Радослав Бимбалов: Бих спрял да гледам тази свинщина, но не съм просто зрител. Живея в нея
Това пред ФрогНюз рекламистът Радослав Бимбалов.
Ето и цялото изявление
Господин Бимбалов, последния коментар на президента Румен Радев надгражда като че ли острите му думи при връчването на втория мандат на “Продължаваме Промяната ” - “Демократична България ”. Вие по какъв начин гледате на изказванията му в обществените мрежи за “пълзяща тирания ”?
С днешния си пост в обществените мрежи президентът Радев като че ли седна на диванчето на Слави Трифонов. Но в случай че Слави може да си разреши да бъде скандално несъответстващ в крайните си позиции, Радев няма право на сходно държание.
“Румен “ може да приказва както си желае у дома или на маса с най-близките си другари от детството. “Радев “ има право да се държи всячески пред най-близкия си кръг подчинени. Но “президентът “ е институция, която няма право на изложение на “лично “ мнение, освен предизвикващо разделяне и ненавист сред хората, само че и противоречащо на Конституцията.
Президентът приказва само и единствено от името на страната. Между другото, днешният термин на Радев – “пълзяща тирания “ – чуваме притеснително постоянно. Употребяват го и “Възраждане ”, и Българска социалистическа партия, че даже и самият Бойко Борисов, още преди години.
Подобни паразитни категоризации бързо влизат в речника на озлобени политици. Радев, обаче, няма право да бъде подобен. Всъщност, май би трябвало да си напомним – Радев няма право да е просто политик, който има идеологични разногласия с конкурентни политици. По създание той няма равни на себе си политически фигури и би трябвало да е на равно разстояние от всички, тъй като е президент.
Радев, обаче, слезе от висотата на поста си, дефинитивно.
Всъщност каква е равносметката, която може да извършите като непряк наблюдаващ, за ръководството на Румен Радев през последните няколко години?
Президентската институция не е просто управническа единица. Тя има тежестта и смисъла на емблема на страната – както е гербът, както е знамето, химнът. Да, това е удохотворена емблема и по тази причина е толкоз мъчно да бъдеш президент. Не е елементарно за човек, какъвто и да е той, да загърби всичките си дефекти, да застане над личните си, чисто естествени пристрастия и усеща.
В досегашните президенти на България постоянно сме съзирали недостатъци, само че доста от тях е трябвало да извиним, точно тъй като са човешки. Но в тази ситуация на върха на страната имаме един извънредно съществено квалифициран водач, теоретичен да владее до съвършенство своите страсти, тъй като високо в небето това е въпрос на живот и гибел.
Още повече приказваме за президент в своя втори мандат, т.е. общественик с насъбран опит. В държанието на Румен Радев в последните години няма нищо инцидентно – нито едно негово деяние, дума или жест не е плод на изпуснати нерви или демонстрация на уязвимост. Напротив, това е изцяло нарочна, добре тренирана тактика.
Радев работи за дестабилизацията на държавния ни строй – вместо да оказва помощ на партиите да построяват парламентарно ръководство, той целеустремено се пробва да ги дискредитира.
В началото се чудех какъв интерес има персонално той от това, тъй като даже и да станем президентска република, той няма право на трети мандат. Но към този момент съм уверен, че неговите дейности не са плод на персонални упоритости. Макар и с най-голям пост, Радев е боец и е теоретичен да извършва команди.
Може да ви прозвучи извънредно, само че отпред на страната си имаме човек, който има военна задача - да разрушава.
Една от трактовките в публичното, а и политическото пространство за поискания имунитет на Бойко Борисов по отношение на БарселонаГейт, е за координирани дейности сред президентството и прокуратурата за торпилиране на опитите за сформиране на държавно управление. Вие склонен ли сте с тази теза?
Намирам за изключителна перверзия да насъскваш правораздаването като правилно куче. Именно това виждаме сега, за следващ път. Борисов две години беше без имунитет, само че никой не посегна да го пипне даже, нищо че сигналите против него летяха от кое място ли не – от малцината честни публицисти в България, от публични организации и европейски структури.
Главният прокурор стана подобен за премия – откакто замете делото за КТБ и се направи, че не схваща какво значат буквите Д.П. в прословутите мемоари на Цветан Василев. Но сред мафиотската война, която се случи около банкрута на КТБ (който платихме всички ние, сред другото) и войната на клановете, която виждаме в този момент, има една огромна разлика. Тогава Бойко Борисов и Делян Пеевски бяха тил в тил, а Гешев (и преди този момент Цацаров) вършеха мръсната работа за тях.
Дали в този момент в гърба на Пеевски се опира Радев или пък е противоположното – няма никакво значение, значимото е, че Гешев е още веднъж момчето за мръсни поръчки. Честно да ви кажа, бих спрял да виждам тази скотщина, тъй като е противна, само че за жалост не съм просто фен. Живея в нея.
Смятате ли, че даже да има допирни точки в ползите на Румен Радев и Иван Гешев, няма притеснителни данни за осъществени закононарушения от страна на Бойко Борисов? Резултат ли са дейностите на прокуратурата на признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс и въвеждането на механизъм за надзор на основния прокурор?
Като непряк наблюдаващ ми е елементарно да давам присъди. Престъпленията на Борисов за мен са отвън подозрение и точният им размер би трябвало да бъде обмислен от достоверно, професионално обвиняване. Той би трябвало да бъде осъден от безупречен, самостоятелен съд.
Опасявам се, че такива нямаме. Цялата ни правосъдна система е превърната в обслужваща тайфа за мокри поръчки. Това, като се изключи че трансформира правоохранителите ни в нарушители, също по този начин ги инвалидизира като експерти.
Изпитвам големи подозрения, че в това си положение българската правосъдна система е способна да потвърди закононарушенията на който и да е знаков политически престъпник у нас.
Има потребност от незабавна, бърза, фрапантна и дълбока реорганизация на правораздаването в България. Това би трябвало да стартира да се прави, още на следващия ден, от действителен парламент и постоянно ръководство.
Иначе аз няма да спра да дублирам, че би трябвало най-малко един български политик от високите етажи да бъде действително наказан и да влезе в пандиза. Но не съм подведен мечтател да имам вяра, че Борисов може да е първият. Ще съм спокоен в случай че знам, че му се пази мястото там.
Как може да обясните държанието на ПП-ДБ сега? Те също наподобява се приближават до ГЕРБ в тезата за опитите да се провали съставянето на постоянен кабинет? Как обаче наподобява това в подтекста на цялата им предизборна акция? Демократичната общественост се раздели по този въпрос. Виждате ли информационни неточности от страна на ПП-ДБ, които пропуснаха да разграничат като че ли корупцията в ГЕРБ и потребността от постоянно държавно управление?
Нека си кажем истината - провалянето на постоянни кабинети не е ново занимание на президента и неговите про-кремълски съучастници. Радев беше първият, който стартира офанзивата против първото постоянно ръководство, основано след повече от десетилетие стегната хватка на ГЕРБ и техните видни или секрети сътрудници. Само няколко месеца след старта на държавното управление на Кирил Петков, президентът стартира да нападна, а неговите дейности бяха поети от Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия.
Последното постоянно държавно управление едвам оцеля половин година и му приписаха грехове, които не се натрупат за по-малко от пет години.
Затова сегашната акция, целяща секване на каквото и да е съгласие сред двете най-големи обединения в Народното събрание, идва от същото място и има същата цел - дискредитиране на политическата система и ръководство на страната в на практика режим на президентска република - без парламент и с държавно управление, назначено еднолично от Радев.
Кой има полза от неналичието на непоклатимост в България? А от отсъствието на парламентарен надзор върху изпълнителната власт? Разделението на “демократичната общественост ” не е инцидентен резултат от неприятна връзка или неналичието на опит у новите политици - макар че и двете неща съществуват. Нас ни цепят, кълцат и разделят непрестанно в последните две години, с всички вероятни средства - без значение дали е с компромат, неистина, конспирация или просто политическо завладяване на Народния Театър, да вземем за пример.
Но колкото и да ни разделят, събитията към нас ясно разделят хората на две. От едната страна са тези, които виждат алчното дуло на съветската империя, ориентирано към тях. От другата - тези, които желаят да са от страната на спусъка. Толкова е просто, да. И толкоз ужасно.
Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление
Господин Бимбалов, последния коментар на президента Румен Радев надгражда като че ли острите му думи при връчването на втория мандат на “Продължаваме Промяната ” - “Демократична България ”. Вие по какъв начин гледате на изказванията му в обществените мрежи за “пълзяща тирания ”?
С днешния си пост в обществените мрежи президентът Радев като че ли седна на диванчето на Слави Трифонов. Но в случай че Слави може да си разреши да бъде скандално несъответстващ в крайните си позиции, Радев няма право на сходно държание.
“Румен “ може да приказва както си желае у дома или на маса с най-близките си другари от детството. “Радев “ има право да се държи всячески пред най-близкия си кръг подчинени. Но “президентът “ е институция, която няма право на изложение на “лично “ мнение, освен предизвикващо разделяне и ненавист сред хората, само че и противоречащо на Конституцията.
Президентът приказва само и единствено от името на страната. Между другото, днешният термин на Радев – “пълзяща тирания “ – чуваме притеснително постоянно. Употребяват го и “Възраждане ”, и Българска социалистическа партия, че даже и самият Бойко Борисов, още преди години.
Подобни паразитни категоризации бързо влизат в речника на озлобени политици. Радев, обаче, няма право да бъде подобен. Всъщност, май би трябвало да си напомним – Радев няма право да е просто политик, който има идеологични разногласия с конкурентни политици. По създание той няма равни на себе си политически фигури и би трябвало да е на равно разстояние от всички, тъй като е президент.
Радев, обаче, слезе от висотата на поста си, дефинитивно.
Всъщност каква е равносметката, която може да извършите като непряк наблюдаващ, за ръководството на Румен Радев през последните няколко години?
Президентската институция не е просто управническа единица. Тя има тежестта и смисъла на емблема на страната – както е гербът, както е знамето, химнът. Да, това е удохотворена емблема и по тази причина е толкоз мъчно да бъдеш президент. Не е елементарно за човек, какъвто и да е той, да загърби всичките си дефекти, да застане над личните си, чисто естествени пристрастия и усеща.
В досегашните президенти на България постоянно сме съзирали недостатъци, само че доста от тях е трябвало да извиним, точно тъй като са човешки. Но в тази ситуация на върха на страната имаме един извънредно съществено квалифициран водач, теоретичен да владее до съвършенство своите страсти, тъй като високо в небето това е въпрос на живот и гибел.
Още повече приказваме за президент в своя втори мандат, т.е. общественик с насъбран опит. В държанието на Румен Радев в последните години няма нищо инцидентно – нито едно негово деяние, дума или жест не е плод на изпуснати нерви или демонстрация на уязвимост. Напротив, това е изцяло нарочна, добре тренирана тактика.
Радев работи за дестабилизацията на държавния ни строй – вместо да оказва помощ на партиите да построяват парламентарно ръководство, той целеустремено се пробва да ги дискредитира.
В началото се чудех какъв интерес има персонално той от това, тъй като даже и да станем президентска република, той няма право на трети мандат. Но към този момент съм уверен, че неговите дейности не са плод на персонални упоритости. Макар и с най-голям пост, Радев е боец и е теоретичен да извършва команди.
Може да ви прозвучи извънредно, само че отпред на страната си имаме човек, който има военна задача - да разрушава.
Една от трактовките в публичното, а и политическото пространство за поискания имунитет на Бойко Борисов по отношение на БарселонаГейт, е за координирани дейности сред президентството и прокуратурата за торпилиране на опитите за сформиране на държавно управление. Вие склонен ли сте с тази теза?
Намирам за изключителна перверзия да насъскваш правораздаването като правилно куче. Именно това виждаме сега, за следващ път. Борисов две години беше без имунитет, само че никой не посегна да го пипне даже, нищо че сигналите против него летяха от кое място ли не – от малцината честни публицисти в България, от публични организации и европейски структури.
Главният прокурор стана подобен за премия – откакто замете делото за КТБ и се направи, че не схваща какво значат буквите Д.П. в прословутите мемоари на Цветан Василев. Но сред мафиотската война, която се случи около банкрута на КТБ (който платихме всички ние, сред другото) и войната на клановете, която виждаме в този момент, има една огромна разлика. Тогава Бойко Борисов и Делян Пеевски бяха тил в тил, а Гешев (и преди този момент Цацаров) вършеха мръсната работа за тях.
Дали в този момент в гърба на Пеевски се опира Радев или пък е противоположното – няма никакво значение, значимото е, че Гешев е още веднъж момчето за мръсни поръчки. Честно да ви кажа, бих спрял да виждам тази скотщина, тъй като е противна, само че за жалост не съм просто фен. Живея в нея.
Смятате ли, че даже да има допирни точки в ползите на Румен Радев и Иван Гешев, няма притеснителни данни за осъществени закононарушения от страна на Бойко Борисов? Резултат ли са дейностите на прокуратурата на признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс и въвеждането на механизъм за надзор на основния прокурор?
Като непряк наблюдаващ ми е елементарно да давам присъди. Престъпленията на Борисов за мен са отвън подозрение и точният им размер би трябвало да бъде обмислен от достоверно, професионално обвиняване. Той би трябвало да бъде осъден от безупречен, самостоятелен съд.
Опасявам се, че такива нямаме. Цялата ни правосъдна система е превърната в обслужваща тайфа за мокри поръчки. Това, като се изключи че трансформира правоохранителите ни в нарушители, също по този начин ги инвалидизира като експерти.
Изпитвам големи подозрения, че в това си положение българската правосъдна система е способна да потвърди закононарушенията на който и да е знаков политически престъпник у нас.
Има потребност от незабавна, бърза, фрапантна и дълбока реорганизация на правораздаването в България. Това би трябвало да стартира да се прави, още на следващия ден, от действителен парламент и постоянно ръководство.
Иначе аз няма да спра да дублирам, че би трябвало най-малко един български политик от високите етажи да бъде действително наказан и да влезе в пандиза. Но не съм подведен мечтател да имам вяра, че Борисов може да е първият. Ще съм спокоен в случай че знам, че му се пази мястото там.
Как може да обясните държанието на ПП-ДБ сега? Те също наподобява се приближават до ГЕРБ в тезата за опитите да се провали съставянето на постоянен кабинет? Как обаче наподобява това в подтекста на цялата им предизборна акция? Демократичната общественост се раздели по този въпрос. Виждате ли информационни неточности от страна на ПП-ДБ, които пропуснаха да разграничат като че ли корупцията в ГЕРБ и потребността от постоянно държавно управление?
Нека си кажем истината - провалянето на постоянни кабинети не е ново занимание на президента и неговите про-кремълски съучастници. Радев беше първият, който стартира офанзивата против първото постоянно ръководство, основано след повече от десетилетие стегната хватка на ГЕРБ и техните видни или секрети сътрудници. Само няколко месеца след старта на държавното управление на Кирил Петков, президентът стартира да нападна, а неговите дейности бяха поети от Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия.
Последното постоянно държавно управление едвам оцеля половин година и му приписаха грехове, които не се натрупат за по-малко от пет години.
Затова сегашната акция, целяща секване на каквото и да е съгласие сред двете най-големи обединения в Народното събрание, идва от същото място и има същата цел - дискредитиране на политическата система и ръководство на страната в на практика режим на президентска република - без парламент и с държавно управление, назначено еднолично от Радев.
Кой има полза от неналичието на непоклатимост в България? А от отсъствието на парламентарен надзор върху изпълнителната власт? Разделението на “демократичната общественост ” не е инцидентен резултат от неприятна връзка или неналичието на опит у новите политици - макар че и двете неща съществуват. Нас ни цепят, кълцат и разделят непрестанно в последните две години, с всички вероятни средства - без значение дали е с компромат, неистина, конспирация или просто политическо завладяване на Народния Театър, да вземем за пример.
Но колкото и да ни разделят, събитията към нас ясно разделят хората на две. От едната страна са тези, които виждат алчното дуло на съветската империя, ориентирано към тях. От другата - тези, които желаят да са от страната на спусъка. Толкова е просто, да. И толкоз ужасно.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ