Д-р Владимир Сотиров пред Фрог за казуса ”Стара Загора”: Съдиите държат да бъдат първо съдии и след това хора
Това съобщи в изявление за ФрогНюз психиатърът доктор Владимир Сотиров във връзка със случая на, който шокира цялата общност у нас. Вижте и цялото изявление:
Доктор Сотиров, казусът с обезобразеното 18-годишно момиче в Стара Загора потресе цялата нация. Как бихте коментирали дейностите на правораздавателните органи, които в началото пуснаха причинителя на независимост? Адекватни ли са те?
Очевидно е, че съдиите държат да бъдат първо съдии и по-късно хора. Съдиите държат да забранят на хората да бъдат хора, да реагират непринудено и прочувствено, водени от своето чувство за правдивост (и да носят отговорност за това, схваща се). Каква форма ще придобие тази спонтанна реакция доста зависи от културата на индивида и на обществото като цяло. Добре е тази реакция да не бъде същата, огледална (или подобна) на държанието, което я е предизвикало . Защото по този начин злото се мултиплицира с броя на реакциите, които го възпроизвеждат.
Но осъждането – в гражданския, т.е. в човешкия, не в правния смисъл на думата, (защото, явно е, че юридически не се припокрива с човешки) не е зло. То е естествена нужда – израз на потребността да се разграничим от злото, като го разобличим посредством назоваването му като зло. Да забраниш на хората да имат нюх за злото и да го посочват за да се разграничат от него е форма на принуждение . Членовете на УС на ССБ посредством своята позиция се пробват да лимитират естествената потребност и дарба на хората да разпознават и реагират на злото в света. Тъкмо това е „ естествената дарба на здравите хора ” – нещо, в което съдите от УС на ССБ явно се съмняват, тъй като не го признават. Ето за какво когато съдията не е „ здрав човек ” той не може да ползва закона по обективен метод. Защото законосъобразно и заслужено не са синоними . И това същински здравите хора схващат отлично и без обяснение.
Проблемът е в манталитета, който намира отражение и в наказателната терминология и в мисленето, респективно държанието на съдиите. Например - Наказателен кодекс признава съществуването на „ телесна щета ” като съображение за наказателно гонене, само че не и психологична увреда. Ако би трябвало да бъдем почтени, психологичното измерение се подразбира, макар че не е посочено непосредствено. И то се подразбира единствено в границите на „ леката телесна щета ”, където са въведени понятия като „ болежка ” и „ страдалчество ”, посредством които се вкарва субективното, преживелищното измерения на определението за „ телесна щета ”.
Във всеки случай психологичното не участва като равностойно на телесното. То не се посочва непосредствено. По този метод психологичното е обезценено . Включително психологичните контузии. Нещо повече - съгласно алинея 2 на чл.130 от Наказателен кодекс болката и страданието не съставляват разстройство на здравето. И когато се приказва за „ разстройства на здравето, краткотрайно рискови за живота ” (част от дефиницията за „ междинна ТЕЛЕСНА щета ” съгласно чл.129 от НК), подразбира ли се и психологичното здраве? Ако да (така, както това се подразбира в дефиницията за „ тежка телесна щета ”, където, наред с другото и преди всичко е посочено „ дълготрайно разстройство на съзнанието ”) по какъв начин е оценено това в съдебно-медицинската експертиза, осъществена от доктор по правосъдна медицина, само че не и от лекар-специалист по правосъдна психиатрия (ако и към този момент да няма такава компетентност в България) или от специалист-психолог или психотерапевт?
Може ли правосъдния доктор да оцени съществуването на разстройство в акомодацията, което в термините на правото съставлява краткотрайно разстройство на съзнанието и може ли да направи оценка на суициден риск, т.е. съществуването на заплаха за живота на потърпевшата заради депресивна или друга абнормна (клинично значима) психическа реакция?
И в тази връзка, несъмнено, че съдията-докладчик може да оспори компетентността правосъдния доктор, изготвил съдебно-медицинската експертиза, респективно да оспори валидността на показаното умозаключение. Съдията не е задължен да одобри всяко експертно умозаключение и когато зародят подозрения в неговата меродавност или изчерпателност, не просто право, а етично обвързване на съдията е да изиска нова, самостоятелна експертиза, която да обясни тези условия, които са останали неизяснени от осъществените досега експертизи. И в случай че телесната щета засяга накърняването на телесния интегритет, то къде се съдържа угриженост и ограничения за отбрана против накърняване на психологичния интегритет? Той може ли да бъде оскърбен? И постоянно ли „ болката и страданието ” са лека щета. Това са проблеми в правните формулировки, съдържащи се в Наказателен кодекс.
Какво можем да създадем съгласно Вас като общество, с цел да предотвратим експанзията в предстоящ проект?
Да настояваме за правосъдна промяна. Защото съществуването на положителни закони, дейно работещи разследване, прокуратура и съда са средство за реализиране на чувство за сигурност и правдивост у всеки един от нас. В този смисъл грижата за психологичното здраве на обществото ни минава през системата на правосъдие, а освен през системата на опазване на здравето. Да настояваме и за промяна в просветителната система, чиято съществена задача е да направи от децата ни жители. Което значи гражданско обучение от 1 до 12 клас.
За какво психопатологично държание приказваме в съответния случай - откровена психопатия, садизъм, или нещо друго?
Психопат ли е този човек? Без подозрение държанието му, което е обект на коментар в обществото, е психопатно. Няма да се изненадам, в случай че се окаже, че цялата му персона е психопатно проведена и това е резултат от неуспеха на фамилията му в неговото образование и образуване като персона, само че също по този начин неуспех на просветителната система и на правоохранителните публични системи. Това е човек, който не е кадърен на емпатия, за който правата на другия не съществуват изначално , а са функционалност от парите и властта, с които оперира другия и за който публичните връзки са проведени на правилото, че едни хора са благосъстоятелност на други хора и притежателят има цялостни права върху притежаваните от него човеци (не-личности).
Президентът Радев обвърза неуместно насилието с антируските настроения. Пред публицисти, които го попитаха за закононарушението в Стара Загора, президентът разгласи, че двата въпроса – за домашното принуждение и битките в общественото пространство, са „ доста свързани “. „ Будят паника банализацията на фашистки тези и действия в последните месеци. Форумите преливат от експанзия. Изготвят се описи на неблагонадеждни публицисти. Интелектуалци приканват за надзор и цензура над медиите. Заличава се паметта за антифашизма “, уточни президентът. Как бихте коментирали това негово изявление?
Радев? Радев за следващ път потвърждава, че е засмукан от личните си комплекси , от които няма запас да се измъкне и още веднъж употребява мъчителна обстановка в обществото ни с цел да натрие носовете на тези, които не му се подчиняват, на тези, които си разрешават да се разграничат от него.
Радев се претърпява като единствен притежател на истината и реагира нападателно всякога, когато таз истина не се посреща с ръкопляскания. Поведението на Радев не е просто детско. То прилича държанието на насилника , обезобразил момичето, тъй като с всяко свое изявление и обществено деяние той нанася поредност от порезни рани по така и така мощно наранената обществена плът на обществото ни. И най-страшното е, че счита, че има право на това.
Интервю на Георги Камарашев
Доктор Сотиров, казусът с обезобразеното 18-годишно момиче в Стара Загора потресе цялата нация. Как бихте коментирали дейностите на правораздавателните органи, които в началото пуснаха причинителя на независимост? Адекватни ли са те?
Очевидно е, че съдиите държат да бъдат първо съдии и по-късно хора. Съдиите държат да забранят на хората да бъдат хора, да реагират непринудено и прочувствено, водени от своето чувство за правдивост (и да носят отговорност за това, схваща се). Каква форма ще придобие тази спонтанна реакция доста зависи от културата на индивида и на обществото като цяло. Добре е тази реакция да не бъде същата, огледална (или подобна) на държанието, което я е предизвикало . Защото по този начин злото се мултиплицира с броя на реакциите, които го възпроизвеждат.
Но осъждането – в гражданския, т.е. в човешкия, не в правния смисъл на думата, (защото, явно е, че юридически не се припокрива с човешки) не е зло. То е естествена нужда – израз на потребността да се разграничим от злото, като го разобличим посредством назоваването му като зло. Да забраниш на хората да имат нюх за злото и да го посочват за да се разграничат от него е форма на принуждение . Членовете на УС на ССБ посредством своята позиция се пробват да лимитират естествената потребност и дарба на хората да разпознават и реагират на злото в света. Тъкмо това е „ естествената дарба на здравите хора ” – нещо, в което съдите от УС на ССБ явно се съмняват, тъй като не го признават. Ето за какво когато съдията не е „ здрав човек ” той не може да ползва закона по обективен метод. Защото законосъобразно и заслужено не са синоними . И това същински здравите хора схващат отлично и без обяснение.
Проблемът е в манталитета, който намира отражение и в наказателната терминология и в мисленето, респективно държанието на съдиите. Например - Наказателен кодекс признава съществуването на „ телесна щета ” като съображение за наказателно гонене, само че не и психологична увреда. Ако би трябвало да бъдем почтени, психологичното измерение се подразбира, макар че не е посочено непосредствено. И то се подразбира единствено в границите на „ леката телесна щета ”, където са въведени понятия като „ болежка ” и „ страдалчество ”, посредством които се вкарва субективното, преживелищното измерения на определението за „ телесна щета ”.
Във всеки случай психологичното не участва като равностойно на телесното. То не се посочва непосредствено. По този метод психологичното е обезценено . Включително психологичните контузии. Нещо повече - съгласно алинея 2 на чл.130 от Наказателен кодекс болката и страданието не съставляват разстройство на здравето. И когато се приказва за „ разстройства на здравето, краткотрайно рискови за живота ” (част от дефиницията за „ междинна ТЕЛЕСНА щета ” съгласно чл.129 от НК), подразбира ли се и психологичното здраве? Ако да (така, както това се подразбира в дефиницията за „ тежка телесна щета ”, където, наред с другото и преди всичко е посочено „ дълготрайно разстройство на съзнанието ”) по какъв начин е оценено това в съдебно-медицинската експертиза, осъществена от доктор по правосъдна медицина, само че не и от лекар-специалист по правосъдна психиатрия (ако и към този момент да няма такава компетентност в България) или от специалист-психолог или психотерапевт?
Може ли правосъдния доктор да оцени съществуването на разстройство в акомодацията, което в термините на правото съставлява краткотрайно разстройство на съзнанието и може ли да направи оценка на суициден риск, т.е. съществуването на заплаха за живота на потърпевшата заради депресивна или друга абнормна (клинично значима) психическа реакция?
И в тази връзка, несъмнено, че съдията-докладчик може да оспори компетентността правосъдния доктор, изготвил съдебно-медицинската експертиза, респективно да оспори валидността на показаното умозаключение. Съдията не е задължен да одобри всяко експертно умозаключение и когато зародят подозрения в неговата меродавност или изчерпателност, не просто право, а етично обвързване на съдията е да изиска нова, самостоятелна експертиза, която да обясни тези условия, които са останали неизяснени от осъществените досега експертизи. И в случай че телесната щета засяга накърняването на телесния интегритет, то къде се съдържа угриженост и ограничения за отбрана против накърняване на психологичния интегритет? Той може ли да бъде оскърбен? И постоянно ли „ болката и страданието ” са лека щета. Това са проблеми в правните формулировки, съдържащи се в Наказателен кодекс.
Какво можем да създадем съгласно Вас като общество, с цел да предотвратим експанзията в предстоящ проект?
Да настояваме за правосъдна промяна. Защото съществуването на положителни закони, дейно работещи разследване, прокуратура и съда са средство за реализиране на чувство за сигурност и правдивост у всеки един от нас. В този смисъл грижата за психологичното здраве на обществото ни минава през системата на правосъдие, а освен през системата на опазване на здравето. Да настояваме и за промяна в просветителната система, чиято съществена задача е да направи от децата ни жители. Което значи гражданско обучение от 1 до 12 клас.
За какво психопатологично държание приказваме в съответния случай - откровена психопатия, садизъм, или нещо друго?
Психопат ли е този човек? Без подозрение държанието му, което е обект на коментар в обществото, е психопатно. Няма да се изненадам, в случай че се окаже, че цялата му персона е психопатно проведена и това е резултат от неуспеха на фамилията му в неговото образование и образуване като персона, само че също по този начин неуспех на просветителната система и на правоохранителните публични системи. Това е човек, който не е кадърен на емпатия, за който правата на другия не съществуват изначално , а са функционалност от парите и властта, с които оперира другия и за който публичните връзки са проведени на правилото, че едни хора са благосъстоятелност на други хора и притежателят има цялостни права върху притежаваните от него човеци (не-личности).
Президентът Радев обвърза неуместно насилието с антируските настроения. Пред публицисти, които го попитаха за закононарушението в Стара Загора, президентът разгласи, че двата въпроса – за домашното принуждение и битките в общественото пространство, са „ доста свързани “. „ Будят паника банализацията на фашистки тези и действия в последните месеци. Форумите преливат от експанзия. Изготвят се описи на неблагонадеждни публицисти. Интелектуалци приканват за надзор и цензура над медиите. Заличава се паметта за антифашизма “, уточни президентът. Как бихте коментирали това негово изявление?
Радев? Радев за следващ път потвърждава, че е засмукан от личните си комплекси , от които няма запас да се измъкне и още веднъж употребява мъчителна обстановка в обществото ни с цел да натрие носовете на тези, които не му се подчиняват, на тези, които си разрешават да се разграничат от него.
Радев се претърпява като единствен притежател на истината и реагира нападателно всякога, когато таз истина не се посреща с ръкопляскания. Поведението на Радев не е просто детско. То прилича държанието на насилника , обезобразил момичето, тъй като с всяко свое изявление и обществено деяние той нанася поредност от порезни рани по така и така мощно наранената обществена плът на обществото ни. И най-страшното е, че счита, че има право на това.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ