История на джинджифиловото човече
Традицията повелява в Коледната нощ да се сервират най-вкусните ястия и да се описват забавни истории. Затова през днешния ден ще ви почерпим с ароматни джинджифилови сладки и ще ви разкажем за дългия път на джинджифиловото дребосъче от Близкия изток до коледната софра.
И по този начин, пътешествието на джинджифиловото дребосъче стартира надалеч в предишното. Смята се, че то е пренесено в Англия през междинните епохи с помощта на кръстоносците, които заимствали рецептата от арабите. Първата записана рецепта за джиндифилови сладки на Острова датира от 1390 година, като в нея се загатват хлебни трохи, мед и джинджифил.
Легендата споделя, че първите джинджифилови човечета са били направено особено за кралица Елизабет I, която останала очарована от ароматните сладки, направени, тъй че да наподобяват нейните ухажори и придружители, декорирани със златни листа. По нейно време те постоянно били поднасяни на кралската софра.
Скоро джинджифиловите сладки и в частност джинджифиловите човечета станали ужасно известни из цяла Англия и се продавали главно по панаири.
Но скоро джинджифиловите човечета придобили страшна популярност, тъй като от тях се възползвали вещиците. Жените, които се занимавали с черни вълшебства, почнали да създават джинджифилови вуду кукли на враговете си и да ги хапват с приятност.
Лошата популярност на джинджифиловите човечета се популяризирала последователно из цяла Европа, те били посочени като принадлежности на злото. Страхът у хората принудил през 1607 година съдиите в Делфт, Холандия даже да ги жигосат и да разгласят приготвянето и яденето на джинджифилови бисквити.
В други елементи на континента към човечетата с мирис на джинджифил се отнасяли по напълно различен метод. Девиците от Североизточна Англия постоянно изработвали джинджифилови съпрузи за Хелоуин, които хапвали с приятност, с цел да са сигурни, че и в същинския живот ще се снабдят със брачен партньор.
Постепенно суеверията отстъпили място на лакомията и джинджифиловите сладки възвърнали остарялата си популярност на страхотни сладки, които си коства човек да хапне с мотив или без.
Традиционните джинджифилови човечета не престават да се овкусяват с джинджифил и мед вместо единствено със захар. Обикновено се създава с хуманоидна форма, с набити крачета и ръце без пръсти. А в една реклама от 1990 година на американски компютърен колос е разказано като идеалния мъж - Сладък и спокоен, който, в случай че те нервира, можеш да му отхапеш главата.
Малко след публикуването на рекламата, създателите били принудени да я смъкват, само че на нашата софра постоянно ще има място за тези ароматни джинджифилови човечета с толкоз забавна история.
