Март е мъж с две жени, разказва легендата
Традиционните практики на първия ден от месец март са типично нашенски бит. Прабългарите вярвали, че на Първи март студът отива подземен, а на негово място идва дълго чаканата пролет. Целят трети месец от годината пък е знак на пречистването, на новото начало, на Възкресението на природата.
В визиите на малчуганите март месец се отъждествява със своенравна стара жена, която елементарно се разлютява, само че и бързичко се разсмива още веднъж. Но съгласно националните вярвания капризната старица няма, нищо общо с бързата смяна на времето.
Легендата споделя, че Март е мъж с две дами, от чието въодушевление зависи дали ще е топло или студено – погледнел ли Март положителната си и млада булка, то грейвало слънце, но сдърпал ли се с капризната и остаряла – на часа завалявало сняг.
Честванията на първи март произлизат от антична езическа традиция. Целият месец, и по-специално първият му ден, бележат началото на слънчевото време и начеването на земеделските работи. От тук идва и признакът на месеца и плод на многовековна традиция – мартеничката. Обредната процедура, част от културата на прабългарските племена, става публична през 20-те години на XX век. Въпреки типично нашенския темперамент на празника, с сходна процедура могат да се похвалят и нашите съседи - Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия.
В северната ни съседка мъжете нямат право да носят усукани конци на видно място. Традицията повелява само младите дами и децата да се закичват със признака на месеца. Мъжете могат да скрият накита в чорапа или обувката си, с цел да се предпазят от злите сили. В Гърция пък с мартенички се закичват малчуганите. Усуканите конци се носят на дясната ръка за момче и на лявата за момиче до разпъпването на дръвчетата.
Обичаят получава най-пълно проявяване на територията на нашата страна.
Денят на първи март стартира най-рано за възрастните дами. Те би трябвало да пометат прага на дома, с цел да изгонят злите сили още преди изгрева на първите слънчеви лъчи. За да провокира благословията на лютата баба Марта, тя би трябвало да простре червен плат, постеля или престилка на двора. Младите дами и децата посрещат утрото радостни и засмени, като си разменят усукани бели и червени конци, с цел да се поздравят за празника. На старите дами пък е неразрешено да излизат от вкъщи, с цел да не разгневят капризната настойничка на месеца.
Историята на първата мартеница ни води чак до античността, през земите на Мала Азия и Египет, та чак до Европа. Червеният цвят още от древността е знак по едно и също време и на живота, и на гибелта посредством фигурата на Богинята майка. Белият пък се свързва с нейния наследник – Слънцето, контролиращ отвъдния живот и вечността. Традицията пребъдва във вековете и въпреки с видоизменена форма се уважава и през днешния ден на територията на Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания, както и в част от днешна Украйна.
