Пациентка на Венцислав Мутафчийски разказа уникална случка от миналото на генерала
Той ми избави живота, в случай че можех, бих му се поклонила до земята. Така стартира описа на жена от Сливен. Тя е на 66 години и твърди, че живее втори живот с помощта на шефа на Кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски.
Ирина Попова се свърза с сътрудниците от уеб страницата блиц, тъй като изиска да опише за случилото се преди пет години, когато безусловно е на прага на гибелта.
" Аз съм диабетичка от дълги години, само че доста недисциплинирана, отивам на доктор в краен инцидентен. Един ден започнах да се удушавам, болки, дърпане в региона на шията чак към раменете. Захарта ми беше висока и взех решение да потърся консултация с медицински център. Попитах към кого да се обърна и ме насочиха към проф. Ивона Даскалова във ВМА ", споделя тя.
Прегледът открива, че Ирина е с доста тежко положение на щитовидната жлеза и се постанова незабавна интервенция, която ще бъде извънредно тежка с риск за живота й. По това време тя има и други съпътстващи болести с изключение на диабета - проблеми със сърцето и алергии към разнообразни лекарствени препарати и упойки.
" Проф. Даскалова ми сподели: " Само проф. Мутафчийски може да ви оперира ". В този миг хирургичното поделение беше в ремонт, а той в отпуск, на море. Тя не знаеше дали той ще се съгласи. Свърза се с него и той одобри да приключи отпуската си, да пристигна и да ме оперира. Дойде, положението ми към този миг беше доста тежко, интервенцията се направи при нараснал риск за сърдечно-съдовата система, като продължи два часа ", спомня си Ирина и още веднъж повтаря, че професорът й избавил живота.
" Аз си отивах, такова сърцетуптене, изпотяване, задушаване. Когато други ме съветваха след неговата интервенция, споделят, че е направил немислимото. Не знам какво е правил, само че до ден-днешен нямам рецидив. Най-много ме трогна и съм му признателна от цялата си душа за консултацията, която ми направи три месеца след интервенцията. Дойде в кабинета, направи ми усещане, че е бледен и изтощен. Видя ме, погледна раната и сподели - добре се получи. В този миг някак си се отпусна и седна на стола, виждаше се, че и на него не му е добре. Когато седна, забелязах, че се подават бинтове под тениската му, имаше и дренаж.
Оказа се, след това попитах и се усещах доста неудобно, той е бил прекарал интервенция три-четири дни, преди да пристигна да ми прави на мен консултация, също такава тежка интервенция, каквато съм имала и аз. Държал е персонално да ме види, без значение, че самият той е бил напълно прясно опериран ", спомня си Ирина.
Тя признава, че изпитала успокоение, когато схванала, че точно ген. Мутафчийски е отпред на Кризисния щаб.
" Казах си, че душата му е такава, че да лекува, идва му от вътрешната страна, не се учи, не се придобива. Какво го накара мен да си остави почивката, аз не бях никоя, да пристигна, да ме оперира, като му споделиха, че бях тежък случай. Сега, когато го гледах, си споделих, че това единствено той го може, той живее с болката на другите ".
Ирина Попова се свърза с сътрудниците от уеб страницата блиц, тъй като изиска да опише за случилото се преди пет години, когато безусловно е на прага на гибелта.
" Аз съм диабетичка от дълги години, само че доста недисциплинирана, отивам на доктор в краен инцидентен. Един ден започнах да се удушавам, болки, дърпане в региона на шията чак към раменете. Захарта ми беше висока и взех решение да потърся консултация с медицински център. Попитах към кого да се обърна и ме насочиха към проф. Ивона Даскалова във ВМА ", споделя тя.
Прегледът открива, че Ирина е с доста тежко положение на щитовидната жлеза и се постанова незабавна интервенция, която ще бъде извънредно тежка с риск за живота й. По това време тя има и други съпътстващи болести с изключение на диабета - проблеми със сърцето и алергии към разнообразни лекарствени препарати и упойки.
" Проф. Даскалова ми сподели: " Само проф. Мутафчийски може да ви оперира ". В този миг хирургичното поделение беше в ремонт, а той в отпуск, на море. Тя не знаеше дали той ще се съгласи. Свърза се с него и той одобри да приключи отпуската си, да пристигна и да ме оперира. Дойде, положението ми към този миг беше доста тежко, интервенцията се направи при нараснал риск за сърдечно-съдовата система, като продължи два часа ", спомня си Ирина и още веднъж повтаря, че професорът й избавил живота.
" Аз си отивах, такова сърцетуптене, изпотяване, задушаване. Когато други ме съветваха след неговата интервенция, споделят, че е направил немислимото. Не знам какво е правил, само че до ден-днешен нямам рецидив. Най-много ме трогна и съм му признателна от цялата си душа за консултацията, която ми направи три месеца след интервенцията. Дойде в кабинета, направи ми усещане, че е бледен и изтощен. Видя ме, погледна раната и сподели - добре се получи. В този миг някак си се отпусна и седна на стола, виждаше се, че и на него не му е добре. Когато седна, забелязах, че се подават бинтове под тениската му, имаше и дренаж.
Оказа се, след това попитах и се усещах доста неудобно, той е бил прекарал интервенция три-четири дни, преди да пристигна да ми прави на мен консултация, също такава тежка интервенция, каквато съм имала и аз. Държал е персонално да ме види, без значение, че самият той е бил напълно прясно опериран ", спомня си Ирина.
Тя признава, че изпитала успокоение, когато схванала, че точно ген. Мутафчийски е отпред на Кризисния щаб.
" Казах си, че душата му е такава, че да лекува, идва му от вътрешната страна, не се учи, не се придобива. Какво го накара мен да си остави почивката, аз не бях никоя, да пристигна, да ме оперира, като му споделиха, че бях тежък случай. Сега, когато го гледах, си споделих, че това единствено той го може, той живее с болката на другите ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ