Украйна става част от новия СССР, разкри погрешка РИА Новости
" Този проблем към този момент го няма - Украйна е върната на Русия. Това не значи, че държавността й ще бъде ликвидирана, само че тя ще бъде преустроена, прекратена и възвърната в своето естествено положение на част от съветския свят. " Това се показва в коментар на Пьотр Акопов, който бе оповестен по неточност в системата на съветската държавна организация РИА. Статията бе мигновено изтрита, само че интернет архивът The Wayback Machine е записал разгласил копието.
Коментарът на Пьотр Акопов е озаглавен: " Настъплението на Русия и новия свят " и се допуска, че разкрива какви са действителните проекти на Путин за Украйна.
„ Русия възвръща единството си – нещастието от 1991 година, тази страшна злополука в нашата история, нейното неестествено разбъркване е преодоляна. Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ - в неговата целокупност великоруси, белоруси и малко руси “, се показва още в текста.
По думите на Акопов, Владимир Путин е поел историческа отговорност, решавайки да не остави решаването на украинския въпрос на бъдещите генерации.
„ И тук стартира второто измерение на идващата нова епоха – това се отнася до връзките на Русия със Запада. Дори не Русия, а съветският свят, т.е. три страни, Русия, Беларус и Украйна, настоящи в геополитически проект като едно цяло. Тези връзки навлизат в нов стадий – Западът вижда връщането на Русия към историческите й граници в Европа. И той мощно се възмущава от това, въпреки че в дълбините на душата си би трябвало да си признае, че не би могло да бъде другояче “, написа още Акопов.
Според него с " успеха " идва и смяна в връзките на " съветския свят " със Запада - подведен, че Русия зависи от него, той в действителност желае да се защищити от време, в което Съединени американски щати се изолира поради вътрешни дрязги.
" Западът ще види възвръщането на Русия към нейните исторически граници в Европа ", написа още Акопов, и заключава: " Новият свят ще бъде издигнат от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено, дружно със Запада (единен или не) - само че не по неговите условия и не по неговите правила. "
Ето и целия текст:
Нов свят се ражда пред очите ни. Военната интервенция на Русия в Украйна сложи началото на нова епоха – и то в три измерения едновременно. И несъмнено, в четвъртия, вътрешен съветски. Тук стартира нов интервал както в идеологията, по този начин и в самия модел на нашата социално-икономическа система - само че за това си коства да приказваме настрана малко по-късно.
Да, на огромна цена, да, посредством трагичните събития на виртуална революция, тъй като в този момент братята, разграничени от съветската и украинската армии, към момента се стрелят един против различен, само че към този момент няма да има Украйна като анти- Русия. Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ - в неговата целокупност великоруси, белоруси и малко руси. Ако бяхме изоставили това, в случай че бяхме позволили краткотрайното разделяне да се наложи в продължение на епохи, тогава ние освен щяхме да предадем паметта на нашите предшественици, само че и щяхме да бъдем прокълнати от нашите потомци, че допуснахме разпадането на съветската земя.
Владимир Путин пое, без капка пресилване, историческа отговорност, като реши да не остави решаването на украинския въпрос на бъдещите генерации. В последна сметка нуждата от неговото решение постоянно ще остане главният проблем за Русия - по две съществени аргументи. А въпросът за националната сигурност, т.е. основаването на анти-Русия от Украйна и аванпост за напън на Запада върху нас, е едвам вторият по значимост измежду тях.
Първият постоянно ще бъде комплексът на разделения народ, комплексът на националното оскърбление - когато съветският дом първо загуби част от основата си (Киев), а по-късно беше заставен да се помири със съществуването на две страни, а не на една, само че два народа. Тоест или да изостави историята си, съгласявайки се с безумните версии, че „ единствено Украйна е същинска Русия “, или да скърца безпомощно със зъби, припомняйки си времената, когато „ изгубихме Украйна “.
Сега този проблем изчезна - Украйна се върна в Русия . Това не значи, че нейната държавност ще бъде ликвидирана, само че тя ще бъде реорганизирана, възобновена и върната в естественото си положение на част от съветския свят. В какви граници, под каква форма ще бъде консолидиран съюзът с Русия (чрез ОДКБ и Евразийския съюз или Съюзната страна на Русия и Беларус)? Това ще бъде решено, откакто краят бъде подложен в историята на Украйна като анти-Русия. Във всеки случай интервалът на разединение на съветския народ е към своя край.
Някой в старите европейски столици, в Париж и Берлин, вярваше ли съществено, че Москва ще се откаже от Киев? Че руснаците вечно ще бъдат разграничен народ? И в това време, когато Европа се сплотява, когато немският и френският хайлайф се пробват да вземат контрола върху европейската интеграция от англосаксонците и да съберат обединена Европа? Забравяйки, че обединяването на Европа стана допустимо единствено с помощта на обединяването на Германия, което стана по положителната съветска (макар и не доста умна) воля. Да махнеш по-късно и по съветските земи даже не е върхът на неблагодарността, а на геополитическата нелепост. Западът като цяло и още повече Европа в частност нямаше сили да задържи Украйна в своята сфера на въздействие и още повече да вземе Украйна за себе си. За да не се разбере това, човек трябваше да бъде просто геополитически простаци.
По-точно имаше единствено един вид: да се заложи на по-нататъшния колапс на Русия, т.е. на Руската федерация. Но фактът, че не работи, трябваше да е явен преди двадесет години. И към този момент преди петнадесет години, след речта на Путин в Мюнхен, даже глухите можеха да чуят – Русия се завръща.
Сега Западът се пробва да накаже Русия за това, че се върна, за това, че не оправда проектите си да печели за нейна сметка, че не позволи разширението на западното пространство на изток. Опитвайки се да ни накаже, Западът счита, че връзките с него са от жизненоважно значение за нас. Но това от дълго време не е по този начин – светът се промени и това се схваща добре освен от европейците, само че и от англосаксонците, които ръководят Запада. Никакъв западен напън върху Русия няма да докара до нищо. Загубите от сублимацията на борбата ще бъдат и от двете страни, само че Русия е подготвена за тях морално и геополитически. Но за самия Запад увеличението на степента на борба води до големи разноски - и главните от тях въобще не са стопански.
Европа, като част от Запада, искаше автономност – немският план за европейска интеграция няма стратегически смисъл, като резервира англосаксонския идеологически, боен и геополитически надзор над Стария свят. Да, и няма по какъв начин да има триумф, тъй като англосаксонците имат потребност от следена Европа. Но Европа се нуждае от автономност и по друга причина — при положение, че страните излязат в самоизолация (в резултат на възходящи вътрешни спорове и противоречия) или се съсредоточат върху Тихоокеанския район, където се движи геополитическият център на тежестта.
Но борбата с Русия, в която англосаксонците въвличат Европа, лишава европейците даже от шансове за самостоятелност – да не приказваме за обстоятелството, че по същия метод Европа се пробва да наложи разкъсване с Китай. Ако в този момент атлантистите се радват, че „ съветската опасност “ ще сплоти западния блок, то в Берлин и Париж не могат да не схванат, че, изгубвайки вяра за автономност, европейският план просто ще рухне в средносрочен проект. Ето за какво без значение мислещите европейци в този момент са изцяло незаинтересовани от построяването на нова желязна завеса на източните си граници – осъзнавайки, че тя ще се трансформира в корал за Европа. Чиито век (по-точно половин хилядолетие) световно водачество е завършил по този начин или другояче – само че към момента са вероятни разнообразни разновидности за неговото бъдеще.
Защото построяването на нов международен ред – а това е третото измерение на актуалните събития – се форсира и контурите му се виждат все по-ясно през ширещото се покритие на англосаксонската глобализация. Многополюсният свят най-сетне стана действителност – интервенцията в Украйна не е в положение да сплоти никого, с изключение на Запада против Русия. Защото останалият свят вижда и схваща чудесно – това е спор сред Русия и Запада, това е отговор на геополитическата агресия на атлантистите, това е връщането на Русия на историческото си пространство и на мястото си в света.
Китай и Индия, Латинска Америка и Африка, ислямският свят и Югоизточна Азия – никой не има вяра, че Западът води международния ред, още по-малко дефинира разпоредбите на играта. Русия освен провокира Запада, тя сподели, че ерата на западното световно владичество може да се смята изцяло и дефинитивно завършила. Новият свят ще бъде построен от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено, дружно със Запада (обединен или не) – само че не по неговите условия и не по неговите правила.
Коментарът на Пьотр Акопов е озаглавен: " Настъплението на Русия и новия свят " и се допуска, че разкрива какви са действителните проекти на Путин за Украйна.
„ Русия възвръща единството си – нещастието от 1991 година, тази страшна злополука в нашата история, нейното неестествено разбъркване е преодоляна. Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ - в неговата целокупност великоруси, белоруси и малко руси “, се показва още в текста.
По думите на Акопов, Владимир Путин е поел историческа отговорност, решавайки да не остави решаването на украинския въпрос на бъдещите генерации.
„ И тук стартира второто измерение на идващата нова епоха – това се отнася до връзките на Русия със Запада. Дори не Русия, а съветският свят, т.е. три страни, Русия, Беларус и Украйна, настоящи в геополитически проект като едно цяло. Тези връзки навлизат в нов стадий – Западът вижда връщането на Русия към историческите й граници в Европа. И той мощно се възмущава от това, въпреки че в дълбините на душата си би трябвало да си признае, че не би могло да бъде другояче “, написа още Акопов.
Според него с " успеха " идва и смяна в връзките на " съветския свят " със Запада - подведен, че Русия зависи от него, той в действителност желае да се защищити от време, в което Съединени американски щати се изолира поради вътрешни дрязги.
" Западът ще види възвръщането на Русия към нейните исторически граници в Европа ", написа още Акопов, и заключава: " Новият свят ще бъде издигнат от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено, дружно със Запада (единен или не) - само че не по неговите условия и не по неговите правила. "
Ето и целия текст:
Нов свят се ражда пред очите ни. Военната интервенция на Русия в Украйна сложи началото на нова епоха – и то в три измерения едновременно. И несъмнено, в четвъртия, вътрешен съветски. Тук стартира нов интервал както в идеологията, по този начин и в самия модел на нашата социално-икономическа система - само че за това си коства да приказваме настрана малко по-късно.
Да, на огромна цена, да, посредством трагичните събития на виртуална революция, тъй като в този момент братята, разграничени от съветската и украинската армии, към момента се стрелят един против различен, само че към този момент няма да има Украйна като анти- Русия. Русия възвръща историческата си цялост, събирайки дружно съветския свят, съветския народ - в неговата целокупност великоруси, белоруси и малко руси. Ако бяхме изоставили това, в случай че бяхме позволили краткотрайното разделяне да се наложи в продължение на епохи, тогава ние освен щяхме да предадем паметта на нашите предшественици, само че и щяхме да бъдем прокълнати от нашите потомци, че допуснахме разпадането на съветската земя.
Владимир Путин пое, без капка пресилване, историческа отговорност, като реши да не остави решаването на украинския въпрос на бъдещите генерации. В последна сметка нуждата от неговото решение постоянно ще остане главният проблем за Русия - по две съществени аргументи. А въпросът за националната сигурност, т.е. основаването на анти-Русия от Украйна и аванпост за напън на Запада върху нас, е едвам вторият по значимост измежду тях.
Първият постоянно ще бъде комплексът на разделения народ, комплексът на националното оскърбление - когато съветският дом първо загуби част от основата си (Киев), а по-късно беше заставен да се помири със съществуването на две страни, а не на една, само че два народа. Тоест или да изостави историята си, съгласявайки се с безумните версии, че „ единствено Украйна е същинска Русия “, или да скърца безпомощно със зъби, припомняйки си времената, когато „ изгубихме Украйна “.
Сега този проблем изчезна - Украйна се върна в Русия . Това не значи, че нейната държавност ще бъде ликвидирана, само че тя ще бъде реорганизирана, възобновена и върната в естественото си положение на част от съветския свят. В какви граници, под каква форма ще бъде консолидиран съюзът с Русия (чрез ОДКБ и Евразийския съюз или Съюзната страна на Русия и Беларус)? Това ще бъде решено, откакто краят бъде подложен в историята на Украйна като анти-Русия. Във всеки случай интервалът на разединение на съветския народ е към своя край.
Някой в старите европейски столици, в Париж и Берлин, вярваше ли съществено, че Москва ще се откаже от Киев? Че руснаците вечно ще бъдат разграничен народ? И в това време, когато Европа се сплотява, когато немският и френският хайлайф се пробват да вземат контрола върху европейската интеграция от англосаксонците и да съберат обединена Европа? Забравяйки, че обединяването на Европа стана допустимо единствено с помощта на обединяването на Германия, което стана по положителната съветска (макар и не доста умна) воля. Да махнеш по-късно и по съветските земи даже не е върхът на неблагодарността, а на геополитическата нелепост. Западът като цяло и още повече Европа в частност нямаше сили да задържи Украйна в своята сфера на въздействие и още повече да вземе Украйна за себе си. За да не се разбере това, човек трябваше да бъде просто геополитически простаци.
По-точно имаше единствено един вид: да се заложи на по-нататъшния колапс на Русия, т.е. на Руската федерация. Но фактът, че не работи, трябваше да е явен преди двадесет години. И към този момент преди петнадесет години, след речта на Путин в Мюнхен, даже глухите можеха да чуят – Русия се завръща.
Сега Западът се пробва да накаже Русия за това, че се върна, за това, че не оправда проектите си да печели за нейна сметка, че не позволи разширението на западното пространство на изток. Опитвайки се да ни накаже, Западът счита, че връзките с него са от жизненоважно значение за нас. Но това от дълго време не е по този начин – светът се промени и това се схваща добре освен от европейците, само че и от англосаксонците, които ръководят Запада. Никакъв западен напън върху Русия няма да докара до нищо. Загубите от сублимацията на борбата ще бъдат и от двете страни, само че Русия е подготвена за тях морално и геополитически. Но за самия Запад увеличението на степента на борба води до големи разноски - и главните от тях въобще не са стопански.
Европа, като част от Запада, искаше автономност – немският план за европейска интеграция няма стратегически смисъл, като резервира англосаксонския идеологически, боен и геополитически надзор над Стария свят. Да, и няма по какъв начин да има триумф, тъй като англосаксонците имат потребност от следена Европа. Но Европа се нуждае от автономност и по друга причина — при положение, че страните излязат в самоизолация (в резултат на възходящи вътрешни спорове и противоречия) или се съсредоточат върху Тихоокеанския район, където се движи геополитическият център на тежестта.
Но борбата с Русия, в която англосаксонците въвличат Европа, лишава европейците даже от шансове за самостоятелност – да не приказваме за обстоятелството, че по същия метод Европа се пробва да наложи разкъсване с Китай. Ако в този момент атлантистите се радват, че „ съветската опасност “ ще сплоти западния блок, то в Берлин и Париж не могат да не схванат, че, изгубвайки вяра за автономност, европейският план просто ще рухне в средносрочен проект. Ето за какво без значение мислещите европейци в този момент са изцяло незаинтересовани от построяването на нова желязна завеса на източните си граници – осъзнавайки, че тя ще се трансформира в корал за Европа. Чиито век (по-точно половин хилядолетие) световно водачество е завършил по този начин или другояче – само че към момента са вероятни разнообразни разновидности за неговото бъдеще.
Защото построяването на нов международен ред – а това е третото измерение на актуалните събития – се форсира и контурите му се виждат все по-ясно през ширещото се покритие на англосаксонската глобализация. Многополюсният свят най-сетне стана действителност – интервенцията в Украйна не е в положение да сплоти никого, с изключение на Запада против Русия. Защото останалият свят вижда и схваща чудесно – това е спор сред Русия и Запада, това е отговор на геополитическата агресия на атлантистите, това е връщането на Русия на историческото си пространство и на мястото си в света.
Китай и Индия, Латинска Америка и Африка, ислямският свят и Югоизточна Азия – никой не има вяра, че Западът води международния ред, още по-малко дефинира разпоредбите на играта. Русия освен провокира Запада, тя сподели, че ерата на западното световно владичество може да се смята изцяло и дефинитивно завършила. Новият свят ще бъде построен от всички цивилизации и центрове на мощ, естествено, дружно със Запада (обединен или не) – само че не по неговите условия и не по неговите правила.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ