„Галъп“: Радев започва мандата с високо доверие и остава най-харесваната политическа фигура
Това демонстрира на публичното доверие на социологическа организация „ Галъп интернешънъл “.
Президентската институция е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното. Устойчиво високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
В сегашния случай провокациите по никакъв начин не липсват, като се има поради, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да порастват. „ Галъп интернешънъл болкан “ следи икономическите равносметки и упования на българите и този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Тогава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователка традиция на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори". Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.
През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.
Казусът с Република Северна Македония
Помолени да изберат всред три варианти при започване на 2022 година, болшинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България. 15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7,6% избират опцията България да поддържа Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Данните демонстрират високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена спрямо края на 2020 година Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония за участие в Европейски Съюз при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, само че единствено откакто извърши изискванията по контракта сред двете страни бързо, а 8% смятаха, че би трябвало да подкрепим съседка ни за член на Европейски Съюз без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че в този момент, повече от година по-късно, колебаещите се в действителност са заели твърда позиция.
Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма по какъв начин да улови техните резултати, тъй като приключи преди срещите в Скопие и София.
Президентската институция е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното. Устойчиво високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
В сегашния случай провокациите по никакъв начин не липсват, като се има поради, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да порастват. „ Галъп интернешънъл болкан “ следи икономическите равносметки и упования на българите и този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Тогава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователка традиция на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори". Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.
През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.
Казусът с Република Северна Македония
Помолени да изберат всред три варианти при започване на 2022 година, болшинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България. 15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7,6% избират опцията България да поддържа Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Данните демонстрират високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена спрямо края на 2020 година Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония за участие в Европейски Съюз при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, само че единствено откакто извърши изискванията по контракта сред двете страни бързо, а 8% смятаха, че би трябвало да подкрепим съседка ни за член на Европейски Съюз без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че в този момент, повече от година по-късно, колебаещите се в действителност са заели твърда позиция.
Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма по какъв начин да улови техните резултати, тъй като приключи преди срещите в Скопие и София.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ