Мартеница за всеки - българска традиция с усмивка
Традициите, свързани с 1 март, означават прехода сред зимата и пролетта и датират от предхристиянската ера. Най-позната и публикувана от тях е закичването с мартеници от извит бял и червен конец.
А от Българска академия на науките описват, че се има вяра, че те защищават от разнообразни рискове и обезпечават безпроблемното прекосяване към новия сезон. В България през днешния ден се носят от всички хора, без значение от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.
Мартеничките се смъкват, когато човек види щъркел или лястовица . Връзвали са се, както най-често и през днешния ден, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък . След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и в случай че под него има мравки, се вярвало, че ще се родят доста агънца през годината; в случай че има бръмбар или червей - значи ще се множат телетата. В някои райони възрастните хора хвърляли мартениците в реката " с цел да изтекат всички несгоди по водата ".
Източник:
Обичаят за закичване на мартеница е публикуван освен в България, само че също и в други балкански страни. През 2017 година е вписан е в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна присъединяване в подготовката на кандидатурата взе проф. доктор Албена Георгиева, специалист от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
А от Българска академия на науките описват, че се има вяра, че те защищават от разнообразни рискове и обезпечават безпроблемното прекосяване към новия сезон. В България през днешния ден се носят от всички хора, без значение от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.
Мартеничките се смъкват, когато човек види щъркел или лястовица . Връзвали са се, както най-често и през днешния ден, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък . След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и в случай че под него има мравки, се вярвало, че ще се родят доста агънца през годината; в случай че има бръмбар или червей - значи ще се множат телетата. В някои райони възрастните хора хвърляли мартениците в реката " с цел да изтекат всички несгоди по водата ".
Източник:
Обичаят за закичване на мартеница е публикуван освен в България, само че също и в други балкански страни. През 2017 година е вписан е в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна присъединяване в подготовката на кандидатурата взе проф. доктор Албена Георгиева, специалист от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ