Проф. Борисов проговори за големия си кошмар, блокът им паднал заради некачествено строителство
Той описа за първи път по какъв начин във вечерта на 4 март 1977 година примрял в телефонна кабина, научавайки за гибелта на майка си
Както в Турция, по този начин и в Свищов неприятното строителство е една от аргументите за срутените здания след земетресение, сподели пред бТВ икономистът проф. Борислав Борисов, който губи фамилията си под опустошения блок. Епицентърът на труса е Вранча.
46 години от загубата на всичко... Така той дефинира вечерта на 4 март 1977 година В 21:24 часа професорът губи фамилията си. Дълги години професорът пази безмълвие и не се връща към кошмарния спомен.
„ Земята се разклати. Всички избягаха на открито. Доста мощно беше земетресението. Отидох до централната поща в София. Набраха номера. Дадоха ми връзка и аз се зарадвах, мислейки си, че всичко е наред, само че когато отидох в кабинката, не чух гласа на майка ми, а на нейната близка другарка. Тя плачеше по телефона и разбрах какво се е случило. Тогава съм примрял “, споделя Борислав Борисов.
„ Георги Матев “ 1 е адресът, на който Борислав е израснал. Сега там има паметна плоча, на която са изписани имената на всички починали, споделя той.
365 здания са съборени от труса, а 4463 са доста развалени съгласно вестниците от 1977 г.
„ На 6 март бяхме извикани, с цел да разпознаем телата. Видях майка ми и моя племенник безжизнени. В този миг изгубих всичко “, споделя проф. Борисов.
Всичко, което му остава, са няколко фотоси на фамилията му и писма, които е получавал, до момента в който е боец. Дори по тях има следи от трус със 7,2 по Рихтер.
Племенникът ми беше на 5 години, прибавя мъжът.
Той е горделив татко на две деца, има и внуци, само че признава, че не приказва с тях за нощта на 4 март в Свищов. Запознават се с баба си с помощта на старите фотоси.
Те ще чуят това, което ви описвам, за първи път, споделя Борислав Борисов.
„ Нашият блок падна тъй като беше един исполин на глинени крайници. Имаше едни колони, а изпод магазин и те просто се скъсаха. Бетонът беше нискокачествен. Можеше с пръст да го рониш “, прибавя той.
От момента на загубата, професорът не може да сънува околните си.
„ Не знам за какво. Винаги ще ги помня обаче “, сподели още той.
За него нощта на 4 март 1977 година е най-кошмарният сън, който постоянно ще си напомня, че е същински.
Както в Турция, по този начин и в Свищов неприятното строителство е една от аргументите за срутените здания след земетресение, сподели пред бТВ икономистът проф. Борислав Борисов, който губи фамилията си под опустошения блок. Епицентърът на труса е Вранча.
46 години от загубата на всичко... Така той дефинира вечерта на 4 март 1977 година В 21:24 часа професорът губи фамилията си. Дълги години професорът пази безмълвие и не се връща към кошмарния спомен.
„ Земята се разклати. Всички избягаха на открито. Доста мощно беше земетресението. Отидох до централната поща в София. Набраха номера. Дадоха ми връзка и аз се зарадвах, мислейки си, че всичко е наред, само че когато отидох в кабинката, не чух гласа на майка ми, а на нейната близка другарка. Тя плачеше по телефона и разбрах какво се е случило. Тогава съм примрял “, споделя Борислав Борисов.
„ Георги Матев “ 1 е адресът, на който Борислав е израснал. Сега там има паметна плоча, на която са изписани имената на всички починали, споделя той.
365 здания са съборени от труса, а 4463 са доста развалени съгласно вестниците от 1977 г.
„ На 6 март бяхме извикани, с цел да разпознаем телата. Видях майка ми и моя племенник безжизнени. В този миг изгубих всичко “, споделя проф. Борисов.
Всичко, което му остава, са няколко фотоси на фамилията му и писма, които е получавал, до момента в който е боец. Дори по тях има следи от трус със 7,2 по Рихтер.
Племенникът ми беше на 5 години, прибавя мъжът.
Той е горделив татко на две деца, има и внуци, само че признава, че не приказва с тях за нощта на 4 март в Свищов. Запознават се с баба си с помощта на старите фотоси.
Те ще чуят това, което ви описвам, за първи път, споделя Борислав Борисов.
„ Нашият блок падна тъй като беше един исполин на глинени крайници. Имаше едни колони, а изпод магазин и те просто се скъсаха. Бетонът беше нискокачествен. Можеше с пръст да го рониш “, прибавя той.
От момента на загубата, професорът не може да сънува околните си.
„ Не знам за какво. Винаги ще ги помня обаче “, сподели още той.
За него нощта на 4 март 1977 година е най-кошмарният сън, който постоянно ще си напомня, че е същински.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ