Ганчо – любимият ученик на Гена Димитрова
Той финален е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 година
Очаква се обичаният възпитаник на примата Гена Димитрова да жъне триумфи по оперните подиуми. Нищо сходно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно талантлива персона. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, артист, модел, бодибилдър, учител по британски, публицист, сценарист…
Истинска смелост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко “нахално ” е да пуснеш личен фешън бранд в сърцето на международната мода Милано. Но българинът го прави. Днес той е безспорна звезда в Италия.
“Много се притеснявах, когато всички оповестиха, че съм обичаният възпитаник на Гена Димитрова – споделя Ганчо. – Тя имаше толкоз доста възпитаници и всичките я обожаваха. Но ориста ни свърза по метод, който в никакъв случай не съм очаквал. ” Той финален измежду учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 година “Преди това през март бях при нея да учим “Турандот ”, а Гена, която, като всеки Телец, е гурме и двамата си хапвахме вкусна италианска храна, ядеше единствено бебешки храни. Каза ми, че има язва на стомаха, а аз настоях да се изследва. ”
Един ден тя му оповестява по телефона, че диагнозата е рак на панкреаса, а Ганчо се срутва. Тъй като преподава британски на медици, се втурва да търси най-хубавите експерти в Милано, където живее. Настанява своята учителка в клиника, а след това с дни и часове си приказва с нея край болничното легло. “Сега като се замисля, може пък в действителност да съм обичаният й възпитаник – споделя Ганчо. – Приятелството се потвърждава не когато си звезда по международните оперни подиуми, а когато си в тежко състояние и изглеждаш толкоз зле, че не искаш никой да те вижда… ”
Приятелството им продължава 5 години, като Ганчо постоянно пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните подиуми. Тогава Гена Димитрова е в апогея си, има доста задължения и с цел да води майсторски класове, събира учениците си в градовете, където концертира.
“И през днешния ден непрестанно си припомням за Гена – споделя Ганчо с горест. – Всъщност аз стопирах да пея опера и затова. Но пък в никакъв случай не ме е напускало възприятието, че тя в действителност изобщо не си е отишла изцяло. Никога… Имаме толкоз доста общи познати, не е било да отида на някое събитие или концерт и да не приказваме за нея. ”
Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат доста близки духовно, въпреки до края на живота й той да се обръща към нея с “госпожа Димитрова ”. “Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкоз мощен, че не можах да си прекатурна езика да й кажа просто “Гена ”, въпреки постоянно да си звъняхме измежду нощ. Връзката ни беше на доста високо духовно равнище. Освен с операта, тя ме болести и с астрологията, и с пътуванията, с мирогледа си за един вселенски свят. Всичко беше безпределно обвързвано, все едно предначертано. ”
От Гена Ганчо получава доста скъпи уроци. “Тя ми споделяше: След като аз съумях сред едно пътешестване и друго да изпея Турандот, без да съм яла, единствено на един банан, и ти ще го направиш! Няма изтощен, няма не спал, няма не ял! ” Аз по принцип съм работохолик, само че тя ми даде подтик, че ходя в вярната посока. Всичките оперни артисти се пазят – да не се отвори прозорец, да не се изстине, да не се яде нещо, да не се пие нещо… Гена беше тъкмо противоположното. Аз, споделяше тя, съм пътувала по целия свят в дъждове, студове, виелици, снегове. ”
Ганчо и през днешния ден твърди, че Гена го въодушевява от отвъдното. Два от най-успешните му планове са инспирирани от нея. Когато я изгубва, престава да пее в опера, а след няколко години към този момент е късно да възвърне кариерата си. Тогава си спомня по какъв начин Гена му споделя, че с този прелестен трагичен тенор може да се опитва в някой по-модерен актуален жанр, който се харесва на младите.
Трудно е да се обхване “буйната кариера ” на Ганчо като композитор, музикант и артист. Той сполучливо опитва с crossover планове. Смесва неповторимото звучене на изключителния си трагичен тенор, доста чист и мощен, с аранжименти със модерно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с “t ” в средата, е издал 3 албума. Освен частите от тях продуктивният музикант е подал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още над 40 авторски песни. Той е и първият българин, влезнал в италианска поп ранглиста, и първият оперен артист с място в поп чарт.
Албума си, записан с композитора Лука Ломбарди Lost Without You ( ”Изгубен без теб ”) е посветил напълно на любовта. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей вземат участие в “Евровизия ” с парчето Party for Everyone, в денс жанр. “Скоро направих с DJ Twenty едно чисто ново за мен парче – Crazy, доста дарк и доста готик. Никога не съм предполагал, че мога да се занимавам с рап и хип-хоп ”, споделя Ганчо.
Това, което стартира преди година и половина, обаче е същинска смелост – в международната столица на модата Милано – лична марка дрехи. В това негово начинание също има пръст Гена. “Тя е с мен. Сякаш ме покровителства от горната страна, пази ме като мой ангел. Много постоянно, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път ”, споделя Ганчо. За логото на стилния си бранд за street style (улична мода) – Firesign ( ”Огнен знак ”) е въодушевен от оперната прима, която е доста запалена по астрологията. Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, обвързвано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали Олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е обвързвана с бога Марс, покровителстващ Овен, само че владеещ и целия огнен кръг. “Понеже Марс е враждебен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата “F ”. Стои луксозно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове ”, споделя Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики “Пазители ” – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви.
Облеклата са ориентирани към динамичните младежи, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. “Световната наклонност сега е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с доста детайли от спортните облекла. Хората да са елегантни, да се усещат добре в облеклата си, да са красиви по време на тренировки и по-късно ”, споделя Ганчо. Той самият от години е бодибилдинг фанатик. За бицепсите, плочките по корема си и културизма споделя: “Тренирането към този момент е станало част от мен, в случай че не го върша, все едно част от мен не е същата ”.
Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия измежду купищата спортни марки няма нито една за фитнес фанатици, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, измежду тях българката Вили Гаджева. Колекцията е показана в края на септември 2016 година, има и онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става шлагер, а италианската преса написа, че “въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода ”. “Амбицирали сме се марката да стане знаменит ”, споделя Ганчо.
Живот на макс
Ганчо пред своя картина с шлема, влезнал в основата на логото на Firesign, което италианците доста харесват.
Детството на родения в София Ганчо е неизмеримо както и цялата му кариера. Израства сред майка, доцент по неврология и епилепсия, и татко авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света академични справочник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане артист. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след сполучливо присъединяване в интернационална олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 година живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за задгранични студенти.
На 18 години стартира да учи оперно пеене с реализатори от Софийската опера, от този момент са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно учебно заведение в Милано. Там записва и самолетна и галактическа техника и се устоя, като преподава британски в Oxford Institute в града.
Очаква се обичаният възпитаник на примата Гена Димитрова да жъне триумфи по оперните подиуми. Нищо сходно. Ганчо Бояджиев е неординерна и всестранно талантлива персона. Певец, музикант, композитор, музикален и рекламен продуцент, художник, дизайнер, артист, модел, бодибилдър, учител по британски, публицист, сценарист…
Истинска смелост е да правиш клубна музика в родината на белкантото, като експериментираш с микс от оперни вокали върху електронна основа, рап и хип-хоп. Не по-малко “нахално ” е да пуснеш личен фешън бранд в сърцето на международната мода Милано. Но българинът го прави. Днес той е безспорна звезда в Италия.
“Много се притеснявах, когато всички оповестиха, че съм обичаният възпитаник на Гена Димитрова – споделя Ганчо. – Тя имаше толкоз доста възпитаници и всичките я обожаваха. Но ориста ни свърза по метод, който в никакъв случай не съм очаквал. ” Той финален измежду учениците й е стоял до болничното й легло, преди тя да си отиде на 11 юни 2005 година “Преди това през март бях при нея да учим “Турандот ”, а Гена, която, като всеки Телец, е гурме и двамата си хапвахме вкусна италианска храна, ядеше единствено бебешки храни. Каза ми, че има язва на стомаха, а аз настоях да се изследва. ”
Един ден тя му оповестява по телефона, че диагнозата е рак на панкреаса, а Ганчо се срутва. Тъй като преподава британски на медици, се втурва да търси най-хубавите експерти в Милано, където живее. Настанява своята учителка в клиника, а след това с дни и часове си приказва с нея край болничното легло. “Сега като се замисля, може пък в действителност да съм обичаният й възпитаник – споделя Ганчо. – Приятелството се потвърждава не когато си звезда по международните оперни подиуми, а когато си в тежко състояние и изглеждаш толкоз зле, че не искаш никой да те вижда… ”
Приятелството им продължава 5 години, като Ганчо постоянно пътува от Милано до Монте Карло, където тя живее, и я следва по оперните подиуми. Тогава Гена Димитрова е в апогея си, има доста задължения и с цел да води майсторски класове, събира учениците си в градовете, където концертира.
“И през днешния ден непрестанно си припомням за Гена – споделя Ганчо с горест. – Всъщност аз стопирах да пея опера и затова. Но пък в никакъв случай не ме е напускало възприятието, че тя в действителност изобщо не си е отишла изцяло. Никога… Имаме толкоз доста общи познати, не е било да отида на някое събитие или концерт и да не приказваме за нея. ”
Разликата от 30 години не им пречи да си бъдат доста близки духовно, въпреки до края на живота й той да се обръща към нея с “госпожа Димитрова ”. “Приятелството няма възраст и пол. Респектът ми към нея обаче беше толкоз мощен, че не можах да си прекатурна езика да й кажа просто “Гена ”, въпреки постоянно да си звъняхме измежду нощ. Връзката ни беше на доста високо духовно равнище. Освен с операта, тя ме болести и с астрологията, и с пътуванията, с мирогледа си за един вселенски свят. Всичко беше безпределно обвързвано, все едно предначертано. ”
От Гена Ганчо получава доста скъпи уроци. “Тя ми споделяше: След като аз съумях сред едно пътешестване и друго да изпея Турандот, без да съм яла, единствено на един банан, и ти ще го направиш! Няма изтощен, няма не спал, няма не ял! ” Аз по принцип съм работохолик, само че тя ми даде подтик, че ходя в вярната посока. Всичките оперни артисти се пазят – да не се отвори прозорец, да не се изстине, да не се яде нещо, да не се пие нещо… Гена беше тъкмо противоположното. Аз, споделяше тя, съм пътувала по целия свят в дъждове, студове, виелици, снегове. ”
Ганчо и през днешния ден твърди, че Гена го въодушевява от отвъдното. Два от най-успешните му планове са инспирирани от нея. Когато я изгубва, престава да пее в опера, а след няколко години към този момент е късно да възвърне кариерата си. Тогава си спомня по какъв начин Гена му споделя, че с този прелестен трагичен тенор може да се опитва в някой по-модерен актуален жанр, който се харесва на младите.
Трудно е да се обхване “буйната кариера ” на Ганчо като композитор, музикант и артист. Той сполучливо опитва с crossover планове. Смесва неповторимото звучене на изключителния си трагичен тенор, доста чист и мощен, с аранжименти със модерно електронно звучене и рап речитативи. Gantcho – както е артистичният му псевдоним, с “t ” в средата, е издал 3 албума. Освен частите от тях продуктивният музикант е подал в Съюза на италианските композитори, на който е член от 2010-а, още над 40 авторски песни. Той е и първият българин, влезнал в италианска поп ранглиста, и първият оперен артист с място в поп чарт.
Албума си, записан с композитора Лука Ломбарди Lost Without You ( ”Изгубен без теб ”) е посветил напълно на любовта. Двамата с известната радиоводеща и певица Ванеса Грей вземат участие в “Евровизия ” с парчето Party for Everyone, в денс жанр. “Скоро направих с DJ Twenty едно чисто ново за мен парче – Crazy, доста дарк и доста готик. Никога не съм предполагал, че мога да се занимавам с рап и хип-хоп ”, споделя Ганчо.
Това, което стартира преди година и половина, обаче е същинска смелост – в международната столица на модата Милано – лична марка дрехи. В това негово начинание също има пръст Гена. “Тя е с мен. Сякаш ме покровителства от горната страна, пази ме като мой ангел. Много постоянно, като мисля за Гена, ми се случват неща и срещам хора, свързани с нея – знаци, които ми подсказват, че съм на прав път ”, споделя Ганчо. За логото на стилния си бранд за street style (улична мода) – Firesign ( ”Огнен знак ”) е въодушевен от оперната прима, която е доста запалена по астрологията. Самият той е зодия Лъв. Обяснява, че още от гръцката митология всичко, обвързвано със спорт, има връзка с огъня. Древните гърци са организирали Олимпийските игри като алтер его на войната. Тя е обвързвана с бога Марс, покровителстващ Овен, само че владеещ и целия огнен кръг. “Понеже Марс е враждебен, нарисувах логото като римски шлем и в него буквата “F ”. Стои луксозно на тишърти, потници, суичъри, шапки, клинове ”, споделя Ганчо. Идеята за шлема идва от серията му графики “Пазители ” – безплътни ангели с брони и черни шлемове с пера като конски гриви.
Облеклата са ориентирани към динамичните младежи, които обичат фитнеса, джогинга, йогата. “Световната наклонност сега е облеклата за всеки ден да са кежуъл, с доста детайли от спортните облекла. Хората да са елегантни, да се усещат добре в облеклата си, да са красиви по време на тренировки и по-късно ”, споделя Ганчо. Той самият от години е бодибилдинг фанатик. За бицепсите, плочките по корема си и културизма споделя: “Тренирането към този момент е станало част от мен, в случай че не го върша, все едно част от мен не е същата ”.
Ганчо открива, че в Милано и цяла Италия измежду купищата спортни марки няма нито една за фитнес фанатици, и се възползва от свободната ниша. Ангажирал е трима дизайнери, измежду тях българката Вили Гаджева. Колекцията е показана в края на септември 2016 година, има и онлайн магазин. За няколко месеца марката Firesign става шлагер, а италианската преса написа, че “въплъщава елегантността, изчистеността и минимализма на италианската мода ”. “Амбицирали сме се марката да стане знаменит ”, споделя Ганчо.
Живот на макс
Ганчо пред своя картина с шлема, влезнал в основата на логото на Firesign, което италианците доста харесват. Детството на родения в София Ганчо е неизмеримо както и цялата му кариера. Израства сред майка, доцент по неврология и епилепсия, и татко авиоинженер. Дядо му, проф. Ганчо Ганев, е написал първия в света академични справочник за паркинсон. Момчето обаче е влюбено в музиката и мечтае да стане артист. Свири на пиано от 5-годишен, пее в детски хорове. Завършва НПМГ с химия и след сполучливо присъединяване в интернационална олимпиада влиза без изпит във ВХТИ. Завършва инженерна химия, специализира в Тулуза. От 1990 до 1991 година живее в Париж и Екс–ан–Прованс и учи в института за задгранични студенти.
На 18 години стартира да учи оперно пеене с реализатори от Софийската опера, от този момент са и първите му композиции. Продължава да учи и в частно учебно заведение в Милано. Там записва и самолетна и галактическа техника и се устоя, като преподава британски в Oxford Institute в града.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ