за какво. Но по този начин е на всички места. Не е прелестно като се връщам към спомените, само че по този начин се е случило. Надявам се малко като побелеем отново да си върнем същите връзки, само че на този стадий няма по какъв начин. Има няколко аргументи, само че не желая да встъпвам в детайлности.
- Има ли късмет националният отбор, с Петър Хубчев отпред, да извърши поставената задача – класиране на финалите на Евро 2020?
- С показаното в последните квалификации мисля, че има. С Хубчев и Донков вечеряхме в Стара Загора скоро, само че нямаше доста време да приказваме за тези неща. Бих им споделил, че е добре да знаеш по какъв начин да играеш против мощните. Но би трябвало да се измисли метод да се печелят точки и с по-слабите тимове. Де факто не стигнахме до третото място поради мачовете с Беларус и с другите по-малки тимове. Това е методът. Дисциплината я има, качеството е положително за тима. Дава се късмет на по-голям набор от футболисти, викаха се хора, които никой не е очаквал. Това дава късмет и на другите да работят, с цел да попаднат в националния тим.
- Остана ли ти лист с фантазии?
- По принцип мислим, че фантазията на даден човек би трябвало да е нещо изключително огромно. Трябва да се радваме на дребните неща, с цел да можем да реализираме нещо огромно. Постигайки дребните неща, идва и огромното.
Красимир Минев и Владимир Памуков, ТВ+
- Здравей, Илиане! Започваме незабавно с „ горещата “ тематика. Ще оцелее ли Верея при финансовата рецесия, която повече от година изтезава клуба?
- Наистина мъчно се оцелява в тази обстановка. Надявам се, че притежателят още веднъж ще откри метод да избави тима финансово и респективно като битие. Доста неща се дължат и се надявам да се изчистят.
- Как са стимулират футболистите на правилото „ Пари няма – действайте “? Какъв опит под тази максима имаш в българския футбол?
- С Берое също имаше подобен интервал. И тогава не беше елементарно, само че взехме купата. Сега пък се представяме повече от добре. Няма формула. Има тимове, които имат всичко, само че не вървят нещата. Ако при нас всичко се оправи, не значи, че тимът ще се показва по същия метод. Не съм казвал след мачовете от учтивост, че попаднах на много мъжки момчета. Каквито и проблеми да имаме – финансови, травми, отмалялост, пътувания – постоянно излизат и дават всичко в мача. Най-важното нещо, което им споделих като започвахме е, че в тим като нашия задачата не е да побеждаваме всеки мач, а основното е след срещата да можем да се погледнем в очите – аз с футболистите и те между тях. Да си кажеш, че си дал всичко от себе си, с цел да победи тимът. Вече какво се е получило не е толкоз значимо.
- Кога за последно сподели на играчите и на щаба „ потърпете още малко “?
- Пред футболистите не приказваме много-много за тези неща. Гледаме основно да разясняваме спортно-техническите въпроси. Само с някои от играчите обяснявам каква е обстановката и накъде отиват нещата. В последно време имахме дълъг диалог със притежателя. Той сподели, че тези дни ще се изплатят част от отговорностите. След това се чакат едни пари от УЕФА по програмата „ Солидарност “ поради присъединяване на Лудогорец в Шампионската лига. Оттам също ще има приходи, което е добре за тима, с цел да може да се задържат футболистите за идващия сезон.
- Въпреки всичко, успяваш да държиш тима в горната половина на таблицата. Лично ти по какъв начин си обясняваш тези резултати и какво чуваш от конкуренцията като мнения по тематиката?
- Не съм единствено аз. В щаба е Петьо Костадинов, едно младо момче, което ми оказва помощ – синът на Демирев и Боян Пейков, треньора на вратарите. Покрай нас има и други хора от личния състав. Те са от същата страна на барикадата. Нямаме огромен щаб, само че няма никой над мен, като се изключи притежателя. Така по-лесно се управляват нещата. От предните ми престои в други тимове съм схванал, че когато има доста началници, не може да се разбере кой командва и става комплициране. Не че не е хубаво да имаш до себе си мощен човек. За тези резултати не съм виновен единствено аз, а всички дружно, отпред с футболистите. Откакто бях в Левски стопирах да проследявам какво се написа за тима в пресата. Позитивното подлъгва, отрицателното вкарва в някакви неверни направления в множеството случаи. Затова се абстрахирах. Коментираме си сред нас, а какво приказват хората… Нашето пресаташе ми споделя, в случай че има написано нещо в действителност значимо, само че до момента не е имало такова. Така че не знам какво се разяснява. Съсредоточаваме се, тъй като към този момент не сме млади и не би трябвало да претрупваме харддиска. Многото информация е проблем. Отсяваме нещата и повече мислим за работата.
- Как би определил световно нашия футбол и по-специално финансирането му? Бил си на треньорския мостик на Черно море, Левски, пловдивския Локомотив, Берое…
- Скоро го коментирахме в съблекалнята. За всеки един треньор в България е хубаво тимът да има бюджет от 4-5 милиона лв.. Лудогорец сподели, че с качествени играчи може да се вдигне равнището и ненапълно да се получи възвръщаемост на вложеното. Но световно видяно едни 3-4 милиона се хвърлят за нищо. Ако се върнем обратно, има доста случаи, в които тимът Х е дал за пет години 20 милиона. Но в случай че бяха дадени половината, а останалите 10 милиона бяха вкарани в инфраструктурата, сигурно футболът ни щеше да е с една концепция по-добре. Щяхме да имаме повече млади гении, които да са подготвени да влязат в игра. Казваме, че би трябвало да постановяваме млади. При мен не е толкоз огромен проблем да пускаме млади играчи, само че огромна част от тях просто още не са подготвени. Затова се дават милиони, с цел да влезеш в евротурнирите. Минаваш един-два-три кръга, както Ботев го сподели. Спечелиха нещо, само че де факто в никакъв случай не можеш да имаш 20 % възвръщаемост. Абстрахираме се от случая на Лудогорец, където не се дават 3-4 милиона, а много повече и са попаднали на футболисти за този жанр на игра.
- Съдиите обичайно са „ горещия картоф “. Доколко те са огромен проблем на футбола ни?
- Наистина тази година съдийството не е положително. Казвам го и като пострадал. Със сигурност в някои случаи съм бил и миропомазан от това. Те са можещи хора, множеството ги познавам персонално. Веднъж Вили Вуцов разяснява тъкмо нещата и ще повторя думите му. Когато преди години натискът беше от една страна, беше успокоение. Сега натискът е от три страни и към този момент е мъчно. Поставям се на тяхно място – в случай че трима индивида ми споделят „ пусни този, пусни оня “, най-после ще съм напрегнат кого да избера и по какъв начин да си свърша работата. Мисля, че това е най-големият проблем. Знаете, че България не е страна, в която всеки човек е самостоятелен от обграждащата го среда. Съдиите могат, както са го показвали предните години, само че натискът е малко повече. Единственият вид е да се спре с този напън към тях. Сега има един дуел на върха, който се чака да стане и трибой. Никой не желае да се предава и стават комплицирани истории.
- Спомена за този „ трибой “ – по какъв начин гледаш на борбата за купата? Има ли кой да спре Лудогорец? Как се показват през този сезон ЦСКА и Левски?
- ЦСКА резервира състава от предходната година и надгради с направената селекция. Направиха две-три неверни стъпки, само че почти се показват добре. Върнаха си с успеха в Разград. Левски малко изостава. Имаше някаква основа от предната година, само че късно се взеха играчи. Нека да им се даде време. Търпимостта зависи от почитателите. Когато последователите кажат, че „ този човек към този момент не е треньорът “… Дано към Делио Роси има повече толерантност.
- Скоро ще има Конгрес на БФС. Вълнува ли те тази тематика?
- Естествено. Ще се върна на съдийството. Понякога по този начин ме изнервят, че си споделям, че е по-добре да отида някъде във втора-трета лига в чужбина, в сравнение с да остана тук. Например наказването на Здравко Илиев от три мача за наплюване. Не че е прелестно, само че имаме хиляди такива случаи. Това ме кара да си кажа - по-добре на открито, в сравнение с в тази реалност. Да си хабиш нервите за нещо, което повече си заслужава от финансова позиция. Тук се блъскаш, а най-после ти се подиграват. Естествено, че щом съм тук, ме вълнува Конгреса – какво ще се случи, по какъв начин ще продължи да се работи, по този метод ли ще е футболът? Като оспорваност в шампионата в последните години се подвигна равнището. Няма „ ясни “ мачове, а имаше такива интервали. Сега във всеки един миг всеки може да победи даже тимовете, които са с една концепция пред останалите.
- Ти вкара първия гол в паметния мач за Левски при успеха със 7:1 над ЦСКА. Тогава беше началото на демокрацията, към този момент минаха повече от две десетилетия. Защо тогава се играеше доста по-силен футбол, в сравнение с в този момент?
- Бяхме образувани в друго време. Израснахме в спортни учебни заведения, бяхме дисциплинирани. Тренирал съм доста надарени играчи, само че дойдеше ли значим мач, се схващаха и не даваха това, което могат. Тогава играехме по-освободено, времената бяха други. Нямахме други ползи, около футбола. След нас още едно потомство се задържа от инерцията на социалистическия строй. Сега останаха спортни учебни заведения, едвам кажат, че децата учат някъде. Спомням си, че по мое време триумфът беше съвсем толкоз значим, колкото и спортната част. Трябваше да си добре освен в спортно-техническо отношение, само че и да имаш обикновени знания във всяка една сфера. Влагаше се освен в спорта, само че и в построяването на индивида като персона. Сега слушам, че в някои спортни учебни заведения всеки час може да си на открито.
- Левски направи първия милионен трансфер в България с привличането ти от Черно море. Имаше и за какво – способства за три трофеи за този тим. Сега живееш ли с носталгия по „ Герена “ или разочарованието от последния ти треньорски престой там те „ охлади “ към „ сините “?
- Точно казано – отчаяние. В Берое прекосих през един сходен интервал на този във Верея. След това Топлоелектрическа централа 2 стана притежател. Пет години се бяхме лишавали от доста неща, само че когато имахме всичко, го изгубих. В момента виждате, че има терени, бази, бюджет – неща, които тогава липсваха и тренирахме по селата. Заради всичко това загърбих много хора в Стара Загора и много съм им афектиран. Отидох в Левски с концепцията да трансформира нещо. Но след нещата, които се случиха, естествено, че остана отчаяние. Винаги съм казвал, че този Левски, който видях, няма нищо общо с това, което беше като състезател.
- В Левски постоянно се сменят ръководители, треньори, футболисти, само че последният трофей датира от 2009 година. Къде е казусът?
- Проблемът е, че няма самообладание. Всеки стартира изначало да гради. Няма един треньор, който да е с идентична визия за тима или за даден състезател. Не се прекара този интервал, а това значи да изчакат да изградиш основите.
- Някак си доста се работи на парче, няма тактика.
- Така е, няма тактика. Подписах тригодишен контракт. Ники Костов преди мен несъмнено също е подписал тригодишен контракт. Но пристигнаха и споделиха: „ стига толкоз “, а ние бяхме на две точки от Лудогорец и на полуфинал за купата с Локомотив (София). От другата страна бяха Славия и Берое. Теоретично Левски бе любимец, само че те ме смениха, защото почитателите споделиха, че ще имат поддръжка, в случай че го няма Илиан. И това беше отговорът на двамата ръководители в оня миг. Аз го желаех това нещо – или има поддръжка, или е по-хубаво да си потегли, тъй като по този начин тимът губи. Ако отношението към мен е отрицателно, по-добре да изляза от клуба, с цел да има поддръжка към тима. Така се и случи. При мен всеки ден имаше заявления от фенклуба – не желаеха „ тенекиени трофеи “, а „ техния Левски “. Надявам се да го имат.
- ЦСКА се трансформира въпреки и мъчително. Преди това като търговски сдружения по този път минаха Берое, пловдивските Локомотив и Ботев, Дунав, Пирин, надали не цялата „ А “ група. В Левски имаше ли такава заплаха, когато ти беше треньор?
- Не знам. Само желая да допълня, че би трябвало да съм признателен на Левски, че ми даде опция да играя в един от двата гранда на България. Когато пристигнах, имах фамилна драма, изчакаха ме и ми помогнаха. Това ми даде опция да стигна до националния тим и до Бенфика. Беше трамплин за мен. Затова съм признателен. Негативното е поради станалото като треньор и метода, по който се случиха нещата. Всички останали мемоари няма по какъв начин да ги не помни – колективът, купите. А и времето беше друго. Радостта от успехите бе напълно друга, в сравнение с е в този момент. Сега толкоз се радваме, че сме пред еди си кой тим или пък сме били ЦСКА, а не от самото наслаждение от успеха. Дали Левски можеше да стигне до сходен сюжет? Аз не бях толкоз вътре в нещата, с цел да знам дали е можело да стигне до тези катарзиси, през които минаха ЦСКА и другите тимове. Но наподобява това е бил методът. А дали е почтен, към този момент е различен въпрос. Но още веднъж има мощен ЦСКА и уповавам се Левски, а това дърпа и другите към тях. Рано или късно това ще се отрази и на националния тим.
- Известен си измежду почитателите на Левски, че изпитваш злост към ЦСКА. Така ли е или просто става въпрос за чиста спортна завист?
- Има спортна завист. Ето къде е разликата – тогава бихме ЦСКА в един мач, а по-късно двата тима дружно бяхме на дискотека. Това няма по какъв начин да се случи в този момент. Бяхме с Данчо Лечков, с Данчо Маринов… На идващия мач отново бяхме съперници. На терена всичко е обикновено. Ако нямаш спортна завист, мъчно ще успееш.
- Много български футболисти играха през 90-те години в Португалия. Какво си спомняш от този интервал и най-много от Бенфика?
- От Португалия имам единствено хубави мемоари и като играч, и в персонален проект – и двете ми деца са родени там. Засякохме се с Ивайло Йорданов, който беше в Спортинг. Живеехме на 5-6 минути един от различен. Там към този момент беше много по-сложно да сме по-близки.
- Минаха 23 години от „ златното “ американско лято. Тогава ти необичайно не попадна в състава. Имал ли си спорове с Димитър Пенев? Имаш ли пояснение?
- Съжалявам. Един ден преди да заминем освен аз, а и още пет момчета, отпаднахме. Мисля, че можех да попадна, имах и качествата, само че по този начин се е случило. Сега като съм от тази страна знам, че не е елементарно да направиш избор, като имаш 26-27 играчи да отсееш 23-ма. Знаете, че някои отпътуваха по остарели заслуги, само че по този начин се е случило и нищо не можем да върнем.
- Халфове като теб, като Коце Видолов останахте отвън състава – нещо немислимо на днешни времена…
- Не, има и качествени млади играчи. Важното е да пристигна самочувствието, че в действителност са качествени футболисти. Трудно е да се пробие. Хората доста дръпнаха напред като работа, а ние сме повече с приказките. Съжалявам, че не попаднах. Можех да играя и по-рано да се развие кариерата ми, само че от друга позиция повече скърбя, че по-късно отхвърлих да играя за националния тим. Някакъв юношески ентусиазъм ме беше подел и отхвърлих да играя в идващите квалификации за европейското в Англия. Върнах се чак за международното във Франция, което беше нелепост. С Димитър Пенев не сме се карали, с цел да заравяме томахавките. Просто тогава ми беше неприятно. Но решенията се взимат и след това няма по какъв начин да се върнеш обратно.
- Кога реши, че ще бъдеш треньор?
- Когато бях на 32-33 години на остров Мадейра. Там е толкоз спокоен животът. Нищо общо с напрежението и напрежението, които съм изпитвал в Бенфика, в АЕК, даже и в Левски. Водех съзнателен живот на професионален футболист като режим и т. н. Е, имаше си и естествените залитвания след мач… Тогава започнах повече да се вглеждам в работата на треньорите. Бях в Салгейрош, когато Моуриньо започваше. Тъкмо беше взел първата купа на УЕФА с Порто. С Маниш се чувахме и го питах за Жозе Моуриньо. Даже му бях споделил да ми даде някакви материали. Маниш ми сподели, че най-лесното е да му следи тренировките, само че би трябвало самичък за себе си да схванеш какъв футбол искаш да играе твоят тим и тогава към този момент да търсиш материали, с цел да развиваш този футбол. Започнах да се интересувам и по този начин станаха нещата в Черно море и всичко потегли.
- И като състезател, и като треньор стартира кариерата си в елитния футбол в Черно море. Какво е за теб този клуб?
- От 12-годишен съм там и в Черно море все едно съм си вкъщи. Поддържаме връзка с някогашните ми съотборници. Били сме толкоз време дружно и сме като братя. От спортното учебно заведение също. Чувствам го като нещо доста близо до мен.
- В Стара Загора почитателите на Берое доста те обичат, най-много поради извоюваната купа. Сега обаче си във Верея. Как одобряват този факт?
- Някои не одобриха, че оставих тима, без значение, че един път отхвърлих на Георги Иванов. Също на Олимпиакос в Кипър, на Ботев (Пловдив) в „ Б “ група, когато пристигна да приказваме дясната ръка на Цветан Василев. Някои хора не са ми дали прошка и до ден-днешен, че си отпътувах. Но други ме срещат по улицата, за тях съм си същия. Отношението е доста положително, за което съм признателен.
- Бяхте като братя с Цанко Цветанов, Гошо Гинчев, Мъри Стоилов, Златко Янков в тази генерация при „ сините “. Поддържате ли връзки?
- С някои да, с други с времето охладняха връзките необяснимо за какво. Но по този начин е на всички места. Не е прелестно като се връщам към спомените, само че по този начин се е случило. Надявам се малко като побелеем отново да си върнем същите връзки, само че на този стадий няма по какъв начин. Има няколко аргументи, само че не желая да встъпвам в детайлности.
- Има ли късмет националният отбор, с Петър Хубчев отпред, да извърши поставената задача – класиране на финалите на Евро 2020?
- С показаното в последните квалификации мисля, че има. С Хубчев и Донков вечеряхме в Стара Загора скоро, само че нямаше доста време да приказваме за тези неща. Бих им споделил, че е добре да знаеш по какъв начин да играеш против мощните. Но би трябвало да се измисли метод да се печелят точки и с по-слабите тимове. Де факто не стигнахме до третото място поради мачовете с Беларус и с другите по-малки тимове. Това е методът. Дисциплината я има, качеството е положително за тима. Дава се късмет на по-голям набор от футболисти, викаха се хора, които никой не е очаквал. Това дава късмет и на другите да работят, с цел да попаднат в националния тим.
- Остана ли ти лист с фантазии?
- По принцип мислим, че фантазията на даден човек би трябвало да е нещо изключително огромно. Трябва да се радваме на дребните неща, с цел да можем да реализираме нещо огромно. Постигайки дребните неща, идва и огромното.
Красимир Минев и Владимир Памуков, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ