Политолог: Борисов очаквано смени тона към президента
Това съобщи в изявление за ДИР.бг политологът Димитър Ганев.
- Как бихте коментирали абсурда сред министър председателят Бойко Борисов и президента Румен Радев за "Грипен "?
- Ситуацията е нова. До този миг, сякаш имаше разделяне на функциите сред Борисов и Цветанов в отношението им към президента. Цветанов беше острието в рецензиите към Радев, до момента в който министър-председателят пазеше положителния звук, като даже инициира среща за самобитно помиряване сред институциите. В последните дни обаче и Борисов се включи в рецензиите към президента.
Струва ми се, че сходно напрежение беше по-скоро предстоящо. От една страна Радев търси благоприятни условия да се покаже като коректив и от време на време като контрапункт на държавното управление, с цел да продължи политическата си линия, която го докара до президентския пост, а точно – да бъде притежател на някаква смяна в българската политика.
От друга страна Борисов евентуално вижда в Радев възможен съперник на политическото поле в средносрочен и дълготраен проект. Именно поради това сходни епизодични спорове евентуално ще ни съпътстват в идващите месеци, а даже години.
По всичко проличава, че Радев се усеща в свои води, когато става въпрос за военновъздушна техника и това е обикновено. Въпросът е, че президентът от ден на ден би трябвало да излиза от ролята си на някогашен пълководец на Военновъздушни сили и е належащо да навлиза в други тематики, които са не по-малко значими за страната ни.
- Започна новия политически сезон с писмо на Слави Трифонов, ще влезе ли шоуменът в политиката? Има ли потребност България в действителност от нови политици?
- Заявката на Слави Трифонов за влизане в политика слага повече въпроси, в сравнение с да дава отговори. Най-важният от тях е дали господин Трифонов ще взе участие в персонално качество в новия план или по-скоро ще подкрепя и ще поддържа някаква група от хора в последващи избори.
Струва ми се обаче, че в случай че той не поеме водачеството в един подобен план ще бъде доста по-трудно да се реализира някакъв важен политически пробив. Няма никакво подозрение, че Слави Трифонов разполага с политически капацитет. Разпознаваем е, известен е. Постигна важен триумф с референдума. Освен това търсене за нещо ново в България постоянно има.
Въпреки това обаче би трябвало да се има поради, че едно е Слави Трифонов като шоумен с достъп до голяма публика ежедневно и напълно друго е Слави Трифонов в политическа роля, в борба със съществени съперници като ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Нещо повече – избори се печелят със структури, с хора по места. Кои ще са тези хора? Това стои като предизвикателство пред всеки нов план. Трябва да изчакаме отговорите на всички тези въпроси, с цел да можем да разясняваме по-сериозно политическите поръчки на Трифонов.
- И през първите 100 дни България не построи ясна политическа позиция и лобиране в Европейски Съюз за Шенген и Еврозоната? Нужна ли е такава и би трябвало ли България да влезе в Еврозоната и Шенген?
- Видяхме, че в последните няколко седмици получихме мощна поддръжка от две основни за европейската политика фигури – френският президент Макрон даде своята поддръжка за участието ни в Шенген при визитата си във Варна, а в обръщението към Европейския парламент за положението на съюза, Жан Клод Юнкер също с решителност съобщи потребността от участието ни в механизма.
Проблемът остава еднакъв – Холандия. На всички в Европа към този момент е изцяло ясно, че сме изпълнили всички механически критерии. Нещо повече – България се потвърди и като надеждна външна граница на Европейски Съюз по време на най-мощния мигрантски напън.
По всичко проличава, че казусът се корени в липса на доверие към правораздавателната ни система. Остава да се надяваме, че продължаването на правосъдната промяна и приемането на антикорупционно законодателство ще изиграе своята роля.
Колкото до еврозоната, там хоризонтът е много по-дълъг. България има с какви причини да упорства за участие. Ние сме една от страните с най-нисък дълг като % от Брутният вътрешен продукт и с невисок бюджетен недостиг спрямо много страни, които са част от еврозоната. Въпреки това, ние би трябвало да минем през механизма ERM 2 или така наречен „ чакалня “ и чак по-късно да пристъпим към пълноправно участие. За жал цялата тази процедура надали ще бъде премината в идващите 6-7 години.
- Как бихте коментирали абсурда сред министър председателят Бойко Борисов и президента Румен Радев за "Грипен "?
- Ситуацията е нова. До този миг, сякаш имаше разделяне на функциите сред Борисов и Цветанов в отношението им към президента. Цветанов беше острието в рецензиите към Радев, до момента в който министър-председателят пазеше положителния звук, като даже инициира среща за самобитно помиряване сред институциите. В последните дни обаче и Борисов се включи в рецензиите към президента.
Струва ми се, че сходно напрежение беше по-скоро предстоящо. От една страна Радев търси благоприятни условия да се покаже като коректив и от време на време като контрапункт на държавното управление, с цел да продължи политическата си линия, която го докара до президентския пост, а точно – да бъде притежател на някаква смяна в българската политика.
От друга страна Борисов евентуално вижда в Радев възможен съперник на политическото поле в средносрочен и дълготраен проект. Именно поради това сходни епизодични спорове евентуално ще ни съпътстват в идващите месеци, а даже години.
По всичко проличава, че Радев се усеща в свои води, когато става въпрос за военновъздушна техника и това е обикновено. Въпросът е, че президентът от ден на ден би трябвало да излиза от ролята си на някогашен пълководец на Военновъздушни сили и е належащо да навлиза в други тематики, които са не по-малко значими за страната ни.
- Започна новия политически сезон с писмо на Слави Трифонов, ще влезе ли шоуменът в политиката? Има ли потребност България в действителност от нови политици?
- Заявката на Слави Трифонов за влизане в политика слага повече въпроси, в сравнение с да дава отговори. Най-важният от тях е дали господин Трифонов ще взе участие в персонално качество в новия план или по-скоро ще подкрепя и ще поддържа някаква група от хора в последващи избори.
Струва ми се обаче, че в случай че той не поеме водачеството в един подобен план ще бъде доста по-трудно да се реализира някакъв важен политически пробив. Няма никакво подозрение, че Слави Трифонов разполага с политически капацитет. Разпознаваем е, известен е. Постигна важен триумф с референдума. Освен това търсене за нещо ново в България постоянно има.
Въпреки това обаче би трябвало да се има поради, че едно е Слави Трифонов като шоумен с достъп до голяма публика ежедневно и напълно друго е Слави Трифонов в политическа роля, в борба със съществени съперници като ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Нещо повече – избори се печелят със структури, с хора по места. Кои ще са тези хора? Това стои като предизвикателство пред всеки нов план. Трябва да изчакаме отговорите на всички тези въпроси, с цел да можем да разясняваме по-сериозно политическите поръчки на Трифонов.
- И през първите 100 дни България не построи ясна политическа позиция и лобиране в Европейски Съюз за Шенген и Еврозоната? Нужна ли е такава и би трябвало ли България да влезе в Еврозоната и Шенген?
- Видяхме, че в последните няколко седмици получихме мощна поддръжка от две основни за европейската политика фигури – френският президент Макрон даде своята поддръжка за участието ни в Шенген при визитата си във Варна, а в обръщението към Европейския парламент за положението на съюза, Жан Клод Юнкер също с решителност съобщи потребността от участието ни в механизма.
Проблемът остава еднакъв – Холандия. На всички в Европа към този момент е изцяло ясно, че сме изпълнили всички механически критерии. Нещо повече – България се потвърди и като надеждна външна граница на Европейски Съюз по време на най-мощния мигрантски напън.
По всичко проличава, че казусът се корени в липса на доверие към правораздавателната ни система. Остава да се надяваме, че продължаването на правосъдната промяна и приемането на антикорупционно законодателство ще изиграе своята роля.
Колкото до еврозоната, там хоризонтът е много по-дълъг. България има с какви причини да упорства за участие. Ние сме една от страните с най-нисък дълг като % от Брутният вътрешен продукт и с невисок бюджетен недостиг спрямо много страни, които са част от еврозоната. Въпреки това, ние би трябвало да минем през механизма ERM 2 или така наречен „ чакалня “ и чак по-късно да пристъпим към пълноправно участие. За жал цялата тази процедура надали ще бъде премината в идващите 6-7 години.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ