Той е световноизвестен физик, борец за мир в цял свят,

Той е знаменит физик, герой за мир в целия свят, талант на епохата. Тя – руска шпионка, известна в кръговете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) под псевдонима Лукас, която би трябвало да извърши инструкциите на руското държавно управление по приемане на секретни данни за създаването на първата в света атомна бомба. Тяхната среща станала съдбоносна.

Това не е холивудски филм, а действителна история. А световноизвестният физик е Алберт Айнщайн.

През 1923 година Коньонкови отпътували за Ню Йорк за присъединяване в галерия на съветско и руско изкуство. Официално – за няколко месеца, само че се върнали в родината си чак след двадесет и две години. Освен това връщането им изглеждало много извънредно.

За превозването на многочислените творби на Сергей Кононенков Сталин персонално се разпоредил да се резервира личен транспортен съд. Дотогава никой реемигрант не бил обгрижван по сходен метод и върху Коньонкови се излели упреци, че в най-тежките за страната военни години те несправедливо се получили прекалено много от властта.

Маргарита Коньонкова се видяла принудена да се обърне към Лаврентий Берия с молбата да защищити фамилията ѝ от голословните нападки, напомняйки му своите заслуги пред Родината.

Впрочем 30-те години са най-загадъчният интервал от живота на Коньонкови в Америка. Не е известно чия е била концепцията да се подредят фотосите от архива на Коньонкови в последователен ред, само че резултатът надминал упованията.

Най-главната изненада поднесъл музейният списък, където се мъдрела фотография на Маргарита Коньонкова в компанията на Алберт Айнщайн, жена му Елза, щерка им Марго и усмихнато незнайно лице. В това лице бил разпознат Робърт Опенхаймер – началник на нуклеарния план „ Манхатън “. Значи брачната половинка на руския ваятел е била позната с „ бащата на американската атомна бомба “.

И по този начин, в какво са се състояли „ особените заслуги “ на Маргарита и Сергей Коньонкови пред Родината, за които тя не пропуснала да подсети на Берия?

Отговор на този въпрос дават откровенията на някогашния шеф на Четвърто (диверсионно-разузнавателно) ръководство на НКВД-НКГБ ген.-лейт. Павел Судоплатов, който малко преди своята гибел съумял да издаде записки. Според изказванията му Маргарита Коньонкова е била руски сътрудник, работещ под оперативния псевдоним Лукас.

Айнщайн изоставил Германия през 1933 година, след нощен обиск на дома му от нацистите. По думите им те търсели оръжие, само че намерили единствено кухненски нож. Айнщайн и жена му Елза скоро получили известие, че незабавно би трябвало да изоставен нацистка Германия.

Семейството изоставило дома си и на идващия ден отпътувало за Америка. Там професорът се открил в щата Ню Джърси и почнал работа в Принстънския университет. Но през декември 1936 година жена му умряла след дълготрайно заболяване. Айнщайн се почувствал уединен както в никакъв случай – вярната му спътница си отишла от този свят, доста от приятелите му починали или били задържани в Германия.

Принстънският университет поръчал бюст на учения на съветския ваятел и брачен партньор на Маргарита – Сергей Коньонков. Докато театралничил, Айнщайн непрекъснато поглеждал към златния си часовник. Той към този момент се готвел да си потегля, когато в стаята влезнала красива жена – това била Маргарита.

Сергей Коньонков я показал на Айнщайн, само че той не го слушал. Една ранна заран след няколко дни Айнщайн ненадейно дошъл в дома на Коньонкови. Той не обърнал внимание на посрещналия го Сергей, минал около него и разцелувал Маргарита в кухнята.

След това физикът дълго молил за опрощение Коньонкови за нелепата си постъпка, а Маргарита едвам сдържала усмивката си.

В книгата си „ Разузнаване и Кремъл “ Судоплатов написа: „ Съпругата на известния ваятел Коньонков, наш тестван сътрудник, настояща под управлението на Лиза Зарубина (съпруга на Василий Зарубин, резидент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в САЩ), се сближи с огромните физици Опенхаймер и Айнщайн в Принстън.

Тя съумя да очарова най-близкото обграждане на Опенхаймер. След като Опенхаймер прекъсна връзките си с американската компартия, Коньонкова под управлението на Зарубина и сътрудника на нашата резидентура в Ню Йорк Пастелняк (Лука) непрекъснато влияеше на Опенхаймер и го убеди да вземе на работа експерти, известни със своите леви убеждения, за чиято разработка беше ориентирана нашата агентура… “

В отговорностите на сътрудник Лукас влизало „ оказването на въздействие “ на учените, заети с създаването на нуклеарно оръжие в границите на плана „ Манхатън “. Коньонкова трябвало да свърже Айнщайн със заместител руския консул в Ню Йорк – Павел Михайлов, който отговарял за научните връзки. Съдейки по всичко, поръчението е било изпълнено сполучливо – Айнщайн загатва консула в писмата си.

За да имат опция да прекарват дружно летните отпуски и да остават по-дълго уединено, Айнщайн написал писмо на Сергей Коньонков, в което ползвал умозаключение на доктор, другар на Айнщайн, с рекомендация за Коньонкова да прекарва повече време в „ удобния климат на Саранак Лейк “, където Айнщайн бил наел къща.

Възможно е руският ваятел да не се е досещал, че международната звезда с детска близост го води за носа, по тази причина с лекост пускал Маргарита.

Не е известно какъв брой години Айнщайн и Коньонкова са имали връзки, само че все още на раздялата им през август 1945 година те към момента били буйни. Освен това Маргарита трябвало непрекъснато да лавира сред Айнщайн, Коньонков и контролиращия я офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Пастелняк, който тя срещнала с Айнщайн в качеството на вицеконсула Павел Михайлов.

Характерният почерк на Айнщайн се разпознавал елементарно. Но защото никой не могъл да разчете сонета, находката била предадена за предпазване в архива на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.

След няколко години проблеми с превода на сонета изпитали и немците – езикът на Айнщайн не бил напълно немски. И чак през 1993 година това необикновено обръщение било „ разшифровано “. След известна обработка то станало още по-изящно.

Две седмици те изтезавах
и ти написа, че си недоволна от мен.
Но разбери – мен също ме изтезаваха други
безкрайни разкази за себе си.
Не мога да те измъкна от фамилния кръг,
това е наше общо злощастие.
През небето непроменяемо
и несъмнено проглежда нашето бъдеще.
Главата бръмчи като кошер,
Обезсилиха се сърце и ръце.
Ела при мен в Принстън,
очакват те покой и отмора.
Ще четем Толстой,
а когато ти дотегне, ще повдигнеш
към мен очи, цялостни с деликатност,
и аз ще видя в тях отблясъка на Бога.
Ти казваш, че ме обичаш,
Но това не е по този начин.
Зова на помощ Амур,
за да те придума
да бъдеш милостива към мен.

А.А. Рождество. 1943 година

Сонетът не оставил подозрения: връзките сред Маргарита Коньонкова и Алберт Айнщайн са били доста по-тесни от другарски.