Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония
Този текст беше оповестен на страницата на Бигорския манастир единствено часове след подписването на на контракта за другарство сред България и Македония. Препечатваме го с голямо поклонение към монасите, които почтено извършват задачата си да бъдат духовни водачи на своя народ.
Рзграничавайки се отнапред от каквато и да била партийна и политическа пристрастеност и заемане на нечия страна, като монашеско приятелство, което повече от 20 години служи на светата Македонска православна черква - Охридска архиепископия и на Родината - Република Македония, бихме желали и ние ясно и намерено да изкажем нашето виждане за Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република Македония и Република България.
Макар пропагандните токсини да са просмукани от близо един век в личното и груповото схващане на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те бавно губят своето пагубно деяние и настъпи време, в което можем да кажем какво мислим за някои значими държавни въпроси, без боязън да погледнем към нашето национално минало и да разберем, че македонската самородност и държавност се крепят на подвига и кръвта на неизброимите наши родолюбци и герои на свободата.
Лесният и нецензуриран достъп до историческите извори през днешния ден ни дава опция да прозрем надълбоко в историческия обичай на македонеца - директно, персонално, без никакви идеологически призми и матрици. Затова, извънредно време е със здрави и трезви очи да погледнем в блясъка на сияйната история, която сама по себе си, без никакви додавки, криения и извратени тълкувания ни прави да бъдем горди македонци, почтени носители на европейските цивилизационни придобивки.
Културната еднаквост и национална автономия, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза сред македонския и българския народ.
Тая вродена непосредственост се демонстрира в доста значими сегменти от публичния живот: език, фолклор, просвета, традиции, дейци...
Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел - точно задачата на Светите братя Кирил и Методий и изключително на техните свети възпитаници, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни книжовност. Това ни дава право, или по-точно казано, обвързване да почитаме това духовно роднинство и непосредственост, без освен това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.
Всъщност и брат със брата се разграничава, и семейство със семейство, и град със град и област с област и диалект с диалект... Но не се осмеляваме да позволим различностите да станат основния фактор в нашите междуличностни връзки и да станат причина за ненавист и разкол. Напротив - доста повече са нещата, които ни сплотяват, а и самите различности би трябвало да тълкуваме като завещание от нашето взаимно битие.
Въз основа на това, считаме, че Договорът за другарство, добросъседство и съдействие сред Република Македония и Република България, чийто зародиш би трябвало да сложим още в наченките на самостоятелната и независима македонска страна, е естествена последица от историческите процеси. Той не е просто автограф на едно държавно управление и министър председател и друго държавно управление и министър председател, а разумна и неотменима последица от публичните процеси в двете страни. Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически изречения, без вреди, подценявания и подценявания на едната или другата страна. Допълнителен мотив за неговата полза е и насъщната потребност да има непосредствен помощник и комшия другар, изключително за дейностите на интернационалното поле.
В подтекста на това, считаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо въздействие и Русия да я признае. Също по този начин, тя беше страната, която доста оказа помощ Македония да не пристигна до финансов провал, когато през 1994 година беше въведено комерсиалното ембарго върху нашата страна. Допълнителен, само че изключително важен факт е, че общата история се явява на като ябълка на раздора, а като мост, който " свързва двете страни и техните нации ".
Замолваме ги всички читатели нашата позиция да не бъде употребена за корист за политически цели и надговаряния.
Ще приключим с късия, само че доста бездънен и прелестен псалм на светия цар Давид за благословената братска обич:
Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом!
То е като скъпоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
като роса ермонска, която пада на планините Сионски, тъй като там Господ изрече снизхождение и живот завинаги.
Монасите и монахините, дружно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир
Рзграничавайки се отнапред от каквато и да била партийна и политическа пристрастеност и заемане на нечия страна, като монашеско приятелство, което повече от 20 години служи на светата Македонска православна черква - Охридска архиепископия и на Родината - Република Македония, бихме желали и ние ясно и намерено да изкажем нашето виждане за Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република Македония и Република България.
Макар пропагандните токсини да са просмукани от близо един век в личното и груповото схващане на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те бавно губят своето пагубно деяние и настъпи време, в което можем да кажем какво мислим за някои значими държавни въпроси, без боязън да погледнем към нашето национално минало и да разберем, че македонската самородност и държавност се крепят на подвига и кръвта на неизброимите наши родолюбци и герои на свободата.
Лесният и нецензуриран достъп до историческите извори през днешния ден ни дава опция да прозрем надълбоко в историческия обичай на македонеца - директно, персонално, без никакви идеологически призми и матрици. Затова, извънредно време е със здрави и трезви очи да погледнем в блясъка на сияйната история, която сама по себе си, без никакви додавки, криения и извратени тълкувания ни прави да бъдем горди македонци, почтени носители на европейските цивилизационни придобивки.
Културната еднаквост и национална автономия, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза сред македонския и българския народ.
Тая вродена непосредственост се демонстрира в доста значими сегменти от публичния живот: език, фолклор, просвета, традиции, дейци...
Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел - точно задачата на Светите братя Кирил и Методий и изключително на техните свети възпитаници, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни книжовност. Това ни дава право, или по-точно казано, обвързване да почитаме това духовно роднинство и непосредственост, без освен това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.
Всъщност и брат със брата се разграничава, и семейство със семейство, и град със град и област с област и диалект с диалект... Но не се осмеляваме да позволим различностите да станат основния фактор в нашите междуличностни връзки и да станат причина за ненавист и разкол. Напротив - доста повече са нещата, които ни сплотяват, а и самите различности би трябвало да тълкуваме като завещание от нашето взаимно битие.
Въз основа на това, считаме, че Договорът за другарство, добросъседство и съдействие сред Република Македония и Република България, чийто зародиш би трябвало да сложим още в наченките на самостоятелната и независима македонска страна, е естествена последица от историческите процеси. Той не е просто автограф на едно държавно управление и министър председател и друго държавно управление и министър председател, а разумна и неотменима последица от публичните процеси в двете страни. Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически изречения, без вреди, подценявания и подценявания на едната или другата страна. Допълнителен мотив за неговата полза е и насъщната потребност да има непосредствен помощник и комшия другар, изключително за дейностите на интернационалното поле.
В подтекста на това, считаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо въздействие и Русия да я признае. Също по този начин, тя беше страната, която доста оказа помощ Македония да не пристигна до финансов провал, когато през 1994 година беше въведено комерсиалното ембарго върху нашата страна. Допълнителен, само че изключително важен факт е, че общата история се явява на като ябълка на раздора, а като мост, който " свързва двете страни и техните нации ".
Замолваме ги всички читатели нашата позиция да не бъде употребена за корист за политически цели и надговаряния.
Ще приключим с късия, само че доста бездънен и прелестен псалм на светия цар Давид за благословената братска обич:
Колко хубаво и какъв брой прелестно е братя да живеят вкупом!
То е като скъпоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
като роса ермонска, която пада на планините Сионски, тъй като там Господ изрече снизхождение и живот завинаги.
Монасите и монахините, дружно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ