Той е като стара класика. Знае много неща. Крие още

Той е като остаряла класика. Знае доста неща. Крие още толкоз. В киното е играл благородник, военачалник, индианец, стихотворец. Всички помнят удивителната му аналогия с Яворов във кино лентата „ Дело 205 “. Стана част от политиката с царското придвижване. После я напусна. Жената на живота му е Цветана Манева. Мълчаливец, който на 70 може да те изненада с думите, че през днешния ден политиката в България е егоизъм, само че: „ Джулай морнинг от време на време изгрява и в най-студения зимен ден “.

Катя Тодорова: Прави ми усещане, че в последно време някак мълчите, само че не тъй като няма какво да кажете. Да не би да е тъй като си цените думите в „ кресливо време “?

Явор Милушев: Аз не мълча, боязън ги е да ме повикат. А другояче крещя " ура за живота ".... Вярно е, че дълго мълчах, само че не желая да се включвам в тази високопарна логорея. Живеем във време на егоизъм... Когато виждаш, че сега няма опция, а това в действителност е по този начин, няма готова опция, ненужно е да подклаждаш огън. Нестинарството е включено в листата на нематериалното завещание. Ние сме привикнали да вървим по жарави, само че не допускаме когато излезем от жаравата какво ще стане... Ето в този момент, отчетите на Европейска комисия за нас те са като някакъв ТЕЛК, а ние кретаме в инвалидна количка. Не си ли даваме сметка за това?... Алеко е споделил: Швейцария ли?... " Ами да, правосъдната ни система е като швейцарско сирене. От нея се измъкват офшорци, картелчици и целият ни преход зависи от такива хора...
Днес той не съжалява за присъединяване си в политиката. Приема този интервал като част от умеенето си да се посвещава на нещата, които избира. Сега е по-скоро наблюдаващ на света. Намира гледката за отблъскваща.
Явор Милушев: Най-голямата рецесия знаете ли каква е сега...?Липсата на водачи. На международни водачи. Те трансфораха света в персонална администрация. Когато персоналния режим се назовава политика, светът върви към друго място. И през днешния ден би трябвало въпросът на Кенеди: ”Какво ще извършите за страната си? " да придобие нов смисъл. Какво вие уважаеми водачи ще извършите за света. Това е новият въпрос към човечеството. Защото е повече от видна неспособността на водачите да се оправят със обстановката...
К.Тодорова:А в България?...
Явор Милушев: Нарцисизъм....Щом и кучетата следачи не могат да се ориентират в мъглата, до момента в който търсят нарушител, значи сме доста зле...
К.Тодорова: Като казахте мъглата, тези дни безусловно и преносно не доближава въздух. Защо не доближава въздух в българското общество от толкоз дълго време?
Явор Милушев: Все споделят, че бързаме, но както бързаме до момента да сме стигнали. Въпросът е къде отиваме... Помните ли въпросът на Алиса, когато влиза в заешката дупка и пита котарака от кое място да мине, а той споделя: все едно е щом не знаеш накъде отиваш...
К.Тодорова: Мислите, че ние не знаем къде отиваме...
Явор Милушев: Ние знаехме. И постигнахме каквото желаеме. Европейския съюз. Оттук нататък не знаем какво вършим.
К.Тодорова: Изгубили сме се в мъглата...
Явор Милушев: Не сме се изгубили. Правим неточности. Тръгваме в погрешни пътища... Говорят ето в този момент за бъдещето на Европа. Ние нанасяме огромна щета на народа, когато не му демонстрираме неговите кривини, както е споделил Левски. Но още по-голяма щета му нанасяме, когато не вадим на показ кривините на ръководството. Ние непрестанно крием. Там е огромната неволя.
К.Тодорова: Какво е най-скрито съгласно вас?
Явор Милушев: Всичко е прикрито... Видна е единствено пяната.
К.Тодорова: Затова ли като че ли живеем в общество, в което има непрекъсната рецесия на смисъла?
Явор Милушев: Вижте, и в суровата зима Джулай морнинг може да звучи всеки ден, стига ние да имаме слънце в душите си, да проумяваме какво желаеме. А ние какво: и на пешеходна пътека се блъскаме фронтално и не знаем кое е ляво, кое дясно. Излишни са вотове на доверие или съмнение, когато ние вътре в себе си нямаме доверие.
К.Тодорова: Защо ни е по-важно " да не се изложим пред чужденците “, а не да бъдем свободни и да покажем какво фактически можем...
Явор Милушев: Мисля, че управниците подходиха към председателството както преди време се подхождаше с конгресите на партията в НДК. Същия метод! Никаква разлика!
Израсъл в семейство, където се слуша опера и се приказва за чест. Случвало се е да си изкарва прехраната като бетонджия и моряк. Но има житейска философия,че човек носи достолепието си на всички места.

К.Тодорова: В това житейско странствуване, намерихте ли отговор на въпроса, по какъв начин човек се опазва чист, по какъв начин си опазва достолепието.
Явор Милушев: Ако човек е чист, няма от какво да се пази...
К.Тодорова: Колко значима е за вас думата независимост?
Явор Милушев: Най-важната... Имам едно остаряло издание на " Записки по българските въстания ". Мисля, че е чипровско издание. Там е изписано по този начин възстание...има едно з. Това значи, че човек въз-става, над личния си растеж!... Когато това не разбираме, свободата се трансформира в нормално съществително.
К.Тодорова: А вие стигнахте ли до там, където искахте да стигнете като избрахте киното и театъра?
Явор Милушев: Боже мой! Сигурно през целия си живот съм направил един % от това, което съм желал. Не знам. Но си правих почтено работата. Трябваше от самото начало да превъзмогвам това, което ми споделяха, че би трябвало да върша, с цел да върша това, което желая да върша. И знаете ли по какъв начин научих, че съм прочут. Вървях, мисля по „ Ангел Кънчев “, тогава ходех с една дълга коса и излязоха две шивачки споделиха: Ах боже, боже, страната за такива уличници дава пари за филмовете да ги демонстрират...
Години по-късно същите шивачки ушили ризите на Явор Милушев. Вече всички били влюбени в него. Но най-важната среща в живота му е тази с Цветана Манева:

К.Тодорова:Когато играехте в „ Двама на люлката “ знаехте ли,че Цветана Манева ще бъде дамата на вашия живот?
Явор Милушев: Е,как да не знаех! Разбира се! В един филм бяхме преди този момент, него не помня кой беше, само че с Цветана изкачихме на коне връх Ком. И по едно време споделих: дано конете си почиват и стопирах фотосите. Поговорихме си. После с конете заслизахме надолу... И както вървим надолу, аз повеждам и двата коня, до мен е Цветана, някак съвсем безмълвно стигнахме до това, че ще живеем дружно.
К.Тодорова: Какво прави любовта за индивида? Разбърква ли го, или го подрежда?
Явор Милушев: Любовта е божия заръка. Всеки би трябвало да носи обич в себе си. Вярващ или безверен в Бога!... Потушаването на любовта в себе си, не е битка за реализация, а е път към безмислието.
К.Тодорова: Знаете ли от време на време съм се питала, кое по-голямо тестване - любовта или гибелта? Вие имате ли ваш отговор?
Явор Милушев: Срещал съм се гибелта на моите родители и на доста познати и обичани хора. Аз не изпитвам никакво безпокойствие от гибелта, тя е просто финала на едно човешко пътешестване. Така е организиран индивидът. Важното е да не бъде мъчителна. Но когато животът е мъчителен, тогава всички разсъждения за това какво е битието, какъв е изходът, къде е логоса...отиват на кино.
К.Тодорова: Какво значи за вас да изживееш живота си с чест?
Явор Милушев: Означава да го живееш в чест!