„А аз кога ще умра?“ – покъртителен разказ на детски хирург
Този трогателен роман на хирург няма да остави никого апатичен:
„ Преди към 15 години, през нощта, при мен влезе сестра от незабавното поделение.
– Пациент в тежко положение във втората операционна!
Аз забързах натам, екипът към този момент се беше събрал, а на масата лежеше момиченце към шестгодишно. Докато се обличах и миех, научих детайлностите. При автомобилна злополука потърпевшо четиричленно семейство. Баща, майка и две деца: близнаци, момче и момиче. Момичето потърпевшо най-вече: ударът попаднал в региона на дясната задна врата, където седяло детето. Майката, бащата и брат й съвсем не потърпевши – единствено драскотини и хематоми. Била им оказана първа помощ на място.
Момичето имаше фрактури, зачервявания пострадвания, разкъсни рани и огромна кръвозагуба.
След няколко минути пристигна кръвния тест и дружно с него новината, че кръвната група е трета позитивна, каквато нямаме сега. Въпросът бе сериозен – момичето бе в тежко положение, въпрос на броени минути. Спешно направихме кръвен тест на родителите. Бащата – втора, майката – четвърта група. Спомнихме си за братчето-близнак. Той, несъмнено, бе трета група. Те седяха на скамейка в чакалнята. Майката – цялата в сълзи, бащата – блед, момчето – с обезсърчение в очите. Дрехите му бяха изцапани с кръвта на сестра му. Приближих се до него, приклекнах, тъй че очите ни бяха на същото равнище.
– Сестра ти доста страда – споделих аз.
– Да, знам – изхлипа момчето и потърка очички с юмруци. – Когато катастрофирахме, тя се удари мощно. Държах я в скута си, тя плачеше, след това спря и заспа.
– Искаш ли да я спасиш? Тогава би трябвало да вземем от кръвта ти за нея.
Той спря да плаче, огледа се, мислеше, въздъхна тежко и кимна. Посочих сестрата.
– Това е вуйна Света. Тя ще те води до стаята за лекуване и ще ти вземе кръв. Леля Света е доста добра, няма да боли въобще.
– Добре – момчето пое надълбоко мирис и протегна ръка към майка си. – Обичам те, мамо! Ти си най-хубавата! – После към бащата – И теб те обичам, тате. Благодаря за мотора.
Света го заведе в стаята за лекуване, а аз влязох в операционната.
След интервенцията, когато момичето към този момент беше трансферирано в интензивно поделение, се върнах в чакалнята. Забелязах, че нашият дребен воин лежеше на дивана в стаята за лекуване, увит с одеяло. Света го бе оставила да си почине, откакто му взе кръв. Приближих се до него.
– Къде е Катя? – попита момчето.
– Тя спи. Ще се оправи. Ти я избави.
– А аз по кое време ще умра?
– Ами …не напълно скоро, когато станеш доста остарял.
Отначало не схванах последния му въпрос, само че след това ми хрумна: момчето си мислеше, че ще почине, откакто му бяхме взели кръвта. Затова се сбогуваше с родителите си. Той беше 100 % сигурен, че ще почине. И бе подготвен да пожертва живота си за сестра си. Разбирате ли какъв героизъм бе направил? Най-истинския. Изминаха доста години и към момента се разплаквам всякога, когато си припомням тази история … “
Инфо: За дамата
