Когато избели очи и се оригне, това са стриди. Когато пърди, това са ботуши от кафява крава ♠ Франсоа РАБЛЕ
Трапезни диалози, гротескови тела, повсеместен гуляй на изобилието… Титанът на европейския Ренесанс Франсоа Рабле и майсторлъкът да се смееш от душа, с цялостно гърло и на утолен корем. Назаем от безподобния язвителен разказ „ Гаргантюа и Пантагрюел “ (1532 г.)
(Gargantua, Illustration by Gustave Doré, Chapter XXXVIII)
♠ Нрави и традиции на Постника
Да гледаш и слушаш Постника – продължи Ксеноман, – е извънредно представление, дето нийде го няма по света.
Когато плюе, цялостни кошници с ангинар.
Когато се секне, това са осолени змиорки.
Когато плаче, това са патици с бял сос.
Когато трепери, това са банички със зайче месце.
Когато се поти, това е моруна с прясно масло.
Когато избели очи и се оригне, това са стриди.
Когато кихне, цялостни бъчви с горчица.
А когато се изкашля – буркани със сладко от дюли.
Когато подсмърча, това е огромна връзка кресон.
Когато се прозява, това е чорба от нахут.
Когато въздиша, това са пушени говежди езици.
Когато си подсвирква, това са кошници с опашати неистини.
Когато хърка, това са паници, цялостни с бакла.
Когато се намръщи, това е кървавица, а заприказва ли, думите му не са лъскавата коприна, от каквато на времето Парисатида желала да бъдат изтъкани думите на всички, които се обръщали към сина й, персийския цар Кир, а недодялан овернски шаяк.
Когато духа с уста, това са кутии за лепти и индулгенции.
Когато намига, това са вафли и кифли.
Когато ругае, това са мартенски котки, а заклати ли глава, това са бабини деветини.
Когато се муси, това е неразбория.
Когато мърмори, прелива от пусто в празно.
Когато тупа с крайник, това са платежни отсрочвания.
Когато отстъпва, това са празни лафове, дето се сбъдват на куково лято.
Когато се залигави, това са публични фурни.
Когато хрипти, това са мавритански танци.
Когато пърди, това са ботуши от кафява крава.
Когато пуфти, това са ботинки от кози мешин.
Когато се почесва, това са нови разпореждания.
Когато пее, това е необелен грах.
Когато върви по потребност, това са гъби масловки и смръчки.
Когато му се повдига, това са зелки със зехтин или другояче казано – caules amb’olif.
Когато беседва, това е лански сняг.
Когато се позамисли, това мирише на разхлопана дъска.
Когато дава нещо, речи го, празна Мара барабан била.
Когато сънува, все едно лоза, плъзнала по стена.
Когато бълнува, мяркат му се лихвоносни бумаги.
И необичайно нещо: работи, когато нищо не прави, и нищо не прави, когато работи. Бодърства, когато спи, спи, когато бодърства, и то с отворени очи като шампанските зайци, тъй като се опасява от нощно нахлуване от страна на най-върлите си врагове – Надениците. Смее се, когато хапе, хапе, когато се смее. Нищо не яде, когато пости, пости, когато не яде нищо. Гризе кокали единствено насън, пие единствено мислено. Къпе се по високи камбанарии, а се суши в блата и реки. Хвърля мрежи във въздуха и хваща раци като бици. Ловува в морските бездни и там намира каменни козли, каменни сърни и елени. Боде в очите старите врани. Бои се единствено от личната си сянка и от виковете на тлъсти козленца. Понякога бие път напразно. Обича да се надсмива над немощите на чревоугодниците. С юмрука си дъни индивида като с черясло. С огромното си перо написа на равен пергамент предсказания и алманаси.
Из: „ Гаргантюа и Пантагрюел “, Франсоа Рабле, превод от френски: Дора Попова, изд. „ Захарий Стоянов “, 2012
Рисунка: Gargantua, Illustration by Gustave Doré, Chapter XXXVIII, en.wikipedia.org
