Чакащи артисти: Йордан Радичков
Това издание на „ Чакащи актьори “ е отдадено на писателя Йордан Радичков, който отлетя от този свят преди 20 години през обичания му и най-българския месец януари. В студиото на Дарик радио беседваме с неговия внук Дани Радичков и проф. Георги Каприев.
„ На върха на българската литература стои един уединен Йордан Радичков, а ние всички зъзнем на първи базов лагер “.
Дани Радичков: Сигурен съм, че при всеки един човек светът на Йордан Радичков отеква по друг метод. Едно, в случай че мога да настоявам сигурно е, че отеква мощно и дълго време. Веднъж, в случай че човек се срещне със света на Йордан Радичков, без значение дали доста му хареса, или изобщо не му харесва, ще отеква дълго. Има доста хубави образци по какъв начин доста хора не са го харесвали, това цялостен живот са си го припомняли, дори да са чели единствено един ред от него и са се прибирали към този ред казвайки си „ това са цялостни тъпотии. “ Цял живот той е като бодил в гащите на някои хора, които не го харесват. И същото: има хора, които го харесват и непрекъснато се връщат към този създател. Според мен това е доста скъпо. При мен това доста рядко ми се е случвало при различен създател, друга литература, друга книга, да нуждая се да се връщам към нея няколко пъти. Може би една от дребното книги е „ Майстора и Маргарита “, тъй като там има нещо извънредно прикрито, доста потайно. […] В творчеството на Йордан Радичков аз намирам, а пък и доста хора са споделяли също, една доста скрита, мистична усмивка, която единствено се мярва понякога в текста и ти в никакъв случай не можеш да я хванеш до дъно. И в никакъв случай не можеш да схванеш до дъно защо става въпрос в този текст. И за това, може би, самият текст те кара да се връщаш към него, с цел да можеш да схванеш малко повече. Никога не разбираш до дъно, само че намираш нещо ново.
проф. Георги Каприев: Това, което ме удивляваше при него е: той говореше прелестно. Невероятни уроци по говорене съм виждал от Радичков.
Когато той умря, неговата брачна половинка Сузи Радичкова се беше заканила да извърши нещо, което й бил споделил, а имено да изгори всичко, което не е оповестено. Митко и Роза Радичкови бяха доста обезпокоени от тази работа. Поканиха комисия в лицето на Валери Стефанов, Цочо Бояджиев и моя невзискателност, да убедим Сузи да не го прави. Убедихме я. Това, което видяхме беше шокиращо. Оказа се, че Радичков съвсем няма незачеркната дума в първичния си текст. Той има страшна битка с думите. Борбата му е с думите, не със сюжета, не с историята, с линията или там, каквото има значимо в литературата. Битките му бяха с думите. Това, което той е написал в послеслова на „ Неосветените дворове “ (1969) би трябвало да се вземе ужасно насериозно. Когато той целува думите по муцуните. […] Той работи с цялата българска литература, тя му е в главата, преработва я и я изкарва нещо чисто радичковско, което другаде го няма и багра се, че няма и да го има.
Чуйте целия диалог тук или в Spotify.
Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Автор е на 17 книги, сред които „ Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система “, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005;...ipsa vita et veritas. Der " ontologische Gottesbeweis " und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „ Архив за средновековна философия и просвета “ и „ Bibliotheca christiana “. Преводач от латински, старогръцки, немски и съветски.
Йордан Д. Радичков е създател на четири издадени сборника с разкази: „ Малка човешка мелодия “, „ Игра на гъски “, „ Двеста коли за спешна помощ на час “ и “Навалица ”. През 2020 година отваря първата в Европа книжарница за една книга One book store. Организатор на събитието „ Януари – месец на Радичков “.
Последвайте „ Чакащи актьори “ и в инстаграм.
„ На върха на българската литература стои един уединен Йордан Радичков, а ние всички зъзнем на първи базов лагер “.
Дани Радичков: Сигурен съм, че при всеки един човек светът на Йордан Радичков отеква по друг метод. Едно, в случай че мога да настоявам сигурно е, че отеква мощно и дълго време. Веднъж, в случай че човек се срещне със света на Йордан Радичков, без значение дали доста му хареса, или изобщо не му харесва, ще отеква дълго. Има доста хубави образци по какъв начин доста хора не са го харесвали, това цялостен живот са си го припомняли, дори да са чели единствено един ред от него и са се прибирали към този ред казвайки си „ това са цялостни тъпотии. “ Цял живот той е като бодил в гащите на някои хора, които не го харесват. И същото: има хора, които го харесват и непрекъснато се връщат към този създател. Според мен това е доста скъпо. При мен това доста рядко ми се е случвало при различен създател, друга литература, друга книга, да нуждая се да се връщам към нея няколко пъти. Може би една от дребното книги е „ Майстора и Маргарита “, тъй като там има нещо извънредно прикрито, доста потайно. […] В творчеството на Йордан Радичков аз намирам, а пък и доста хора са споделяли също, една доста скрита, мистична усмивка, която единствено се мярва понякога в текста и ти в никакъв случай не можеш да я хванеш до дъно. И в никакъв случай не можеш да схванеш до дъно защо става въпрос в този текст. И за това, може би, самият текст те кара да се връщаш към него, с цел да можеш да схванеш малко повече. Никога не разбираш до дъно, само че намираш нещо ново.
проф. Георги Каприев: Това, което ме удивляваше при него е: той говореше прелестно. Невероятни уроци по говорене съм виждал от Радичков.
Когато той умря, неговата брачна половинка Сузи Радичкова се беше заканила да извърши нещо, което й бил споделил, а имено да изгори всичко, което не е оповестено. Митко и Роза Радичкови бяха доста обезпокоени от тази работа. Поканиха комисия в лицето на Валери Стефанов, Цочо Бояджиев и моя невзискателност, да убедим Сузи да не го прави. Убедихме я. Това, което видяхме беше шокиращо. Оказа се, че Радичков съвсем няма незачеркната дума в първичния си текст. Той има страшна битка с думите. Борбата му е с думите, не със сюжета, не с историята, с линията или там, каквото има значимо в литературата. Битките му бяха с думите. Това, което той е написал в послеслова на „ Неосветените дворове “ (1969) би трябвало да се вземе ужасно насериозно. Когато той целува думите по муцуните. […] Той работи с цялата българска литература, тя му е в главата, преработва я и я изкарва нещо чисто радичковско, което другаде го няма и багра се, че няма и да го има.
Чуйте целия диалог тук или в Spotify.
Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в СУ „ Св. Климент Охридски ”. Автор е на 17 книги, сред които „ Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система “, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005;...ipsa vita et veritas. Der " ontologische Gottesbeweis " und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „ Архив за средновековна философия и просвета “ и „ Bibliotheca christiana “. Преводач от латински, старогръцки, немски и съветски.
Йордан Д. Радичков е създател на четири издадени сборника с разкази: „ Малка човешка мелодия “, „ Игра на гъски “, „ Двеста коли за спешна помощ на час “ и “Навалица ”. През 2020 година отваря първата в Европа книжарница за една книга One book store. Организатор на събитието „ Януари – месец на Радичков “.
Последвайте „ Чакащи актьори “ и в инстаграм.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ