Тук Германия се провали
Трапезата в Есен, която раздава безвъзмездна храна на нуждаещи се, спря да приема чужденци. Да, скандално е. Но тук не става дума за расизъм. А за неуспех на страната и на нейната обществена политика.
Историята на немските “трапези ” стартира от Берлин през 1993 година Днес в страната има над 930, в които десетки хиляди доброволци раздават по 100 000 т хранителни артикули годишно – дарения от комерсиалната мрежа. Те доближават до 1,5 млн. нуждаещи се. Повечето от тях са германци, само че в последните години към тях се причислиха и доста бежанци – през 2016 година те са 250 000.
Преди 3 седмици обаче една от “трапезите ” разгласи, че краткотрайно ще спре издаването на нови членски карти за чужденци, тъй като те предизвиквали кавги на опашките, пререждали останалите и обиждали доброволците, които раздават храната. Трапезата неслучайно е в Есен. Северните му квартали са огнище на обществено напрежение. Квартали с голяма безработица има на доста места в Рурска област, Берлин, Манхайм и Нюрнберг. А където има социално напрежение, рано или късно се стига до избухлива обстановка. Станалото не е неуспех на гражданското съдружие, което оказва помощ на бедните, а на страната и нейната обществена политика. След промяната на Германия по времето на канцлера Шрьодер “трапезите ” станаха детайл на обществената политика, като заместиха предходния й модел. Това е по концепцията на Съединени американски щати, където сходни помощи за бедните има от 1960 година Зад тази идея се крие фактическият отвод от обществени грижи, за сметка на неолиберализма.
“Трапезите ” са оправдание, зад което се крие неспособността на страната да провежда грижите за най-нуждаещите се нейни жители. Те оказват помощ там, където страната и общините са се отдръпнали от своите отговорности. Те са и оправдание за вериги като Лидл, Алди и други, които имат възприятието, че правят нещо морално, отървавайки се от артикули с изминал период на валидност, които още не са развалени. Те ги дават на бедните, вместо да ги хвърлят на боклука.
(От Дойче Веле,
със съкращения)
Историята на немските “трапези ” стартира от Берлин през 1993 година Днес в страната има над 930, в които десетки хиляди доброволци раздават по 100 000 т хранителни артикули годишно – дарения от комерсиалната мрежа. Те доближават до 1,5 млн. нуждаещи се. Повечето от тях са германци, само че в последните години към тях се причислиха и доста бежанци – през 2016 година те са 250 000.
Преди 3 седмици обаче една от “трапезите ” разгласи, че краткотрайно ще спре издаването на нови членски карти за чужденци, тъй като те предизвиквали кавги на опашките, пререждали останалите и обиждали доброволците, които раздават храната. Трапезата неслучайно е в Есен. Северните му квартали са огнище на обществено напрежение. Квартали с голяма безработица има на доста места в Рурска област, Берлин, Манхайм и Нюрнберг. А където има социално напрежение, рано или късно се стига до избухлива обстановка. Станалото не е неуспех на гражданското съдружие, което оказва помощ на бедните, а на страната и нейната обществена политика. След промяната на Германия по времето на канцлера Шрьодер “трапезите ” станаха детайл на обществената политика, като заместиха предходния й модел. Това е по концепцията на Съединени американски щати, където сходни помощи за бедните има от 1960 година Зад тази идея се крие фактическият отвод от обществени грижи, за сметка на неолиберализма.
“Трапезите ” са оправдание, зад което се крие неспособността на страната да провежда грижите за най-нуждаещите се нейни жители. Те оказват помощ там, където страната и общините са се отдръпнали от своите отговорности. Те са и оправдание за вериги като Лидл, Алди и други, които имат възприятието, че правят нещо морално, отървавайки се от артикули с изминал период на валидност, които още не са развалени. Те ги дават на бедните, вместо да ги хвърлят на боклука.
(От Дойче Веле,
със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ