Проф. Даниела Бобева: Няма да се присъединим към еврозоната на 1 януари 2024 г.
Това съобщи пред БГНЕС проф. Даниела Бобева, учител в пет български висши образователни заведения, заместител министър-председател в държавното управление на Пламен Орешарски и министър на търговията в служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
„ Инфлацията през тази година е доста висока и продължава да бъде висока, или в случай че инфлацията ни е двуцифрено число, то да покрием Маастрихтския аршин, даже и да спада през идната половин година, отново ще надхвърлим инфлационния аршин.
Проблемът ще бъде и фискалният недостиг, тъй като с проверката на бюджета бяха заложени доста ограничения за отплата, за стимулиране на бизнеса и други Пари за тях мъчно ще стигнат, или няма да има през идната година, което до края на годината ще усили фискалния недостиг над позволените 3%. Няма да покрием критериите и нямаме задоволително политическа воля, с цел да приемем еврото през 2024 година “, съобщи тя.
Проф. Даниела Бобева сподели, че по принцип всички сме за приемането на еврото, само че когато в последното Народно събрание се обсъждаше предложение на една от политическите партии Българската национална банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ) да създадат един изчерпателен разбор на изгодите и рисковете от присъединението ни към еврозоната, макар, че му беше дадена задоволително публичност посредством спор, най-после не се стигна до решение. „ Поради това привидно дребно нещо, откакто няма публично единодушие, допускам, че доста мъчно и в идващия парламент ще има такова, още повече, че се чака в идващото Народно събрание да влязат патриотични организации, които изрично авансово към този момент са се оповестили против приемането на еврото “, счита тя.
Проф. Бобева акцентира, че датата за влизането ни в еврозоната има значение. По думите ѝ през 2024 година ще бъдем в тежка следвоенна обстановка с диверсифициране на енергетиката и други доста рискови фактори, за които никой не е подозирал до момента, тъй че в тази несигурна среда – политическа, финансова, икономическа, могат да избуят доста отрицателни резултати от приемането на еврото. „ Затова на мен ми се коства, че еврото би трябвало да се приема в спокойна среда – икономическа и политическа “, показа тя.
„ Промените в еврозоната плашат от позиция загубата на народен суверенитет, също така, когато гледаме анализите на другите страни, които са с дерогация като нас, все още имат изключение от влизането в еврозоната, само че би трябвало рано или късно да го приемем. Това, което ми прави усещане е, че те първите години, когато проучиха изгодите и рисковете от приемането на еврото, се концентрираха върху макроикономическите фактори “, съобщи тя. Финансистът акцентира, че колкото повече гледаме макро, толкоз повече можем да пропуснем основни резултати от приемането на еврото, тъй като би трябвало да гледаме резултатите върху семействата, какво тъкмо ще се случи с тях, както и върху бизнеса. „ Например експортьорите и вносителите ще завоюват от приемането на еврото несъмнено “, съобщи проф. Бобева. Тя е безапелационна, че би трябвало да гледаме по-диверсифицирано обществото, какви са изгодите и рисковете за всяка една група от него.
„ Самата еврозона постанова повече страна в стопанската система, а при нас в българския подтекст повече страна значи по-малко стопанска система “, посочи финансистът.
Независимо от всичко обаче, проф. Бобева означи, че присъединението на страната ни е единственият излаз от този паричен режим, в който се намира България. Има и различен – отвод от валутния ръб, само че за страната ни той не съществува, тъй като сходен сюжет постоянно е отрицателен, образец за това е Аржентина. Според критиците паричната политика на Еврозоната непосредствено ще се придвижва върху нас, когато се страната ни се причисли към нея, само че финансистът посочи, че тя и в този момент се придвижва при нас. „ Другото терзание е, че еврозоната не може да си контролира личните задължения и че ще вървим към свръхзадлъжнялост. Ами ние започнахме да задлъжняваме отвън еврозоната, тъй че този мотив съгласно мен също би трябвало доста деликатно да се намерения “, изясни проф. Бобева.
По думите ѝ самата подготовка за приемане на еврото е от извънредно значение и то основно, с цел да се лимитират спекулативните покачвания на цените. Тя изясни, че ние имаме капацитет за повишаване на цените, тъй като покупателната ни дарба е друга, тъй като имаме да догонваме цени. Но това, което я тормози е, че през последните години терминът „ далавера “ господства на всички места. „ Ако ние нямаме пазарни и обществени принадлежности за битка против спекулата, тогава е допустимо да имаме умозрителен потрес. Ако добре се подготвим и авансово ние добре организираме акцията, това може да понижи тези опасности, само че въпреки всичко тази среда през последните години е среда, в която цъфти спекулата “, съобщи тя и означи, че имаме проблем с вътрешния пазар. Финансистът е безапелационен, че би трябвало да внимаваме и първо „ да си почистим къщата “, с цел да не стане по този начин, че вместо да спечелим от еврото, да загубим. „ И въпреки всичко еврото е една опция. В еврозоната има страни, които просперират и такива, които се провалят. Зависи от нас “, счита проф. Бобева.
Според нея, в случай че ние като консуматори не изгоним от пазара спекулантите, в случай че ние не сме задоволително дейни, тогава няма по какъв начин да се случат нещата. „ Каквато и страна да имаш, тя не може да постави във всеки магазин някой да управлява, само че ние сме тези, които решаваме, потребителите. Ако купуваш от този търгаш, той ще продължава да спекулира “, безапелационна е тя.
Проф. Бобева акцентира, че хубавото на еврозоната са избавителните стратегии и проекти, че няма да те оставят да затънеш напълно. „ Достъпът до на ниска цена запас от Европейската централна банка ще даде късмет на банките да вземат по-евтин запас, и дай Бог, да го пласират при компаниите и семействата на по-ниски цени. Да, доста зависи от самата организация на процеса, по тази причина процесът би трябвало да стартира доста, доста по-отрано “, сподели още експертът.
Проф. Бобева продължава да мисли, че еврото е единственият път за българската стопанска система.
„ Много ми се ще да видя българския член на Управителния съвет на Европейската централна банка, да участваме във взимането на решенията в ЕЦБ, тъй като ние в този момент единствено поемаме шоковете и рисковете, свързани с еврозоната и то непосредствено, по каналите на трансмисия проникват тези решения по каналите на нашата стопанска система, само че ние не участваме във взимането на решенията “, съобщи проф. Бобева.
На въпроса въвеждането на валутния съвет ли е най-успешната промяна, която се е случвала в страната ни, проф. Бобева отговори: „ Едно от най-големите достижения на България, това е изборът на паричен, на паричен режим, ние сме страната в света с най-дълго просъществувал подобен режим, което значи, че най-малко до момента сме имали виновни министри на финансите, които са съблюдавали фискалните правила. “ Тя акцентира, че през последните 15 години сме имали 4 – 5 години, през които сме били на остатък в хазната. Финансистът означи, че поддържането на валутния ръб се смята за негъвкав режим и не ти дава опция да приспособяваш стопанската система към всичките тези външни шокове. „ Но валутният ръб оцеля при няколко рецесии – оцеля при огромната финансова рецесия, оцеля при Коронавирус рецесията и в този момент също новата рецесия, която занапред се разпознава каква е. Така, че преживявайки всичките тези стопански турбуленции сподели, че за дребни отворени стопански системи, каквато е България, този режим в действителност е подобаващ “, сподели проф. Бобева.
По думите ѝ обаче през последните години започнахме да разхлабваме тази рестриктивна рамка и финансистът изрази терзания по отношение на фиска и финансово-икономическата непоклатимост.
Проф. Бобева съобщи, че не е сигурна, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз. „ Не гледайте Брутен вътрешен артикул на човек от популацията. Ние имаме сред 20 и 30% сив бранш. Ако го добавиш към Брутният вътрешен продукт ще излязат напълно други резултати. Голяма част от приходите ни са в сивия бранш, тъй че дали сме най-бедната страна и дали сме най-бедните, погледнете резултатите от преброяването на популацията, каква част от българските семейства разполагат със лично жилище – над 80% и 60% някъде имат и втори парцел “, акцентира тя.
„ Инфлацията през тази година е доста висока и продължава да бъде висока, или в случай че инфлацията ни е двуцифрено число, то да покрием Маастрихтския аршин, даже и да спада през идната половин година, отново ще надхвърлим инфлационния аршин.
Проблемът ще бъде и фискалният недостиг, тъй като с проверката на бюджета бяха заложени доста ограничения за отплата, за стимулиране на бизнеса и други Пари за тях мъчно ще стигнат, или няма да има през идната година, което до края на годината ще усили фискалния недостиг над позволените 3%. Няма да покрием критериите и нямаме задоволително политическа воля, с цел да приемем еврото през 2024 година “, съобщи тя.
Проф. Даниела Бобева сподели, че по принцип всички сме за приемането на еврото, само че когато в последното Народно събрание се обсъждаше предложение на една от политическите партии Българската национална банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ) да създадат един изчерпателен разбор на изгодите и рисковете от присъединението ни към еврозоната, макар, че му беше дадена задоволително публичност посредством спор, най-после не се стигна до решение. „ Поради това привидно дребно нещо, откакто няма публично единодушие, допускам, че доста мъчно и в идващия парламент ще има такова, още повече, че се чака в идващото Народно събрание да влязат патриотични организации, които изрично авансово към този момент са се оповестили против приемането на еврото “, счита тя.
Проф. Бобева акцентира, че датата за влизането ни в еврозоната има значение. По думите ѝ през 2024 година ще бъдем в тежка следвоенна обстановка с диверсифициране на енергетиката и други доста рискови фактори, за които никой не е подозирал до момента, тъй че в тази несигурна среда – политическа, финансова, икономическа, могат да избуят доста отрицателни резултати от приемането на еврото. „ Затова на мен ми се коства, че еврото би трябвало да се приема в спокойна среда – икономическа и политическа “, показа тя.
„ Промените в еврозоната плашат от позиция загубата на народен суверенитет, също така, когато гледаме анализите на другите страни, които са с дерогация като нас, все още имат изключение от влизането в еврозоната, само че би трябвало рано или късно да го приемем. Това, което ми прави усещане е, че те първите години, когато проучиха изгодите и рисковете от приемането на еврото, се концентрираха върху макроикономическите фактори “, съобщи тя. Финансистът акцентира, че колкото повече гледаме макро, толкоз повече можем да пропуснем основни резултати от приемането на еврото, тъй като би трябвало да гледаме резултатите върху семействата, какво тъкмо ще се случи с тях, както и върху бизнеса. „ Например експортьорите и вносителите ще завоюват от приемането на еврото несъмнено “, съобщи проф. Бобева. Тя е безапелационна, че би трябвало да гледаме по-диверсифицирано обществото, какви са изгодите и рисковете за всяка една група от него.
„ Самата еврозона постанова повече страна в стопанската система, а при нас в българския подтекст повече страна значи по-малко стопанска система “, посочи финансистът.
Независимо от всичко обаче, проф. Бобева означи, че присъединението на страната ни е единственият излаз от този паричен режим, в който се намира България. Има и различен – отвод от валутния ръб, само че за страната ни той не съществува, тъй като сходен сюжет постоянно е отрицателен, образец за това е Аржентина. Според критиците паричната политика на Еврозоната непосредствено ще се придвижва върху нас, когато се страната ни се причисли към нея, само че финансистът посочи, че тя и в този момент се придвижва при нас. „ Другото терзание е, че еврозоната не може да си контролира личните задължения и че ще вървим към свръхзадлъжнялост. Ами ние започнахме да задлъжняваме отвън еврозоната, тъй че този мотив съгласно мен също би трябвало доста деликатно да се намерения “, изясни проф. Бобева.
По думите ѝ самата подготовка за приемане на еврото е от извънредно значение и то основно, с цел да се лимитират спекулативните покачвания на цените. Тя изясни, че ние имаме капацитет за повишаване на цените, тъй като покупателната ни дарба е друга, тъй като имаме да догонваме цени. Но това, което я тормози е, че през последните години терминът „ далавера “ господства на всички места. „ Ако ние нямаме пазарни и обществени принадлежности за битка против спекулата, тогава е допустимо да имаме умозрителен потрес. Ако добре се подготвим и авансово ние добре организираме акцията, това може да понижи тези опасности, само че въпреки всичко тази среда през последните години е среда, в която цъфти спекулата “, съобщи тя и означи, че имаме проблем с вътрешния пазар. Финансистът е безапелационен, че би трябвало да внимаваме и първо „ да си почистим къщата “, с цел да не стане по този начин, че вместо да спечелим от еврото, да загубим. „ И въпреки всичко еврото е една опция. В еврозоната има страни, които просперират и такива, които се провалят. Зависи от нас “, счита проф. Бобева.
Според нея, в случай че ние като консуматори не изгоним от пазара спекулантите, в случай че ние не сме задоволително дейни, тогава няма по какъв начин да се случат нещата. „ Каквато и страна да имаш, тя не може да постави във всеки магазин някой да управлява, само че ние сме тези, които решаваме, потребителите. Ако купуваш от този търгаш, той ще продължава да спекулира “, безапелационна е тя.
Проф. Бобева акцентира, че хубавото на еврозоната са избавителните стратегии и проекти, че няма да те оставят да затънеш напълно. „ Достъпът до на ниска цена запас от Европейската централна банка ще даде късмет на банките да вземат по-евтин запас, и дай Бог, да го пласират при компаниите и семействата на по-ниски цени. Да, доста зависи от самата организация на процеса, по тази причина процесът би трябвало да стартира доста, доста по-отрано “, сподели още експертът.
Проф. Бобева продължава да мисли, че еврото е единственият път за българската стопанска система.
„ Много ми се ще да видя българския член на Управителния съвет на Европейската централна банка, да участваме във взимането на решенията в ЕЦБ, тъй като ние в този момент единствено поемаме шоковете и рисковете, свързани с еврозоната и то непосредствено, по каналите на трансмисия проникват тези решения по каналите на нашата стопанска система, само че ние не участваме във взимането на решенията “, съобщи проф. Бобева.
На въпроса въвеждането на валутния съвет ли е най-успешната промяна, която се е случвала в страната ни, проф. Бобева отговори: „ Едно от най-големите достижения на България, това е изборът на паричен, на паричен режим, ние сме страната в света с най-дълго просъществувал подобен режим, което значи, че най-малко до момента сме имали виновни министри на финансите, които са съблюдавали фискалните правила. “ Тя акцентира, че през последните 15 години сме имали 4 – 5 години, през които сме били на остатък в хазната. Финансистът означи, че поддържането на валутния ръб се смята за негъвкав режим и не ти дава опция да приспособяваш стопанската система към всичките тези външни шокове. „ Но валутният ръб оцеля при няколко рецесии – оцеля при огромната финансова рецесия, оцеля при Коронавирус рецесията и в този момент също новата рецесия, която занапред се разпознава каква е. Така, че преживявайки всичките тези стопански турбуленции сподели, че за дребни отворени стопански системи, каквато е България, този режим в действителност е подобаващ “, сподели проф. Бобева.
По думите ѝ обаче през последните години започнахме да разхлабваме тази рестриктивна рамка и финансистът изрази терзания по отношение на фиска и финансово-икономическата непоклатимост.
Проф. Бобева съобщи, че не е сигурна, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз. „ Не гледайте Брутен вътрешен артикул на човек от популацията. Ние имаме сред 20 и 30% сив бранш. Ако го добавиш към Брутният вътрешен продукт ще излязат напълно други резултати. Голяма част от приходите ни са в сивия бранш, тъй че дали сме най-бедната страна и дали сме най-бедните, погледнете резултатите от преброяването на популацията, каква част от българските семейства разполагат със лично жилище – над 80% и 60% някъде имат и втори парцел “, акцентира тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ