Това, което липсва, е усещането - да бъдеш в бар

...
Това, което липсва, е усещането - да бъдеш в бар
Коментари Харесай

Време е видеоконференциите да се очовечат

Това, което липсва, е чувството - да бъдеш в бар или кафене с хора от плът и кръв и цялостната изгода от нашите еволюционни усещания

Редица софтуерни компании желаят да създадат телеприсъствието по-завладяващо
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемията ни научи да използваме видеоконферентни връзки за работа и учене . Предимствата са явни: по-малко изгубено време в пътешестване, по-голяма еластичност за работещите и опция да се грижат за деца и възрастни, огромни спестявания от офис-пространства и не на последно място – по-чист въздух. Ала в този момент е време видеоконференциите да се трансформират и да се очовечат, считат експерти.

Епидемията Covid-19 ни научи да боравим със Zoom, Skype, Гугъл Meet, MS Teams и куп други стратегии за видеовръзка. Сега обаче сме гладни за нещо по-добро. Ще отнеме известно време, до момента в който едрите и тежки VR слушалки олекнат и станат по-поносими за ежедневна приложимост. Ето за какво редица стартъпи и софтуерни колоси като Гугъл и Фейсбук мислят върху артикули, които да създадат телеприсъствието по-завладяващо, по-истинско, по-човечно – и прибавят функционалности, типични за цифровото пространство: документи за взаимна работа, „ бели дъски ”, неестествен разсъдък.

Предстои ни забавно странствуване. „ Когато стане допустимо хората да се виждат реалистично един различен, потреблението на видео-чат ще намалее фрапантно, тъй като това е гадната версия на това да бъдат дружно ”, споделя Джейсън Ситрон, изпълнителен шеф на Discord – чат-услуга, в началото предопределена за геймъри. „ Недостатъците са ясни: липса на контакт очи в очи, замръзнали екрани, неспособност за четене на жестове и мимики ”. Какво можем да чакаме?

Виж ме, прочети в очите ми

Джеръми Бейлънсън, VR специалист в Станфордския университет, споделя, че в този момент сме в „ долината ” на видеоконференциите. Контактът очи в очи е слаб, употребява невербалната връзка. Камерите ни са ситуирани над екрана и постоянно наподобява, че събеседникът е „ забил взор долу ”, тъй като той в действителност гледа в екрана под камерата.

Разбира се, вероятен е далечен контакт очи в очи. Компании като Cisco от години продават първокласни системи за телеприсъствие с камера с висока разграничителна дарба и голям брой огромни екрани. Изображението е с висока компактност, а ниската инертност и срещите на погледите основават чувството за фактически физическо наличие, само че уви, тези суперсистеми с размер на стаята могат да костват шестцифрени суми.
още по тематиката
Затова софтуерният свят в този момент търси метод да усъвършенства чувството за реалистичност по други способи. Гугъл разшири приложението си Meet с функционалности за угнетяване на шума и възстановяване на ниската осветеност, с цел да направи облиците по-приятни. Messenger Rooms на Фейсбук разрешават ад-хок срещи, променяйки изображенията с фото-филтри, 360-градусови фонове и специфични резултати.

Що се отнася до контакта на очите, „ има нискотехнологични способи да се подходи към това, в това число неща като преначертаване на пикселите, които рисуват очите ви, с цел да се нагласят по този начин, че да наподобяват малко по-нагоре, в сравнение с са, и да наподобява, че се гледаме очи в очи ”, изяснява Хавиер Солтеро, общоприет управител и вицепрезидент на G Suite на Гугъл. Но в дълготраен проект това не е решение.

Смяна на лицето

Някои компании желаят да изхвърлят видеото и да заменят лицата ни с предизвикателни аватари, такива с изразителни сигнали. Apple към този момент разпространява интелигентните „ анимоджи ”, които ви показват като животно, синхронизирайки думите с подобаващи изражения на лицето. Фейсбук също се опитва, като дава на хората принадлежности да наподобяват като (идеализирани) версии на действителния си тип.

Смут при конференциите

Големите събирания – тези, за които в миналото пътувахме – съставляват може би най-голямото предизвикателство. Повечето разчитат на това първо да излъчват поточно лекцията на лектора, а след това употребяват общоприета система за връзка с доста хора, с цел да разрешат на групи консуматори да беседват с презентатора след лекцията му.

На тази сцена всевъзможни стартъпи вършат всевъзможни опити. Така да вземем за пример стартъп, наименуван Shindig, се пробва да възпроизведе жизнеността на панелните полемики или интимността на бъбренето край камината. Участниците могат да организират частен видео-чат между тях.

Друга млада компания High Fidelity употребява друг метод: 3D аудио, тип стереоскопично систематизиране на звука, който симулира преместването на гласовете в действителния живот, както в дребни групи, по този начин и при големи тълпи. „ Може да гледате концерт на стадион и да чувате 10 000 души да крещят в далечината ”, споделят от компанията.

Свободните диалози

Но свободното разговаряне по време на конференция е това, което е най-трудно за възпроизвеждане в цифровия свят. На едно действително събитие в кафе-паузата хората си приказват, движат се в близост, срещат се и се срещат между тях. Тук са доста значими невербалните сигнали – дали човек се е привел напред към някого и явно слуша деликатно, или пък повърхностно си сипва чаша кафе и е свободен за заговаряне? Всичко в едно такова „ меле ” е подбудено от обилие от телесни сигнали.

Компания, наречена Wave, употребява похватите на виртуалното взаимоотношение от мултиплейър игри като Fortnite или World of Warcraft, чиито милиони играчи към този момент са основали способи за социализация, когато не се трепят един различен в играта. Достатъчно е човек да кликне върху името на оногова, с който желае да приказва, и се „ телепортира ” до неговото виртуално местонахождение.

Друга компания на име Online Town разрешава на аватарите да се разхождат по конферентни зали, паркове и плажове. Техниката употребява интелигентен трик, с цел да заобиколи неловкостта от вклиняването в нечии диалог: когато се приближим към група обсъждащи, чуваме по-ясно действителните им гласове, което разрешава да преценим по кое време е уместно да се присъединим.

Това, което липсва, е, несъмнено, чувството – да бъдеш в бар или кафене с хора от плът и кръв и цялостната изгода от нашите еволюционни усещания. Репликирането на шанса и лекотата на инцидентните срещи и многозначителните погледи е идващото предизвикателство за софтуерния свят. Дали младите софтуерни иноватори ще смогнат да предадат и това?
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР