Над 90% от изследваните марки сол съдържат микропластмаси
Това демонстрира ново проучване, проектирано взаимно от Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския народен университет Инчеон и „ Грийнпийс “ — Източна Азия.
Проучването, оповестено в научното списание „ Environmental Science & Technology “, проучва 39 марки сол за съществуване на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-сетне от каменната. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно проучване.
„ Не можем да избягаме от пластмасовата рецесия, до момента в който пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е извънредно значимо огромните производители, потребителите и държавните управления неотложно да понижат зависимостта от пластмасите за еднократна приложимост, " споделя Деница Петрова от „ Грийнпийс “-България.Надграждайки върху досегашни изследвания на пластмасовото замърсяване в солта, това проучване е първото с подобен необятен обсег, което преглежда връзката сред географското разпространяване на нечистите проби от морската сол с равнищата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси.
Изследването демонстрира Азия като гореща точка на международното замърсяване с пластмаса. Това значи, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли евентуално да бъдат изложени на по-голям риск заради извънредно тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол. Не би трябвало да се успокояваме, че Азия е отпред в тази мрачна статистика — оттова рибата и морските артикули доближават до супермаркетите във всяка точка на света.
Приемайки междинна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да гълтам почти 2000 микропластмасови частици годишно единствено посредством солта, съгласно резултатите от изследването. Дори когато от изчисленията се отстрани високо нечистата индонезийска сол, междинният възрастен човек към момента може да приема стотици микропластмасови частици годишно.„ Изводите от проучването демонстрират, че поглъщането на микропластмаси от хората посредством морски артикули е мощно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден район. – съобщи професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на проучването. – За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са нужни ограничения за попречване, като да вземем за пример управление на изхвърлянето в околната среда на погрешно ръководени пластмаси и най-много понижаване на пластмасовите боклуци “.
„ Призивите за повече преработване единствено отсрочват казуса. Изходът от рецесията е да променим изцяло отношението си към пластмасите и да ги използваме единствено там където има потребност: за дълготрайни, безвредни, устойчиви приложения. Едно положително начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят потреблението на еднократни пластмаси на своята територия, тъй че в заведенията и по време на публични събития да се употребява посуда за многократна приложимост. “, споделя Евгения Ташева от „ За Земята “.
Проучването, оповестено в научното списание „ Environmental Science & Technology “, проучва 39 марки сол за съществуване на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-сетне от каменната. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно проучване.
„ Не можем да избягаме от пластмасовата рецесия, до момента в който пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е извънредно значимо огромните производители, потребителите и държавните управления неотложно да понижат зависимостта от пластмасите за еднократна приложимост, " споделя Деница Петрова от „ Грийнпийс “-България.Надграждайки върху досегашни изследвания на пластмасовото замърсяване в солта, това проучване е първото с подобен необятен обсег, което преглежда връзката сред географското разпространяване на нечистите проби от морската сол с равнищата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси.
Изследването демонстрира Азия като гореща точка на международното замърсяване с пластмаса. Това значи, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли евентуално да бъдат изложени на по-голям риск заради извънредно тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол. Не би трябвало да се успокояваме, че Азия е отпред в тази мрачна статистика — оттова рибата и морските артикули доближават до супермаркетите във всяка точка на света.
Приемайки междинна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да гълтам почти 2000 микропластмасови частици годишно единствено посредством солта, съгласно резултатите от изследването. Дори когато от изчисленията се отстрани високо нечистата индонезийска сол, междинният възрастен човек към момента може да приема стотици микропластмасови частици годишно.„ Изводите от проучването демонстрират, че поглъщането на микропластмаси от хората посредством морски артикули е мощно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден район. – съобщи професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на проучването. – За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са нужни ограничения за попречване, като да вземем за пример управление на изхвърлянето в околната среда на погрешно ръководени пластмаси и най-много понижаване на пластмасовите боклуци “.
„ Призивите за повече преработване единствено отсрочват казуса. Изходът от рецесията е да променим изцяло отношението си към пластмасите и да ги използваме единствено там където има потребност: за дълготрайни, безвредни, устойчиви приложения. Едно положително начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят потреблението на еднократни пластмаси на своята територия, тъй че в заведенията и по време на публични събития да се употребява посуда за многократна приложимост. “, споделя Евгения Ташева от „ За Земята “.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ