Ген. Съби Събев за ФрогНюз: Кремъл подкопава доверието към НАТО н...
Това сподели пред ФрогНюз първият народен боен представител на България в НАТО ген. Съби Събев.
Ето и цялото изявление:
Ген. Събев, следим някаква тъпота по въпроса, че НАТО не са “те ”, а НАТО сме “ние ” - България е част от отбранителният алианс, той не е външна организация. Защо се случва това съгласно Вас?
Бих го определил като български феномен. На 29 март ще навършим 20 години участие в Алианса. Предполага се, че след 20 години би следвало в нашето общество да има напълно ясно знание и визия какво е НАТО и за какво членуваме в него. За страдание обаче стратегическата връзка по въпрос у нас не е добра, няма поредност и надграждане.
В началото, когато България беше призната като пълновръстен член на организацията, имаше еуфория. След няколко години еуфорията стихна. Имаше и едно политическо утешение, че откакто България е призната в НАТО, не е належащо да се приказва доста в публичното пространство, тъй като сме изцяло предпазени, сигурността ни е обезпечена, всичко може да протича по-рутино.
Отрицателното отношение към НАТО, което се вижда в последните години, е резултат на пропагандата на Кремъл у нас. Целта е да се подкопава доверието към НАТО, да се внася разделяне измежду популацията по повод нуждата от съществуването на НАТО. Това се случва както в България, по този начин и в още няколко други страни по Източния фланг на Алианса. За страдание у нас има доста глашатаи на съветската агитация.
Считам, че в идващите години, когато България ще развие избрана инфраструктура на НАТО, тези събития ще получат по-голяма публичност и отражение - разширението на батальонната бойна група до бригада, основаването на дивизионен съюзен щаб на наша територия, приемането на и на новата.
Организацията на Северноатлантическия контракт предлага голям брой благоприятни условия за страната ни - какво би трябвало да надгражда България?
България първо би трябвало да надгражда личните си отбранители качества. Програмата за предпочитани капиталови разноски на Министерството на защитата до 2032 година планува придобиването на брегови противокорабни ракети с по-голям обхват, на модерни средства за противоракетна и противовъздушна защита от вида на зенитно-ракетните системи “Пейтриът ”, на самолетите F-16. Предвижда се и прекосяването към натовски диаметър на артилерия - 135 мм, придобиването на реактивните системи за залпов огън (РСЗО) с по-голям обхват от вида на HIMARS.
Разбира се, ние бихме могли да използваме и избрани благоприятни условия в НАТО за взаимно придобиване на отбранителни артикули. Има опция Агенцията на НАТО за поддръжка и доставяне да провежда купувания на техника за няколко страни, което излиза по-евтино, съпоставено с цените, когато всяка страна придобива настрана. България би могла да се причисли към такива стратегии.
Трябва да се създадат и още доста неща. Мисля обаче, че това, което следим в последните месеци, е вярната посока - самодейността България да развива съюзна инфраструктура у нас, да одобри повече съюзни сили на наша територия. Това дава спомагателна гаранция за нашата сигурност и защита. Всяка страна, в която има такава инфраструктура и сили, се усеща доста по-защитена. Неслучайно Прибалтийските страни, Полша, Румъния упорстват да тяхна територия да бъдат ситуирани по-сериозно съюзни контингенти. Трябва да продължим да развиваме политиката си в тази посока, тя да бъде поредна и надграждана, а не да се ревизира или рестартира при всяко ново държавно управление.
Наблюдавайки какъв брой доста пречат на в защитата, по какъв начин бихме могли да се преборим за всичко изброено?
За сполучлива битка с дезинформацията и пропагандата би трябвало да имаме национална тактика. Министерството на защитата подхваща стъпки, само че те са в границите на защитата. Една Национална тактика за битка с пропагандата и дезинформацията би трябвало да даде сериозен отпор. Трябва да се опровергават всевъзможни московски опорки в нашето обществено пространство и в медиите. За страдание някой медии се явяват рупор на съветската агитация - в това число Българското национално радио.
Трябва да има доста ясна национална тактика и политика, с цел да се дава отпор на съветската агитация. Такива самодейност има и в НАТО, и в Европейския съюз. Не може, откакто 20 години сме членове на НАТО, а 17 години - на Европейски Съюз, да разрешаваме тази агитация, пропаганда и дезинформация свободно да се шири у нас. Това би трябвало да бъде работа на държавното управление, на всички държавни институции, тъй че да се спре с разделянето по настоящи политически вътрешни въпроси, а също и настоящи интернационалните въпроси като помощта на България за Украйна или кадровото присъединяване в интервенции на НАТО и Европейски Съюз. Тезата, че като предоставяме военна помощ на Украйна, ставаме директен участник във войната, е безусловно подправена. Трябва да се положат съществени старания за даваме отпор на безконтролната съветска агитация у нас.
Относно помощта за Украйна - редно ли е да демонстрираме проактивност в указването ѝ, предлагането ѝ?
Трябва да е по този начин. В доста съюзни страни от НАТО и Европейски Съюз това не е загадка, а се афишира. Така и обществото е наясно какво предоставяме, за какво го предоставяме. У нас сякаш към момента съществува конфиденциалност по повод това какво предоставяме на Украйна. Няма нищо секретно в това. След като имаме страна, която е жертва на експанзията, страна с голяма българска диаспора - Украйна е близка до нас страна, исторически сме обвързани - би трябвало да бъдем изцяло транспарантни с какво оказваме помощ. Всичко, което не се изнася изцяло на публичното внимание, дава поле за редица спекулации и агитация. Считам, че политиката по повод помощта на Украйна на настоящето държавно управление би трябвало да продължи и да оказваме помощ оптимално с каквото можем.
“България не е предпазена от офанзива с балистични ракети и незабавно се нуждае от рационализация на системите си за противовъздушна офанзива ”, преди дни - би трябвало ли да има незабавно разполагане на съюжническа техника у нас, до момента в който чакаме да придобием национална такава?
НАТО е такава организация, че на всяка страна членка, на която не доближават качества, те се обезпечават - изключително в интервали на ескалация на напрежението. Ние сме фронтова страна на НАТО и сме покрай спора в Украйна, Черно море е зона на военни интервенции, въздушното пространство на Украйна също, летят дронове, ракети и така нататък В Източна България нямаме модерни средства за противовъздушна защита. Средства има, само че те са остарели. В тази обстановка сме в цялостното си право, в случай че считаме, че това, което имаме, е незадоволително, да желаяме от съюзни страни от НАТО да разположат както брегови противокорабни ракетни средства, по този начин и модерни средства за противовъздушна защита, до момента в който ние не придобием лични такива.
Това е напълно естествена процедура. Навремето в Ирак имаше ситуирани зенитни средства “Пейтриът ” по източната турска граница, тъй като Турция не разпоалгаше с такива системи.
Напълно обикновено е и от военна, и от професионална позиция да желаяме краткотрайно разполагане на такива средства, до момента в който напрежението в Черно море или войната в Украйна не завърши. Това е напълно резонно.
Разработен е законопроект за на българската страна. Според Вас съветската база “Камчия ” съставлява ли риск?
Ако тя се употребява за проганда и като хъб за простиране меката мощ на Русия - да, нашият народен интерес изисква тази база да бъде върната назад под народен надзор, с цел да се отстранен всевъзможни предпоставки тя да се употребява за други цели, които са отвън рамката на нашите национални ползи. Доколкото знам, има доказателства за такава приложимост на “Камчия ”. Нашите служби за сигурност би трябвало доста ясно да се произнесат по този въпрос.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Ген. Събев, следим някаква тъпота по въпроса, че НАТО не са “те ”, а НАТО сме “ние ” - България е част от отбранителният алианс, той не е външна организация. Защо се случва това съгласно Вас?
Бих го определил като български феномен. На 29 март ще навършим 20 години участие в Алианса. Предполага се, че след 20 години би следвало в нашето общество да има напълно ясно знание и визия какво е НАТО и за какво членуваме в него. За страдание обаче стратегическата връзка по въпрос у нас не е добра, няма поредност и надграждане.
В началото, когато България беше призната като пълновръстен член на организацията, имаше еуфория. След няколко години еуфорията стихна. Имаше и едно политическо утешение, че откакто България е призната в НАТО, не е належащо да се приказва доста в публичното пространство, тъй като сме изцяло предпазени, сигурността ни е обезпечена, всичко може да протича по-рутино.
Отрицателното отношение към НАТО, което се вижда в последните години, е резултат на пропагандата на Кремъл у нас. Целта е да се подкопава доверието към НАТО, да се внася разделяне измежду популацията по повод нуждата от съществуването на НАТО. Това се случва както в България, по този начин и в още няколко други страни по Източния фланг на Алианса. За страдание у нас има доста глашатаи на съветската агитация.
Считам, че в идващите години, когато България ще развие избрана инфраструктура на НАТО, тези събития ще получат по-голяма публичност и отражение - разширението на батальонната бойна група до бригада, основаването на дивизионен съюзен щаб на наша територия, приемането на и на новата.
Организацията на Северноатлантическия контракт предлага голям брой благоприятни условия за страната ни - какво би трябвало да надгражда България?
България първо би трябвало да надгражда личните си отбранители качества. Програмата за предпочитани капиталови разноски на Министерството на защитата до 2032 година планува придобиването на брегови противокорабни ракети с по-голям обхват, на модерни средства за противоракетна и противовъздушна защита от вида на зенитно-ракетните системи “Пейтриът ”, на самолетите F-16. Предвижда се и прекосяването към натовски диаметър на артилерия - 135 мм, придобиването на реактивните системи за залпов огън (РСЗО) с по-голям обхват от вида на HIMARS.
Разбира се, ние бихме могли да използваме и избрани благоприятни условия в НАТО за взаимно придобиване на отбранителни артикули. Има опция Агенцията на НАТО за поддръжка и доставяне да провежда купувания на техника за няколко страни, което излиза по-евтино, съпоставено с цените, когато всяка страна придобива настрана. България би могла да се причисли към такива стратегии.
Трябва да се създадат и още доста неща. Мисля обаче, че това, което следим в последните месеци, е вярната посока - самодейността България да развива съюзна инфраструктура у нас, да одобри повече съюзни сили на наша територия. Това дава спомагателна гаранция за нашата сигурност и защита. Всяка страна, в която има такава инфраструктура и сили, се усеща доста по-защитена. Неслучайно Прибалтийските страни, Полша, Румъния упорстват да тяхна територия да бъдат ситуирани по-сериозно съюзни контингенти. Трябва да продължим да развиваме политиката си в тази посока, тя да бъде поредна и надграждана, а не да се ревизира или рестартира при всяко ново държавно управление.
Наблюдавайки какъв брой доста пречат на в защитата, по какъв начин бихме могли да се преборим за всичко изброено?
За сполучлива битка с дезинформацията и пропагандата би трябвало да имаме национална тактика. Министерството на защитата подхваща стъпки, само че те са в границите на защитата. Една Национална тактика за битка с пропагандата и дезинформацията би трябвало да даде сериозен отпор. Трябва да се опровергават всевъзможни московски опорки в нашето обществено пространство и в медиите. За страдание някой медии се явяват рупор на съветската агитация - в това число Българското национално радио.
Трябва да има доста ясна национална тактика и политика, с цел да се дава отпор на съветската агитация. Такива самодейност има и в НАТО, и в Европейския съюз. Не може, откакто 20 години сме членове на НАТО, а 17 години - на Европейски Съюз, да разрешаваме тази агитация, пропаганда и дезинформация свободно да се шири у нас. Това би трябвало да бъде работа на държавното управление, на всички държавни институции, тъй че да се спре с разделянето по настоящи политически вътрешни въпроси, а също и настоящи интернационалните въпроси като помощта на България за Украйна или кадровото присъединяване в интервенции на НАТО и Европейски Съюз. Тезата, че като предоставяме военна помощ на Украйна, ставаме директен участник във войната, е безусловно подправена. Трябва да се положат съществени старания за даваме отпор на безконтролната съветска агитация у нас.
Относно помощта за Украйна - редно ли е да демонстрираме проактивност в указването ѝ, предлагането ѝ?
Трябва да е по този начин. В доста съюзни страни от НАТО и Европейски Съюз това не е загадка, а се афишира. Така и обществото е наясно какво предоставяме, за какво го предоставяме. У нас сякаш към момента съществува конфиденциалност по повод това какво предоставяме на Украйна. Няма нищо секретно в това. След като имаме страна, която е жертва на експанзията, страна с голяма българска диаспора - Украйна е близка до нас страна, исторически сме обвързани - би трябвало да бъдем изцяло транспарантни с какво оказваме помощ. Всичко, което не се изнася изцяло на публичното внимание, дава поле за редица спекулации и агитация. Считам, че политиката по повод помощта на Украйна на настоящето държавно управление би трябвало да продължи и да оказваме помощ оптимално с каквото можем.
“България не е предпазена от офанзива с балистични ракети и незабавно се нуждае от рационализация на системите си за противовъздушна офанзива ”, преди дни - би трябвало ли да има незабавно разполагане на съюжническа техника у нас, до момента в който чакаме да придобием национална такава?
НАТО е такава организация, че на всяка страна членка, на която не доближават качества, те се обезпечават - изключително в интервали на ескалация на напрежението. Ние сме фронтова страна на НАТО и сме покрай спора в Украйна, Черно море е зона на военни интервенции, въздушното пространство на Украйна също, летят дронове, ракети и така нататък В Източна България нямаме модерни средства за противовъздушна защита. Средства има, само че те са остарели. В тази обстановка сме в цялостното си право, в случай че считаме, че това, което имаме, е незадоволително, да желаяме от съюзни страни от НАТО да разположат както брегови противокорабни ракетни средства, по този начин и модерни средства за противовъздушна защита, до момента в който ние не придобием лични такива.
Това е напълно естествена процедура. Навремето в Ирак имаше ситуирани зенитни средства “Пейтриът ” по източната турска граница, тъй като Турция не разпоалгаше с такива системи.
Напълно обикновено е и от военна, и от професионална позиция да желаяме краткотрайно разполагане на такива средства, до момента в който напрежението в Черно море или войната в Украйна не завърши. Това е напълно резонно.
Разработен е законопроект за на българската страна. Според Вас съветската база “Камчия ” съставлява ли риск?
Ако тя се употребява за проганда и като хъб за простиране меката мощ на Русия - да, нашият народен интерес изисква тази база да бъде върната назад под народен надзор, с цел да се отстранен всевъзможни предпоставки тя да се употребява за други цели, които са отвън рамката на нашите национални ползи. Доколкото знам, има доказателства за такава приложимост на “Камчия ”. Нашите служби за сигурност би трябвало доста ясно да се произнесат по този въпрос.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ