Той е одрал кожата на баща си! Или: Тя е

„ Той е одрал кожата на татко си! „ Или:„ Тя е клонингът на майка си – като се изключи носа. Очевидно от страна на татко й. „ Докато следим по какъв начин децата порастват, ние сме склонни да търсим прилики сред тях и техните родители. И по този начин, кой родител способства повече генетично за образуване на детето?

Отговорът зависи от това дали питате за общия брой гени, които едно дете наследява от майка си и баща си, или кои гени на родителите в действителност образуват повече от детето. Но по този начин или другояче учените считат, че отговорът не е тъкмо 50/50.

Например, множеството хора знаят, че гените се носят върху влакна на ДНК, които са опаковани в 23 Х- или Y-образни хромозоми. Тези автозоми се намират в клетъчното ядро ​​и съдържащата се в тях ДНК идва еднообразно от двамата ни родители. Но клетката в действителност съдържа една друга хромозома – скриваща се в митохондриите.

Митохондриите, или „ силовият елемент “ на клетката, създават клетъчна сила и играят значима роля в живота и стареенето, съгласно критика от 2011 година, оповестена в списание Physiological Genomes. Митохондриите също имат собствен личен набор от ДНК – и ние го наследяваме единствено от майка си.

Това е ослепителен образец, че сте по-сходни с майка си, в сравнение с с татко си “, споделя Марика Хараламбоус, генетик от King’s College в Лондон. Някои изследвания демонстрират, че нашата митохондриална ДНК – и затова нашата майка – играе основна роля в спортната ни устойчивост.

Например испански и израелски учени преглеждат един митохондриален ген, който е обвързван с количеството кислородни кафези, които можем да използваме по време на подготовка. Тяхното изследване, оповестено през 2005 година в Journal of Applied Physiology, откри, че вид на гена, обвързван с по-ниска валидност, е по-рядък при елитни велосипедисти и бегачи, в сравнение с при общата популация, резултат доказан от по-късни изследвания.

Поредица от изследвания дефинираха смисъла на майките при наследяването на този и други гени. Те откриха, че способността на майката във физическото натоварване може да предскаже способността на детето по-добре, в сравнение с когато се вземат поради качествата на бащите.

Но вместо да питате кой родител способства с по-голям брой гени за образуване на детето, може да попитате гените на кой родител способстват повече. Повечето разлики на повърхностното равнище, които следим сред хората, не се дължат на самите гени, а на поредност от химически „ превключватели “, които седят на върха на нашето ДНК и споделят на тялото ни кои елементи да се четат и превеждат в протеини и кои да се пренебрегват, сподели Хараламбос пред Live Science.

„ Има цяла степен на генетична разновидност сред хората, която не е единствено последователността на гените “, споделя тя.

Във феномен, наименуван импринтинг, тези превключватели напълно изключват избрани гени – само че единствено когато идват от избран родител. Тези модели се резервират в поколенията. Например, в случай че ген „ А “ е отпечатан по линия на майка ви, той постоянно ще работи, само че не и в случай че идва от татко ви. Повечето проучвания допускат, че в тялото има сред 100 и 200 отпечатани гени, само че някои проучвания демонстрират, че може да има и повече, съгласно публикация оповестена в списанието PLOS Genetics. Тези гени са изключително значими за мозъка и плацентата.

Има известни различия по отношение на това дали импринтирането отклонява генната експресия към единия или другия родител.
„ Доказателствата сочат, че има сходен брой отпечатани гени на майката и бащата “, споделя Андрю Уорд, генетик от университета в Бат в Англия. „ В чертите, за които са виновни импринтиращите гени, в прочут смисъл евентуално ще наподобявате повече на един родител, в сравнение с различен “, споделя Уорд пред Live Science. С други думи, отпечатването може да окаже въздействие върху избрани черти – от размера на тялото ни до съня и паметта. Но защото импринтирането се случва на относително малко гени и тези гени евентуално са уравновесени сред родителите, импринтирането няма да дефинира дали имате поразително сходство на майка си или татко си, споделя Уорд.

Но изследвания върху мишки допускат, че може да има някакъв дисбаланс, благоприятстващ бащите в това отношение. Проучване от 2015 година, оповестено в списанието Nature Genetics, открива, че отпечатаните гени са 1,5 пъти по-склонни да са пасивни от страна на майката и да са дейни от страна на бащата. По-ранно изследване, оповестено през 2008 година в списание PLOS ONE, открива сходен резултат. В мозъка по-голямата част от отпечатаните гени са дейни, когато идват от бащата. В плацентата е тъкмо противоположното. Няма обаче доказателства, най-малко към този момент, че подобен дисбаланс се случва и при хората.

Но даже в случай че отпечатаните гени отклоняват генната експресия от единия родител към другия, това не ви прави наложително по-подобни на този родител. В последна сметка ген, който е деен при тях, може да мълчи във вас, споделя Едуард Чуонг, биолог по генома от университета в Колорадо Боулдър.

„ Можете да кажете, че [вашият генен израз] е получен с помощта на вашите родители “, споделя Чуонг за Live Science, „ само че е комплицирано да се каже, че е сходен на този на вашите родители. “

Публикувано в Live Science.