Смяна на платната, или с какво ще запомним изминалия политически сезон
Този политически сезон беше белязан от председателството на Съвета на Европейския съюз и опитите за компрометирането му. Правителството съумя да съблюдава периодите и да отстои личните си оферти в общата стратегия на триото Естония – България – Австрия и направи допустимо прекосяването в различен темп на работа още преди края на предходната година. Опозицията се опита да нападна не наличието и програмните цели, а подготовката за председателството, като по този метод сама се изолира от процеса на образуване на европейския дневен ред.
Правителството и парламентарното болшинство съумяха да обезпечат провеждането на процеса на подготовка на законодателните начинания в положително движение и при доста високо оценени качества на администрацията и политическите екипи, работили по дневния ред на председателството. Опозицията съумя да внесе два вота на съмнение и да сътвори визията за някакъв успореден на европейския дневен ред с тезата, че държавното управление се занимава единствено с „ външна политика ” и „ загърбва проблемите на хората ”.
Макар и повтаряна неведнъж, тази теза не съумя да образува стабилно сериозни настройки. След като стана ясно, че председателството, а с това и позициите на България в Европейския съюз, няма да бъдат компрометирани, опозицията се концентрира върху опълчването сред европейския и някакъв „ вътрешен ”, български дневен ред, с което за следващ път се изолира от значителния обществен спор. За да бъде пропагандирана тази теза, опозицията се опита да сътвори каскада от провокации, които трябваше да обслужат пропагандната теза за радикализиране на обществените проблеми, разчитайки към този момент не на подправени вести, а на първоначални страхове.
Всичко това провокира необикновен резултат на „ промяна на платната ”. Вместо да търси благоприятни условия за рецензия към ГЕРБ във връзка с европейския жанр на ръководство и еднаквост на партията, Българска социалистическа партия сама се сложи отвън европейския подтекст. От друга страна, трите политически обединения, парламентарно показани като Обединени патриоти, демонстрираха, че са в положение да отстояват европейските цели, с които се ангажира българското председателство. Те осигуриха нужната поддръжка за държавното управление, до момента в който социалистите използваха офанзивата си против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, с цел да се опитат да заемат това, което те си показват като „ електорална ниша ” на националпопулизма.
В края на този политически сезон сме очевидци на значително разбъркване в позициите на политическите субекти. Изострената конкуренция сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Атака при започване на предизборната акция за европейските избори стартира да притегля в своята орбита Българска социалистическа партия. Националистическите партии образуваха по-силно поле на притегляне от социалистите. Българска социалистическа партия се реалокира по посока на Патриотите, а не противоположното. Българска социалистическа партия се пробва да се конкурира с Оперативна програма, а не противоположното. Българска социалистическа партия се пробва да притегли на своя страна гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Атака, а не противоположното.
Социалистите напущат своята „ зона на отговорност ”, своята лична идеологическа рамка, с цел да се приближат до националистите и да влязат в конкуренция с тях. Изглежда, че това не е ситуативен резултат, подбуден от задълбочаващата се дезориентация в управлението на партията. В ход е развой на интензивно създаване на пара-идеологическа рамка, която да обоснове това изместване. През последните месеци ни изясняват, че Българска социалистическа партия в действителност се противопоставяла на нео-либералния модел на Европа и разпознавала във все по-голяма степен „ пътя ” на страните от Вишеградската четворка като опция. Този опит за създаване на идеологическо пояснение за дейности, ориентирани само и единствено към ограничение на вредите, е забавен и доста назидателен.
Пропагандаторите на „ новия курс ” на Българска социалистическа партия ни убеждават, че нео-либерализмът е главният проблем на Европа и те противопоставяйки му се гневно, в действителност бранят европейските полезности. Истината е доста по-неприятна. Европейската концепция постоянно е била десен политически план, който олевяваше непрекъснато през миналите десетилетия. Колкото по-висок ставаше стандартът на живот, толкоз повече европейските водачи призоваваха да се контролираме от ден на ден, вместо да работим повече дружно.
Олевяването има своите напълно съответни и забележими белези – то постоянно се показва във форсиране на регулацията за сметка на конкуренцията. Представата за Обединена Европа като за пространство, което ще бъде все по-строго контролирано, даже и за безсмислени неща, е лява визия, както и квотното систематизиране на бежанците, което в действителност докара до надълбоко вътрешно разделяне поради упоритостта, с която беше налагано. Именно олевяването на Европа е повода, както за нейното краткотрайно намаляване, по този начин и за пагубните погроми, които претърпяват всички леви, социалистически и социалдемократически партии през миналите години.
Българска социалистическа партия остава единствената партия-член на Партията на европейските социалисти, която пробва да „ смени платната ” и да изостави социалистическата идеология за сметка на национал-популизма, комбиниран с прям пост-тоталитарен реваншизъм. Метаморфозата е в действителност впечатляваща. Вместо от името на „ хората на наемния труд ”, на тези, които основават публичното благосъстояние, на тези, които са „ потиснати и унижени ”, Българска социалистическа партия стартира да приказва от името на „ народа си ”. Ръководството на Българска социалистическа партия стартира да стартира тезите си от името на „ народа ни ”. Още по-впечатляващо е това, че напъните на пропагандаторите на новия курс са съчетани с опълчване сред европейските демократични полезности и тоталитарния режим от руски вид. Всички европейски социалисти търсят път за излизане от дълбоката рецесия на доверие, която провокираха, само че единствено българските социалисти избраха да не търсят нов път, а просто да сменят посоката.
Да настояваш, че тоталитарният режим от руски вид е основал и би могъл още веднъж да сътвори по-добри житейски вероятности и по-високо публично богатство от това, което България реализира и може да реализира през днешния ден, не е опълчване против нео-либерализма. Това не е и нео-консерватизъм. Това е просто под паника опит за промяна на платната, за форсиране на носталгията по отминалата младост и насъскване на анти-европейски настройки в стила на съветската агитация. Този път не води на никое място. „ Визията за България ” демонстрира тъкмо това – вместо визия за „ народа си ”, Българска социалистическа партия ни предложи диагноза за степента на отклоняване, за дълбочината и обсега на процеса на загуба на възприятие за действителност и ориентировка в актуалния политически живот.
В края на този сезон ГЕРБ резервират и уголемяват позициите си, откакто потвърдиха способността си да следват и вземат участие във образуването на европейския дневен ред. Движение за права и свободи продължава да поддържа първичната си теза и форсира възобновяване си след офанзивата на ДОСТ. Воля предизвика все по-остро така и така изострените връзки на съревнование в полето на трите партии, формиращи парламентарната група на Обединени патриоти. Единствено Българска социалистическа партия се пробва да ги заобиколи през „ монопола си върху предишното ”, разчитайки на поддръжка от периферни групи от гласоподаватели на Патриотите, които биха се впечатлили от изострянето на тона сред ръководителите на националистически обединения.
Българска социалистическа партия не съумява да разшири електоралната си поддръжка, без значение от все по-радикалното си опълчване против ГЕРБ. Нещо повече, тази тактичност прави все по-трудно постигането на вероятно съдействие, както сред Българска социалистическа партия и Патриотите, по този начин и сред социалистите и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия още веднъж е без стратегически сътрудник и без действителна вероятност за образуване на подобен. В края на този сезон социалистите не могат да разчитат на нищо повече с изключение на на повече от същото – коренно противопоставяне по всяка тема; ситуативно и конюнктурно противопоставяне; игра със страховете на хората и гръмки апели от името на „ народа им ”.
В тази обстановка предизвикването на предварителни парламентарни избори посредством политически средства, освен до края на тази година, само че и до изборите за Европейски парламент, наподобява на практика невероятно. Резултатите от европейските избори ще образуват политическата атмосфера, в която ще се проведат локалните избори, само че даже и малко по-слаб резултат за Българска социалистическа партия ще значи единствено, че промяната на платната е извела партията на различен път, настрана от опцията за основаване на действителна управническа и политическа опция.
Правителството и парламентарното болшинство съумяха да обезпечат провеждането на процеса на подготовка на законодателните начинания в положително движение и при доста високо оценени качества на администрацията и политическите екипи, работили по дневния ред на председателството. Опозицията съумя да внесе два вота на съмнение и да сътвори визията за някакъв успореден на европейския дневен ред с тезата, че държавното управление се занимава единствено с „ външна политика ” и „ загърбва проблемите на хората ”.
Макар и повтаряна неведнъж, тази теза не съумя да образува стабилно сериозни настройки. След като стана ясно, че председателството, а с това и позициите на България в Европейския съюз, няма да бъдат компрометирани, опозицията се концентрира върху опълчването сред европейския и някакъв „ вътрешен ”, български дневен ред, с което за следващ път се изолира от значителния обществен спор. За да бъде пропагандирана тази теза, опозицията се опита да сътвори каскада от провокации, които трябваше да обслужат пропагандната теза за радикализиране на обществените проблеми, разчитайки към този момент не на подправени вести, а на първоначални страхове.
Всичко това провокира необикновен резултат на „ промяна на платната ”. Вместо да търси благоприятни условия за рецензия към ГЕРБ във връзка с европейския жанр на ръководство и еднаквост на партията, Българска социалистическа партия сама се сложи отвън европейския подтекст. От друга страна, трите политически обединения, парламентарно показани като Обединени патриоти, демонстрираха, че са в положение да отстояват европейските цели, с които се ангажира българското председателство. Те осигуриха нужната поддръжка за държавното управление, до момента в който социалистите използваха офанзивата си против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, с цел да се опитат да заемат това, което те си показват като „ електорална ниша ” на националпопулизма.
В края на този политически сезон сме очевидци на значително разбъркване в позициите на политическите субекти. Изострената конкуренция сред Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Атака при започване на предизборната акция за европейските избори стартира да притегля в своята орбита Българска социалистическа партия. Националистическите партии образуваха по-силно поле на притегляне от социалистите. Българска социалистическа партия се реалокира по посока на Патриотите, а не противоположното. Българска социалистическа партия се пробва да се конкурира с Оперативна програма, а не противоположното. Българска социалистическа партия се пробва да притегли на своя страна гласоподавателите на Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Атака, а не противоположното.
Социалистите напущат своята „ зона на отговорност ”, своята лична идеологическа рамка, с цел да се приближат до националистите и да влязат в конкуренция с тях. Изглежда, че това не е ситуативен резултат, подбуден от задълбочаващата се дезориентация в управлението на партията. В ход е развой на интензивно създаване на пара-идеологическа рамка, която да обоснове това изместване. През последните месеци ни изясняват, че Българска социалистическа партия в действителност се противопоставяла на нео-либералния модел на Европа и разпознавала във все по-голяма степен „ пътя ” на страните от Вишеградската четворка като опция. Този опит за създаване на идеологическо пояснение за дейности, ориентирани само и единствено към ограничение на вредите, е забавен и доста назидателен.
Пропагандаторите на „ новия курс ” на Българска социалистическа партия ни убеждават, че нео-либерализмът е главният проблем на Европа и те противопоставяйки му се гневно, в действителност бранят европейските полезности. Истината е доста по-неприятна. Европейската концепция постоянно е била десен политически план, който олевяваше непрекъснато през миналите десетилетия. Колкото по-висок ставаше стандартът на живот, толкоз повече европейските водачи призоваваха да се контролираме от ден на ден, вместо да работим повече дружно.
Олевяването има своите напълно съответни и забележими белези – то постоянно се показва във форсиране на регулацията за сметка на конкуренцията. Представата за Обединена Европа като за пространство, което ще бъде все по-строго контролирано, даже и за безсмислени неща, е лява визия, както и квотното систематизиране на бежанците, което в действителност докара до надълбоко вътрешно разделяне поради упоритостта, с която беше налагано. Именно олевяването на Европа е повода, както за нейното краткотрайно намаляване, по този начин и за пагубните погроми, които претърпяват всички леви, социалистически и социалдемократически партии през миналите години.
Българска социалистическа партия остава единствената партия-член на Партията на европейските социалисти, която пробва да „ смени платната ” и да изостави социалистическата идеология за сметка на национал-популизма, комбиниран с прям пост-тоталитарен реваншизъм. Метаморфозата е в действителност впечатляваща. Вместо от името на „ хората на наемния труд ”, на тези, които основават публичното благосъстояние, на тези, които са „ потиснати и унижени ”, Българска социалистическа партия стартира да приказва от името на „ народа си ”. Ръководството на Българска социалистическа партия стартира да стартира тезите си от името на „ народа ни ”. Още по-впечатляващо е това, че напъните на пропагандаторите на новия курс са съчетани с опълчване сред европейските демократични полезности и тоталитарния режим от руски вид. Всички европейски социалисти търсят път за излизане от дълбоката рецесия на доверие, която провокираха, само че единствено българските социалисти избраха да не търсят нов път, а просто да сменят посоката.
Да настояваш, че тоталитарният режим от руски вид е основал и би могъл още веднъж да сътвори по-добри житейски вероятности и по-високо публично богатство от това, което България реализира и може да реализира през днешния ден, не е опълчване против нео-либерализма. Това не е и нео-консерватизъм. Това е просто под паника опит за промяна на платната, за форсиране на носталгията по отминалата младост и насъскване на анти-европейски настройки в стила на съветската агитация. Този път не води на никое място. „ Визията за България ” демонстрира тъкмо това – вместо визия за „ народа си ”, Българска социалистическа партия ни предложи диагноза за степента на отклоняване, за дълбочината и обсега на процеса на загуба на възприятие за действителност и ориентировка в актуалния политически живот.
В края на този сезон ГЕРБ резервират и уголемяват позициите си, откакто потвърдиха способността си да следват и вземат участие във образуването на европейския дневен ред. Движение за права и свободи продължава да поддържа първичната си теза и форсира възобновяване си след офанзивата на ДОСТ. Воля предизвика все по-остро така и така изострените връзки на съревнование в полето на трите партии, формиращи парламентарната група на Обединени патриоти. Единствено Българска социалистическа партия се пробва да ги заобиколи през „ монопола си върху предишното ”, разчитайки на поддръжка от периферни групи от гласоподаватели на Патриотите, които биха се впечатлили от изострянето на тона сред ръководителите на националистически обединения.
Българска социалистическа партия не съумява да разшири електоралната си поддръжка, без значение от все по-радикалното си опълчване против ГЕРБ. Нещо повече, тази тактичност прави все по-трудно постигането на вероятно съдействие, както сред Българска социалистическа партия и Патриотите, по този начин и сред социалистите и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия още веднъж е без стратегически сътрудник и без действителна вероятност за образуване на подобен. В края на този сезон социалистите не могат да разчитат на нищо повече с изключение на на повече от същото – коренно противопоставяне по всяка тема; ситуативно и конюнктурно противопоставяне; игра със страховете на хората и гръмки апели от името на „ народа им ”.
В тази обстановка предизвикването на предварителни парламентарни избори посредством политически средства, освен до края на тази година, само че и до изборите за Европейски парламент, наподобява на практика невероятно. Резултатите от европейските избори ще образуват политическата атмосфера, в която ще се проведат локалните избори, само че даже и малко по-слаб резултат за Българска социалистическа партия ще значи единствено, че промяната на платната е извела партията на различен път, настрана от опцията за основаване на действителна управническа и политическа опция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ