Как се отглежда добро: Баща и син дариха косите си за онкоболни
Той е единствено 13-годишен и към този момент знае по какъв начин да прави положително. Тази седмица Самуил и татко му Цветан се подредиха измежду достойните българи, наградени от вестник " 24 часа ".
Преди две години татко и наследник вземат решение да пуснат дълги коси, които да дарят на хора, борещи се с онкологични болести.
Всеки ден битка за идеята се оказва изстрадан. Докато чака косата му да порасне задоволително, вместо поддръжка, тогава петокласник Самуил среща тормоз и насмешки. Налага се родителите му да го реалокират в друго учебно заведение. В края на предходната година дарението става факт.
Самуил и Цветан Веселинови – посетители в „ 120 минути “.
„ Идеята пристигна след среща с една позната. Реших, че би трябвало да си пусна косата и да я даря. Тя се лекуваше и беше с перука. Стана ми тъжно. Не съм го посочил “, уточни Цветан. Той пуска косата си в продължение на пет години.
„ Аз взех решение да си пусна косата за перука, откакто видях образеца от татко ми. Реших, че идеята е прелестна и желаех и аз да постъпя по този метод. Перуките за онкоболните трябват, защото ги сочат с пръст. Деца нямат коса, тъй като ги водят на химиотерапии. Помислих, че перуките ще ги създадат по-щастливи “, добави Самуил, който пуска косата си в продължение на три години.
„ Подигравките ми идваха допълнително. Имаше моменти, в които споделях на майка ми и татко ми, че желая да отрежа косата. Казваха ми доста неща, които не са за по малкия екран “, сподели 13-годишното момче.
„ По-спокойно реагирах. Не ми беше прелестно, когато на него му се подиграват. И на мен ми се е случвало, само че не съм го приемал вътрешно. Преместихме го от учебното заведение. Не се взеха съответни ограничения от психоложката в учебното заведение. Решихме да го преместим единствено и единствено да престане “, добави бащата Цветан.
Гласът е врата към прочувствения свят на един човек, разяснява той в предаването „ 120 минути “Преди няколко години вземат решение да се реалокират от града в село Моравица .
„ Направихме го, тъй като търсехме успокоение. Там го намерихме. Постоянният звук е натоварващ. Спокойно е. Има доста млади и будни хора. Постоянно се провеждат начинания и непрекъснато нещо се прави. В неделя ще има фестивал, ще се чисти “, изясни Цветан.
„ Следим и се опитваме да вършим нещо. Преди време бях пуснал на базара във Враца столчета, които бях изработил. Средствата бяха за едно 16-годишно момче от Пловдив. Уви, нямаше триумф. Не се продаде нито един “, сподели още Цветан.
