Проф. Гечев: В ЕС разпределят 45% от БВП, нашите юнаци 36%
Това съобщи някогашният министър и икономист от Българска социалистическа партия Проф. Румен Гечев в изявление за ДИР. БГ. Той разяснява показания от държавното управление бюджет за 2018 година и различния бюджет, който неговата партия показа.
Гечев счита да убеди съпартийците си на утрешния конгрес на партията леко да трансформират предлагането си за прогресивното подоходно облагане.
- Как оценявате бюджет 2018, направен от държавното управление. Вие участвахте ли в правенето на различния бюджет на Българска социалистическа партия и с какво той е по-добър от този на ръководещите.
- Предложеният от държавното управление план на Закона за Бюджет 2018 не предлага безусловно нищо ново като първи проблясък на политики или решение на сериозните структурни проблеми на българската стопанска система. Просто са разпределили малко повече бюджетни доходи, с помощта на лекото нарастване на Брутния вътрешен артикул (БВП).
Бих определил като противоречаща на европейската процедура политика на ГЕРБ и техните спътници за понижаване на каузи на бюджета в Брутният вътрешен продукт. Даже до 2020 година плануват този дял да слезе на равнища към 36% от Брутният вътрешен продукт, в случай че в Европейски Съюз този индикатор е приблизително 45%. След като нашият Брутният вътрешен продукт ще е към 100 милиарда лв., това значи че в бюджета на страната няма да влязат витално значимите 8-9 милиарда лв.! И то в случай, че образованието, науката, армията, Министерство на вътрешните работи и опазването на здравето са хронично недофинансирани.
Правителствата на страните от Европейски Съюз и отвън него наливаха десетки милиарди евро за подкрепяне на бизнеса за излизане от тежката рецесия от 2007-2009 година, не престават този развой и в този момент. А нашите „ юнаци “ свиват дяловото присъединяване на страната в икономическото развиване.
Освен това, проектобюджетът е показан като счетоводен документ - има някакво почти равнене на приходите и разноските. Но на никое място не е показана връзка сред бюджетната политика и икономическото развиване на страната. Това развиване е оставено на случайността на пазарните сили, липсва всякаква визия за тактика на развиване в средносрочен проект, да не приказваме за практиката на развитите и множеството разрастващи се страни да имат дълготрайна стратегия за националните им стопанства.
Не съм взел участие директно в оповестените текстове на различните бюджетни политики на Българска социалистическа партия. Но се веселя, че те дават отговор на моите от дълго време защитавани причини на научни и партийни конгреси, както и във внасяни към този момент в Народното събрание законопроекти, за връщане към прогресивното данъчно облагане и провеждането на дейна капиталова държавна политика посредством публично-частното партньорство.
Принципите, залегнали в нашата опция, са по-добри от тези на ръководещите по простата причина, че те изцяло дават отговор на европейските практики.
Защото съвсем 90% от страните-членки на Европейски Съюз са с прогресивно данъчно облагане и то с много остра канара за семействата с най-високи приходи – към 45%, а в някои страни и като Германия и Дания съвсем 60%.
Защото няма по какъв начин да имате обществено заслужено общество без обезпечаването на задоволително запаси за обществени стратегии. Не е ли изцяло разбираемо, че ние българите също желаеме модерни учебни заведения и университети за нашите деца, имаме претенциите за съответно опазване на здравето, за мощна войска и надеждна полиция. Е, това коства пари. Няма по какъв начин с рекордно ниски налози от 10% да си осигурим всичко това.
Илюзия е, че ще надхитрим правилата на пазарната стопанска система и сътрудниците ни от Европейски Съюз. Това просто няма по какъв начин да стане в обозримо бъдеще. С други думи, ние желаеме нов вид бюджетна политика която от една страна да подтиква родната стопанска система, а въпреки това да обезпечи допустима обществена правдивост. Защото с изключение на, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз, ние сме най-социално несправедливата страна. Шепа българи управляват националното благосъстояние, а на милиони българи са подхвърлени жалки трохи.
- От ГЕРБ ви подлагат на критика, че различният бюджет ще коства на хазната над 3 милиарда лева - 1.13 милиарда от премахването на плоския налог, над 1 милиарда за осъвременяване на пенсии и 500 млн. лева за покриване на задълженията на лечебните заведения. Как смятате да финансирате този недостиг.
- Нека да уточня, че не става дума за различен бюджет, а за различна бюджетна политика. Всъщност, това е по-важното. Моето изрично персонално мнение е, че всяка данъчна промяна би трябвало или да е данъчно неутрална, т.е. да трансформира преразпределението на приходите сред семействата, само че да не понижава размера на данъчните доходи. Още по-добре би било, в случай че води до по-големи бюджетни доходи.
Имах удоволствието да вземам участие в подобен екип, който предложи по времето на държавното управление на Пламен Орешарски прогресивна данъчна канара, осигуряваща съвсем 500 милиона лв. спомагателни бюджетни доходи. И то в случай, че пределният, т.е. най-високият подоходен налог, в този план бе 28%, а физическите лица с месечен приход до към 1500 лв. не плащаха по-високи налози.
Нека да подчертая, че това равнище на препоръчаните налози по прогресивната канара е съвсем два пъти по-ниско от междинното равнище за Европейски Съюз. Но сътрудниците ни от Движение за права и свободи не поддържаха нашия план и уви той не можа да се реализира.
Вижте, 95% от страните-членки на Организация на обединените нации имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една страна в света, която да е прокопсала от плосък налог. Освен това, обърнете внимание, че нашият плосък налог е уникум: неприемливо невисок от 10% (само „ примерът “ Босна и Херцеговина е с 9%). На всичкото от горната страна са обложени и най-бедните. Това го няма и в най-десните демократични стопански режими.
Поради горните аргументи, смятам, че планът на управлението на Българска социалистическа партия за прогресивна данъчна канара би трябвало да бъде усъвършенстван, т.е. да се промени скалата по този начин, че никога да не води до бюджетен недостиг. Ще се опитам на Конгреса да убедя делегатите с обстоятелства и причини.
- Какво ще се промени, в случай че лечебните заведения не бъдат търговски сдружения. Те отново ще се финансират от клиничните пътеки на НЗОК.
- Здравният бранш е доста характерна сфера, което допуска търсенето на мнение на специалисти по здравен мениджмънт. Но за всички е ясно, че нашият модел е тотално сгрешен. Бюджетните пари за здраве порастват стремглаво, а резултатите са отчайващи. Както споделя един другар, „ ситуацията вместо да се утежнява, става все по-трагично “.
Пазарните правила правят чудесна работа в стопанското развиване, само че те са несъответстващи за опазването на здравето. Принципът в случай че имаш пари, живееш, в случай че не - умираш или страдаш, нито е пазарен, нито е човешки. В този смисъл, нашето предложение за извеждането на държавните и общинските лечебни заведения от пазарната месомелачка е верен. И е верен, тъй като още веднъж, в множеството страни по света е по този начин, изключително в обществените пазарни стопанства, към които сякаш се стремим.
Гечев счита да убеди съпартийците си на утрешния конгрес на партията леко да трансформират предлагането си за прогресивното подоходно облагане.
- Как оценявате бюджет 2018, направен от държавното управление. Вие участвахте ли в правенето на различния бюджет на Българска социалистическа партия и с какво той е по-добър от този на ръководещите.
- Предложеният от държавното управление план на Закона за Бюджет 2018 не предлага безусловно нищо ново като първи проблясък на политики или решение на сериозните структурни проблеми на българската стопанска система. Просто са разпределили малко повече бюджетни доходи, с помощта на лекото нарастване на Брутния вътрешен артикул (БВП).
Бих определил като противоречаща на европейската процедура политика на ГЕРБ и техните спътници за понижаване на каузи на бюджета в Брутният вътрешен продукт. Даже до 2020 година плануват този дял да слезе на равнища към 36% от Брутният вътрешен продукт, в случай че в Европейски Съюз този индикатор е приблизително 45%. След като нашият Брутният вътрешен продукт ще е към 100 милиарда лв., това значи че в бюджета на страната няма да влязат витално значимите 8-9 милиарда лв.! И то в случай, че образованието, науката, армията, Министерство на вътрешните работи и опазването на здравето са хронично недофинансирани.
Правителствата на страните от Европейски Съюз и отвън него наливаха десетки милиарди евро за подкрепяне на бизнеса за излизане от тежката рецесия от 2007-2009 година, не престават този развой и в този момент. А нашите „ юнаци “ свиват дяловото присъединяване на страната в икономическото развиване.
Освен това, проектобюджетът е показан като счетоводен документ - има някакво почти равнене на приходите и разноските. Но на никое място не е показана връзка сред бюджетната политика и икономическото развиване на страната. Това развиване е оставено на случайността на пазарните сили, липсва всякаква визия за тактика на развиване в средносрочен проект, да не приказваме за практиката на развитите и множеството разрастващи се страни да имат дълготрайна стратегия за националните им стопанства.
Не съм взел участие директно в оповестените текстове на различните бюджетни политики на Българска социалистическа партия. Но се веселя, че те дават отговор на моите от дълго време защитавани причини на научни и партийни конгреси, както и във внасяни към този момент в Народното събрание законопроекти, за връщане към прогресивното данъчно облагане и провеждането на дейна капиталова държавна политика посредством публично-частното партньорство.
Принципите, залегнали в нашата опция, са по-добри от тези на ръководещите по простата причина, че те изцяло дават отговор на европейските практики.
Защото съвсем 90% от страните-членки на Европейски Съюз са с прогресивно данъчно облагане и то с много остра канара за семействата с най-високи приходи – към 45%, а в някои страни и като Германия и Дания съвсем 60%.
Защото няма по какъв начин да имате обществено заслужено общество без обезпечаването на задоволително запаси за обществени стратегии. Не е ли изцяло разбираемо, че ние българите също желаеме модерни учебни заведения и университети за нашите деца, имаме претенциите за съответно опазване на здравето, за мощна войска и надеждна полиция. Е, това коства пари. Няма по какъв начин с рекордно ниски налози от 10% да си осигурим всичко това.
Илюзия е, че ще надхитрим правилата на пазарната стопанска система и сътрудниците ни от Европейски Съюз. Това просто няма по какъв начин да стане в обозримо бъдеще. С други думи, ние желаеме нов вид бюджетна политика която от една страна да подтиква родната стопанска система, а въпреки това да обезпечи допустима обществена правдивост. Защото с изключение на, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз, ние сме най-социално несправедливата страна. Шепа българи управляват националното благосъстояние, а на милиони българи са подхвърлени жалки трохи.
- От ГЕРБ ви подлагат на критика, че различният бюджет ще коства на хазната над 3 милиарда лева - 1.13 милиарда от премахването на плоския налог, над 1 милиарда за осъвременяване на пенсии и 500 млн. лева за покриване на задълженията на лечебните заведения. Как смятате да финансирате този недостиг.
- Нека да уточня, че не става дума за различен бюджет, а за различна бюджетна политика. Всъщност, това е по-важното. Моето изрично персонално мнение е, че всяка данъчна промяна би трябвало или да е данъчно неутрална, т.е. да трансформира преразпределението на приходите сред семействата, само че да не понижава размера на данъчните доходи. Още по-добре би било, в случай че води до по-големи бюджетни доходи.
Имах удоволствието да вземам участие в подобен екип, който предложи по времето на държавното управление на Пламен Орешарски прогресивна данъчна канара, осигуряваща съвсем 500 милиона лв. спомагателни бюджетни доходи. И то в случай, че пределният, т.е. най-високият подоходен налог, в този план бе 28%, а физическите лица с месечен приход до към 1500 лв. не плащаха по-високи налози.
Нека да подчертая, че това равнище на препоръчаните налози по прогресивната канара е съвсем два пъти по-ниско от междинното равнище за Европейски Съюз. Но сътрудниците ни от Движение за права и свободи не поддържаха нашия план и уви той не можа да се реализира.
Вижте, 95% от страните-членки на Организация на обединените нации имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една страна в света, която да е прокопсала от плосък налог. Освен това, обърнете внимание, че нашият плосък налог е уникум: неприемливо невисок от 10% (само „ примерът “ Босна и Херцеговина е с 9%). На всичкото от горната страна са обложени и най-бедните. Това го няма и в най-десните демократични стопански режими.
Поради горните аргументи, смятам, че планът на управлението на Българска социалистическа партия за прогресивна данъчна канара би трябвало да бъде усъвършенстван, т.е. да се промени скалата по този начин, че никога да не води до бюджетен недостиг. Ще се опитам на Конгреса да убедя делегатите с обстоятелства и причини.
- Какво ще се промени, в случай че лечебните заведения не бъдат търговски сдружения. Те отново ще се финансират от клиничните пътеки на НЗОК.
- Здравният бранш е доста характерна сфера, което допуска търсенето на мнение на специалисти по здравен мениджмънт. Но за всички е ясно, че нашият модел е тотално сгрешен. Бюджетните пари за здраве порастват стремглаво, а резултатите са отчайващи. Както споделя един другар, „ ситуацията вместо да се утежнява, става все по-трагично “.
Пазарните правила правят чудесна работа в стопанското развиване, само че те са несъответстващи за опазването на здравето. Принципът в случай че имаш пари, живееш, в случай че не - умираш или страдаш, нито е пазарен, нито е човешки. В този смисъл, нашето предложение за извеждането на държавните и общинските лечебни заведения от пазарната месомелачка е верен. И е верен, тъй като още веднъж, в множеството страни по света е по този начин, изключително в обществените пазарни стопанства, към които сякаш се стремим.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ