Отец Иван – Сърцеведът от Нови хан
Той е най-известният духовник в България. Навсякъде познават индивида с побеляла коса, вдигнал Дома за сираци “Свети Николай ” при манастирския храм “Света Троица ” в Нови хан. Познат с милосърдните си дейности, основал приютите в Нови хан и Якимово (до Лом), Божият чиновник постоянно е единственото избавление за самотни майки, деца, бездомници, наркомани… В новогодишната нощ обаче лумна следващият пожар, който унищожи покрива на една от постройките в Нови хан. За благополучие – без жертви и опасност за живота на жителите на приюта. Трябват обаче доста пари…
Благодарение на грижите на йеромонах Йоан, по-известен като отец Иван от Нови хан, доста от жителите на приюта до гара Елин Пелин са съумели да вземат живота си в ръце и “да станат хора ”. Вече 30 години ще станат откак този сърцевед прави богоугодното дело да оказва помощ на нуждаещите се, създавайки дом за хората, които няма къде да отидат.
Сега отец Иван е на 72 години. Роден е в село Благово в някогашния Михайловгадски окръг, през днешния ден област Монтана, приключил е строителен колеж. По комунистическо време седем години е работил в плановия отдел на фамозното и страховито Управление безопасност и охрана (Пето управление н (днес НСО) към Държавна сигурност, тогава е станал и татко на три деца. Ненадейно след пътна акцидент сред селата Опицвет и Беледие хан, при която си удря главата и губи схващане, той получава духовно прояснение и религия в Бога. Напуска работа и взема решение да стане духовник, поради което е задържан, лежи 7 месеца в мрачно мазе, след това го осъждат, въпреки и почтен. В следствието в Монтана е подложен на огромна подигравка с човешкото му достолепие – без баня, сапун, ноктите му станали като на орел, а бръснарят го бръснел на половина, и то когато му скимнело. Тогава взел решението: в случай че излезе на открито, да построи дом и да гледа деца. А на сън виждал и своя предстоящ кей – Нови хан, въпреки в никакъв случай да не е чувал за мястото, на което трябвало да издигне нов храм.
Иван прекарва три години и половина в Софийския централен затвор и в Кремиковци. След излизането си оттова цяла година мие прозорците на софийските църкви. Кой ще назначи духовник – някогашен пандизчия освен това! Голяма помощ му оказва видинският епископ дядо Филарет. Отива в Нови хан през 1987-а на 7 юни. Оглежда се в близост и вижда сбъдналия му се сън.
С доста битка стартира градежа от нищото. Така още преди политическите промени от 1989-а потегля да се грижи за хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за комплицирани и пристрастени към опиати или алкохол. Началото е мъчно и обвързвано с голям брой премеждия. Когато схващат за концепцията му да построи дом, от църковното настоятелство вземат решение, че новият духовник или е полудял, или напълно не знае с какво се захваща. Защото парите, с които стартира да строи, са тъкмо 480 лв.. Отец Иван обаче не се отхвърля. След като получава позволение да строи, стартира огромното вървене по тъгите – непрестанно му проверявали плановете за градеж, викали го при партийния секретар да дава пояснение, пускали тъжби против него, крадели строителните материали, опитвали се да запечатат градежа. Но той продължавал. Като пристигнал 10 ноември 1989-а, му съставили акт за 300 лв., той обаче завел дело, осъдил ги и за повторно си узаконил обекта. Но хора от църквата не били удовлетворени, завидяли му и отново проблеми.
Отец Иван не се отчайва – написа писма и събира пари от компании. Ако пет-шест компании не му дадат нищо, от седмата взема някой лев. И стартира изначало. Оттогава насам отецът разчита най-много на дарения, тъй като църквата и страната не оказват помощ с нищо.
Свещеникът влиза и във фокуса на медиите, когато през 2005-а му се присъжда оценката “Българин на годината ”. Българите постоянно вземат участие в дарителски акции, с които оказват помощ на делото на отец Иван. Много хора сами вървят до приюта да оказват помощ кой с каквото може.
Макар че нито една от постройките в двора на храма в Нови хан няма Акт 16 – всички здания са противозаконни, хората оказват помощ от сърце. Проблемите с дома не стопират към този момент години. Заради употребяваните за градеж леки структури: стиропор, промишлена вата и дърво – все елементарно запалими материали, там нееднократно стават пожари. Като последния в новогодишната нощ, при който изгоря един от покривите. От строителното ведомство всякога се заканват, че ще съборят постройките, само че по този начин и не посмяват поради милосърдната активност, която развива духовникът. В нея е включен и единият от синовете му – отец Григорий.
Отец Иван закупува дузина парцели на свое име, а не на църквата, подучен от препатили, които го поучават да постъпи по този начин. Целта – да не му ги вземат в миналото. Стотици деца, минали през дома, го назовават “дядо ”. Макар и в беднотия, те живеят добре, не гладуват и постоянно усещат грижовната ръка на духовника. Така отец Иван си спечелил освен тяхната любов, само че и уважението на българите и на православната църковна общественост. Точно преди две години благодетелят на страдащите стана архимандрит.
Холандец и германци му оказват помощ
След измененията през 1989-а отец Иван вижда, че нещата стават мъчно и взема решение да замине за Германия на гурбет. Там пък му оферират да замине за Щатите. Но заради тромавата процедура и дългото очакване, се отхвърля. Решава да се върне в България и да продължи започнатото. И от този момент – та до момента. След като се връща, една жена го търси за кръщавка на дете – става известно журналистка. И първата публикация за делото на отец Иван се появява в печата. Случайно на нея попада професор Тукер от Холандия – протестант, който бил пристигнал в България, и желал да помогне на православната черква. Разбрал за публикацията от български духовници, един ден той идва в Нови хан. В продължение на три лета, изпраща холандски студенти, които оказват помощ безплатно на градежа, подаряват и пари за строителни материали. Рамо дават и германци – тогавашният търговки шеф на “Сименс ” у нас Норбърт Тайс и немското посолство.
ЗА НЕГО
В приюта му няма тъжно дете
В приюта на отец Иван няма тъжно дете – всички малчугани са усмихнати. Няма и просещи деца. Имаш чувството, че си в една раннохристиянска общественост – по-големите деца учат по-малките. Децата от вкъщи “Свети Николай ” се учат на религия и на положителни каузи. Стотици са оживели поради помощта на сърцатия духовник.
Джеки Стоев –
режисьор и сценарист
Почтен
българин
със свято дело
Четох доста злостни неистини по негов адрес. Смело мога да ви кажа, че отец Иван е честен българин, чието дело е свято. Дано Бог да може да елементарни на тези, които изписаха какво ли не по негов адрес. По-голям от Божия закон няма. И когато керемида по керемида е издигнат дом за сираци и самотни майки, е въпрос на цивилизованост да се откри най-мъдрото решение – по какъв начин и законът да бъде спазен, и потребностите на тези хора да бъдат задоволени. Аз съм ръководител на настоятелството на приюта в Нови хан и в това си качество съм осведомен с всеки подробност от проблема. Много известни българи са в това настоятелство и идеята на всички е една – да оказват помощ на отец Иван и на благородната му задача.
Влади Въргала
– артист
Изпълнява
задачата на църквата
Отец Иван е единственият български духовник, който извършва задачата на църквата – да служи на Бога и на индивида. В продължение на повече от 30 години с персонални дарения и с дарения на хората от цялата страна той построи подслон за изхвърлени на улицата хора, сред тях доста деца. Но страната, с безмълвното единодушие на църквата, желае да събори този подслон, тъй като за него липсва позволение за градеж и за благосъстоятелност. Да застанем и ние до отец Иван – против багерите. Защото единствено варвари могат да събарят храмове и приюти за деца. (2011 г.)
Иван Кулеков –
публицист, сатирик, държавник
Благодарение на грижите на йеромонах Йоан, по-известен като отец Иван от Нови хан, доста от жителите на приюта до гара Елин Пелин са съумели да вземат живота си в ръце и “да станат хора ”. Вече 30 години ще станат откак този сърцевед прави богоугодното дело да оказва помощ на нуждаещите се, създавайки дом за хората, които няма къде да отидат.
Сега отец Иван е на 72 години. Роден е в село Благово в някогашния Михайловгадски окръг, през днешния ден област Монтана, приключил е строителен колеж. По комунистическо време седем години е работил в плановия отдел на фамозното и страховито Управление безопасност и охрана (Пето управление н (днес НСО) към Държавна сигурност, тогава е станал и татко на три деца. Ненадейно след пътна акцидент сред селата Опицвет и Беледие хан, при която си удря главата и губи схващане, той получава духовно прояснение и религия в Бога. Напуска работа и взема решение да стане духовник, поради което е задържан, лежи 7 месеца в мрачно мазе, след това го осъждат, въпреки и почтен. В следствието в Монтана е подложен на огромна подигравка с човешкото му достолепие – без баня, сапун, ноктите му станали като на орел, а бръснарят го бръснел на половина, и то когато му скимнело. Тогава взел решението: в случай че излезе на открито, да построи дом и да гледа деца. А на сън виждал и своя предстоящ кей – Нови хан, въпреки в никакъв случай да не е чувал за мястото, на което трябвало да издигне нов храм.
Иван прекарва три години и половина в Софийския централен затвор и в Кремиковци. След излизането си оттова цяла година мие прозорците на софийските църкви. Кой ще назначи духовник – някогашен пандизчия освен това! Голяма помощ му оказва видинският епископ дядо Филарет. Отива в Нови хан през 1987-а на 7 юни. Оглежда се в близост и вижда сбъдналия му се сън.
С доста битка стартира градежа от нищото. Така още преди политическите промени от 1989-а потегля да се грижи за хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за комплицирани и пристрастени към опиати или алкохол. Началото е мъчно и обвързвано с голям брой премеждия. Когато схващат за концепцията му да построи дом, от църковното настоятелство вземат решение, че новият духовник или е полудял, или напълно не знае с какво се захваща. Защото парите, с които стартира да строи, са тъкмо 480 лв.. Отец Иван обаче не се отхвърля. След като получава позволение да строи, стартира огромното вървене по тъгите – непрестанно му проверявали плановете за градеж, викали го при партийния секретар да дава пояснение, пускали тъжби против него, крадели строителните материали, опитвали се да запечатат градежа. Но той продължавал. Като пристигнал 10 ноември 1989-а, му съставили акт за 300 лв., той обаче завел дело, осъдил ги и за повторно си узаконил обекта. Но хора от църквата не били удовлетворени, завидяли му и отново проблеми.
Отец Иван не се отчайва – написа писма и събира пари от компании. Ако пет-шест компании не му дадат нищо, от седмата взема някой лев. И стартира изначало. Оттогава насам отецът разчита най-много на дарения, тъй като църквата и страната не оказват помощ с нищо.
Свещеникът влиза и във фокуса на медиите, когато през 2005-а му се присъжда оценката “Българин на годината ”. Българите постоянно вземат участие в дарителски акции, с които оказват помощ на делото на отец Иван. Много хора сами вървят до приюта да оказват помощ кой с каквото може.
Макар че нито една от постройките в двора на храма в Нови хан няма Акт 16 – всички здания са противозаконни, хората оказват помощ от сърце. Проблемите с дома не стопират към този момент години. Заради употребяваните за градеж леки структури: стиропор, промишлена вата и дърво – все елементарно запалими материали, там нееднократно стават пожари. Като последния в новогодишната нощ, при който изгоря един от покривите. От строителното ведомство всякога се заканват, че ще съборят постройките, само че по този начин и не посмяват поради милосърдната активност, която развива духовникът. В нея е включен и единият от синовете му – отец Григорий.
Отец Иван закупува дузина парцели на свое име, а не на църквата, подучен от препатили, които го поучават да постъпи по този начин. Целта – да не му ги вземат в миналото. Стотици деца, минали през дома, го назовават “дядо ”. Макар и в беднотия, те живеят добре, не гладуват и постоянно усещат грижовната ръка на духовника. Така отец Иван си спечелил освен тяхната любов, само че и уважението на българите и на православната църковна общественост. Точно преди две години благодетелят на страдащите стана архимандрит.
Холандец и германци му оказват помощ
След измененията през 1989-а отец Иван вижда, че нещата стават мъчно и взема решение да замине за Германия на гурбет. Там пък му оферират да замине за Щатите. Но заради тромавата процедура и дългото очакване, се отхвърля. Решава да се върне в България и да продължи започнатото. И от този момент – та до момента. След като се връща, една жена го търси за кръщавка на дете – става известно журналистка. И първата публикация за делото на отец Иван се появява в печата. Случайно на нея попада професор Тукер от Холандия – протестант, който бил пристигнал в България, и желал да помогне на православната черква. Разбрал за публикацията от български духовници, един ден той идва в Нови хан. В продължение на три лета, изпраща холандски студенти, които оказват помощ безплатно на градежа, подаряват и пари за строителни материали. Рамо дават и германци – тогавашният търговки шеф на “Сименс ” у нас Норбърт Тайс и немското посолство.
ЗА НЕГО
В приюта му няма тъжно дете
В приюта на отец Иван няма тъжно дете – всички малчугани са усмихнати. Няма и просещи деца. Имаш чувството, че си в една раннохристиянска общественост – по-големите деца учат по-малките. Децата от вкъщи “Свети Николай ” се учат на религия и на положителни каузи. Стотици са оживели поради помощта на сърцатия духовник.
Джеки Стоев –
режисьор и сценарист
Почтен
българин
със свято дело
Четох доста злостни неистини по негов адрес. Смело мога да ви кажа, че отец Иван е честен българин, чието дело е свято. Дано Бог да може да елементарни на тези, които изписаха какво ли не по негов адрес. По-голям от Божия закон няма. И когато керемида по керемида е издигнат дом за сираци и самотни майки, е въпрос на цивилизованост да се откри най-мъдрото решение – по какъв начин и законът да бъде спазен, и потребностите на тези хора да бъдат задоволени. Аз съм ръководител на настоятелството на приюта в Нови хан и в това си качество съм осведомен с всеки подробност от проблема. Много известни българи са в това настоятелство и идеята на всички е една – да оказват помощ на отец Иван и на благородната му задача.
Влади Въргала
– артист
Изпълнява
задачата на църквата
Отец Иван е единственият български духовник, който извършва задачата на църквата – да служи на Бога и на индивида. В продължение на повече от 30 години с персонални дарения и с дарения на хората от цялата страна той построи подслон за изхвърлени на улицата хора, сред тях доста деца. Но страната, с безмълвното единодушие на църквата, желае да събори този подслон, тъй като за него липсва позволение за градеж и за благосъстоятелност. Да застанем и ние до отец Иван – против багерите. Защото единствено варвари могат да събарят храмове и приюти за деца. (2011 г.)
Иван Кулеков –
публицист, сатирик, държавник
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ