Този петък предлагаме продължение на разговора с Маргарита Калчева –

Този петък предлагаме продължение на диалога с Маргарита Калчева – лидер на контрабасовата група в Симфоничния оркестър на БНР. Редовните ни слушатели към този момент познават надарената българска изпълнителка. Родена е в Плевен, приключила е СМУ „ Панайот Пипков “ при Ирина Петрова и НМА “Панчо Владигеров “ в класа по контрабас на професор Тодор Тошев. Специализирала е камерна музика при професор Виктор Чучков. От 1995 година е оркестрант в Следствен отдел към окръжна прокуратура на БНР, а от 1998 - лидер на контрабасовата група. Свирила в доста сформира у нас и в чужбина (Португалия, Швейцария, Малта). От 2009 година е лидер на контрабасите в Orchestra Ensemble Kanazawa – Япония. На въпроса имало ли е мигове в интензивния й креативен път, в които е желала да се откаже от специалността си, Маргарита дава отговор:
„ Честно, откровено – в никакъв случай не съм се замисляла да оставя музиката. Никога!... Когато съм се чувствала най-зле във всяко отношение (всеки има срив, всеки получава от живота какви ли не „ дарове “ – не толкоз приятни, не може постоянно всичко да е напредък и нагоре) тъкмо в тези моменти единственото, което ми е давало мощ и което ми е пособие, единственото – това е било музиката и контрабасът! Това се оказа моят избор и това е в сърцето ми... Във всеки един миг от живота ми, когато нуждая се от мощ и поддръжка, аз я намирам сядайки да изсвирвам... Не мога да кажа, че музикантът работи! Това не е работа, това е творчество... Един създател – творейки, това е неговата работа!... “
„ Аз в действителност съм щастлива, тъй като Ирина Петрова, която ме сложи на контрабаса... след това срещата ми с проф. Тодор Тошев – изключителна персона, извънредно име! Човекът – Школа в контрабасовото изкуство, който сътвори нещо доста мъчно и рядко срещано в днешно време! Той сътвори потомство контрабасисти, които и до през днешния ден поддържат изключителни връзки между тях. Той ни направи семейство... ние бяхме едно цяло. Изключително съм признателна... На Ирина и на проф. Тошев дължа това, което съм, докъдето съм стигнала... “.
На финала на атрактивния и доста завладяващ диалог Маргарита Калчева споделя:
„ Мечтая да сме по-добри всички. Мечтая да сме по-усмихнати, да сме по-ведри. И дано да бъдем с хората, с които сме същински. Нека да даваме от себе си най-хубавото. По този метод то ще се върне към нас. За това бленувам – бленувам да сме по положителни! “.