Дамир Шагол и фотографията като продължение на това, което искаш да кажеш
Той е един от водещите фотожурналисти в света. Снимал е стотици човешки нещастия - войни, етнически чистки, естествени произшествия. Преди 9 години печели Пулицър за работата си, а в четвъртък е в София, с цел да опише за нея. Босненският фотограф Дамир Шагол е човек на деня на Свободна Европа.
Войните в Босна, Ирак, Афганистан, Газа, Чечня. Етническата чистка в Мианмар. Затворената тирания на Северна Корея. Щетите от разрушителното земетресение и цунами в Япония. Последвалата повреда на „ Фукушима “. Дамир Шагол е снимал всички тези места, всички тези събития и хилядите ориси, свързани с тях. В продължение на повече от 25 години той години работи за най-големите международни осведомителни организации като фотожурналист. Въпреки това до ден сегашен всеки нов кадър за него остава страст.
„ Дори в този момент, когато фотографирам, даже да е просто фотография на сина ми на плажа, някаква ежедневна елементарна фотография, се вълнувам. Започвам да се потя тъкмо както се потях, когато снимах първата си фотография, просто усещам жегата на момента “, споделя той.
Тази седмица Шагол дойде в София, където в четвъртък изнася лекция за точно за жегата на фотографския миг. Тя е озаглавена („ През огледалото “) и е част от от КиноФабрика, план на. Събитието стартира в 18:30 в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и в него Шагол си е сложил за цел да обърне внимание върху една съответна мощ на фотографията – да въздейства на претърпяното и нашите мемоари за него.
„ В този откъслек от секундата, в който насочваш фотоапарата си и избираш едно съответно малко късче от всичките 360 градуса към теб, ти си индивидът, който взема решение кой кадър, кой дребен сегмент от мозайката, която ни заобикаля, ще бъде единственият, който ще бъде запомнен. И това е доста, доста вълнуващо. Това е съвсем като че ли ти си Създателят “, споделя Шагол в изявление за Свободна Европа.
По думите му обаче с тази мощ идва и голяма отговорност – тъй като изключително като фотожурналист индивидът с фотоапарата постоянно е единственият очевидец на исторически събития. А това значи, че фотосите, които прави, ще предопределят освен неговите персонални усещания, само че и на огромна част от света.
Шагол приказва от персонален опит. Като фотограф за международната организация Ройтерс снима някои от събитията, раздрусали последните десетилетия.
През 1996 година в родното Сараево запечатва страданието от войната в Босна. Световноизвестен става негов простоват, само че безпределно мощен кадър – ръце, протегнати във въздуха, носещи дребен ковчег с тялото на 40-дневно бебе, извадено от всеобщ гроб.
Десет години по-късно Шагол е в Ирак, където снима войната, довела до свалянето на Саддам Хюсеин. Тогава негов кадър на американски доктор, който прегръща иракско дете, преди малко изгубило майка си в престрелка, става финалист на премиите Пулицър.
Години по-късно е отличен и с въпросната влиятелна премия, когато локалният екип на Ройтерс в Мианмар, от който е част, печели Пулицър за отразяването на репресиите против малцинството рохинга. През 2017 година стотици хиляди рохинга, които са мюсюлмани, са прогонени от режима в Мианмар в прилежащ Бангладеш. Организация на обединените нации дефинира това като етническа чистка.
Както и различен път, и тогава във фокуса на Шагол са жертвите – деца, вдовици, минали стотици километри пешком в търсене на избавление.
Казва, че не всеки път е желал да бъде фотограф, само че войната в неговото отечество го трансформира в подобен. Той учи за електроинженер, само че в последните години на спора в Босна взема решение, че това няма по какъв начин да е неговото бъдеще.
„ Всичката инфраструктура, по която се очакваше да работя като инженер, беше изчезнала. Беше напълно разрушена “, споделя той.
Затова се обръща към нещо, което преди е правел единствено за наслаждение - фотографията. По думите му прави първата си съзнателна фотография „ като продължение на това, което желая да кажа “. Тогава той още е на 16-17 години. В средата на 90-те обаче съумява да трансформира заниманието в специалност, като продава фрагменти на една от най-големите организации.
Прекарва няколко десетилетия в Ройтерс – до 2018 година, когато напуща и се връща в Сараево. Оттогава преподава снимка на студенти в родния си град.
По думите му това, което е научил от всичките видени човешки и естествени произшествия през многото си години като кореспондент на терен, е, че страданието на всички места си наподобява. Войните отпреди 30 години – в Босна, Косово или Ирак, не се разграничават от тези през днешния ден в Украйна или Газа.
„ Това е най-разочароващото “, споделя фотографът. „ Различна е само техниката, с която вършим фотосите, само че не и (показаното на) самите фотоси “, прибавя той.
Войните в Босна, Ирак, Афганистан, Газа, Чечня. Етническата чистка в Мианмар. Затворената тирания на Северна Корея. Щетите от разрушителното земетресение и цунами в Япония. Последвалата повреда на „ Фукушима “. Дамир Шагол е снимал всички тези места, всички тези събития и хилядите ориси, свързани с тях. В продължение на повече от 25 години той години работи за най-големите международни осведомителни организации като фотожурналист. Въпреки това до ден сегашен всеки нов кадър за него остава страст.
„ Дори в този момент, когато фотографирам, даже да е просто фотография на сина ми на плажа, някаква ежедневна елементарна фотография, се вълнувам. Започвам да се потя тъкмо както се потях, когато снимах първата си фотография, просто усещам жегата на момента “, споделя той.
Тази седмица Шагол дойде в София, където в четвъртък изнася лекция за точно за жегата на фотографския миг. Тя е озаглавена („ През огледалото “) и е част от от КиноФабрика, план на. Събитието стартира в 18:30 в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и в него Шагол си е сложил за цел да обърне внимание върху една съответна мощ на фотографията – да въздейства на претърпяното и нашите мемоари за него.
„ В този откъслек от секундата, в който насочваш фотоапарата си и избираш едно съответно малко късче от всичките 360 градуса към теб, ти си индивидът, който взема решение кой кадър, кой дребен сегмент от мозайката, която ни заобикаля, ще бъде единственият, който ще бъде запомнен. И това е доста, доста вълнуващо. Това е съвсем като че ли ти си Създателят “, споделя Шагол в изявление за Свободна Европа.
По думите му обаче с тази мощ идва и голяма отговорност – тъй като изключително като фотожурналист индивидът с фотоапарата постоянно е единственият очевидец на исторически събития. А това значи, че фотосите, които прави, ще предопределят освен неговите персонални усещания, само че и на огромна част от света.
Шагол приказва от персонален опит. Като фотограф за международната организация Ройтерс снима някои от събитията, раздрусали последните десетилетия.
През 1996 година в родното Сараево запечатва страданието от войната в Босна. Световноизвестен става негов простоват, само че безпределно мощен кадър – ръце, протегнати във въздуха, носещи дребен ковчег с тялото на 40-дневно бебе, извадено от всеобщ гроб.
Десет години по-късно Шагол е в Ирак, където снима войната, довела до свалянето на Саддам Хюсеин. Тогава негов кадър на американски доктор, който прегръща иракско дете, преди малко изгубило майка си в престрелка, става финалист на премиите Пулицър.
Години по-късно е отличен и с въпросната влиятелна премия, когато локалният екип на Ройтерс в Мианмар, от който е част, печели Пулицър за отразяването на репресиите против малцинството рохинга. През 2017 година стотици хиляди рохинга, които са мюсюлмани, са прогонени от режима в Мианмар в прилежащ Бангладеш. Организация на обединените нации дефинира това като етническа чистка.
Както и различен път, и тогава във фокуса на Шагол са жертвите – деца, вдовици, минали стотици километри пешком в търсене на избавление.
Казва, че не всеки път е желал да бъде фотограф, само че войната в неговото отечество го трансформира в подобен. Той учи за електроинженер, само че в последните години на спора в Босна взема решение, че това няма по какъв начин да е неговото бъдеще.
„ Всичката инфраструктура, по която се очакваше да работя като инженер, беше изчезнала. Беше напълно разрушена “, споделя той.
Затова се обръща към нещо, което преди е правел единствено за наслаждение - фотографията. По думите му прави първата си съзнателна фотография „ като продължение на това, което желая да кажа “. Тогава той още е на 16-17 години. В средата на 90-те обаче съумява да трансформира заниманието в специалност, като продава фрагменти на една от най-големите организации.
Прекарва няколко десетилетия в Ройтерс – до 2018 година, когато напуща и се връща в Сараево. Оттогава преподава снимка на студенти в родния си град.
По думите му това, което е научил от всичките видени човешки и естествени произшествия през многото си години като кореспондент на терен, е, че страданието на всички места си наподобява. Войните отпреди 30 години – в Босна, Косово или Ирак, не се разграничават от тези през днешния ден в Украйна или Газа.
„ Това е най-разочароващото “, споделя фотографът. „ Различна е само техниката, с която вършим фотосите, само че не и (показаното на) самите фотоси “, прибавя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ