Страхил Делийски: Институциите на смислотворчество не работят у нас
Това разяснява пред БНР Страхил Делийски, учител по политическа антропология в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Усещането за емпатия към другия, чувството, че „ аз “ и индивидът против мен имаме еднообразно право да мислим и приказваме и нашите цели имат също идентична годност, че сме един организъм – това чувство е изгубено. Най-притеснителното е, че в обществото ни в този момент има група А и група Б с полярни гледни точки по дадена тематика, само че те не влизат в полемика, а като че ли главната цел на тези групи е да покаже, че другата е по-нисшата група. Този вид положения са присъщи в общества, които са в развой на ентропия – разпад. Разпадащото ни се общество не може да породи групови смисли и общи полезности, тъй като е формирано от дребни групички, всяка от които създава личен смисъл, които са в спор между тях. Оттам и чувството за социалност е изцяло изгубена. Живеем като част от дребни войнстващи племена. “
Политиците и медиите
„ Реакцията към това, което назоваваме политическа уместност, е директният път към хомофобията. Тази „ политическа уместност мина границите на търпимото и умозримото, само че това не може да бъде законен мотив за приложимост на хомофобията – тук става дума за ненавист към човешки групи, считани за недостойни и това е политически толерирано. Да не приказваме, че в 2021 година спорим дали Земята е плоска. Провалихме се, всички се провалихме – и медиите, и университетите. Провалихме се в задачата да създадем среда, в която да съществуват и да могат да дебатират смислени дискурси. Но обществото е минало всякаква граница на допустимото опълчване, ние не спорим, а се наскърбяваме, ние не аргументираме различна позиция, а псуваме този, който я е споделил. Тези на върха са артикул на същото. Институциите на смислотворчество не работят у нас. Създаването на групов смисъл е оставено само на фрагментирания свят на медиите. И то когато за преобладаващата част от медиите главният претекст е облага.
Усещането за емпатия към другия, чувството, че „ аз “ и индивидът против мен имаме еднообразно право да мислим и приказваме и нашите цели имат също идентична годност, че сме един организъм – това чувство е изгубено. Най-притеснителното е, че в обществото ни в този момент има група А и група Б с полярни гледни точки по дадена тематика, само че те не влизат в полемика, а като че ли главната цел на тези групи е да покаже, че другата е по-нисшата група. Този вид положения са присъщи в общества, които са в развой на ентропия – разпад. Разпадащото ни се общество не може да породи групови смисли и общи полезности, тъй като е формирано от дребни групички, всяка от които създава личен смисъл, които са в спор между тях. Оттам и чувството за социалност е изцяло изгубена. Живеем като част от дребни войнстващи племена. “
Политиците и медиите
„ Реакцията към това, което назоваваме политическа уместност, е директният път към хомофобията. Тази „ политическа уместност мина границите на търпимото и умозримото, само че това не може да бъде законен мотив за приложимост на хомофобията – тук става дума за ненавист към човешки групи, считани за недостойни и това е политически толерирано. Да не приказваме, че в 2021 година спорим дали Земята е плоска. Провалихме се, всички се провалихме – и медиите, и университетите. Провалихме се в задачата да създадем среда, в която да съществуват и да могат да дебатират смислени дискурси. Но обществото е минало всякаква граница на допустимото опълчване, ние не спорим, а се наскърбяваме, ние не аргументираме различна позиция, а псуваме този, който я е споделил. Тези на върха са артикул на същото. Институциите на смислотворчество не работят у нас. Създаването на групов смисъл е оставено само на фрагментирания свят на медиите. И то когато за преобладаващата част от медиите главният претекст е облага.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ