Карл Густав Юнг: Зная, че има демони
Това изявление на създателя на аналитичната логика на психиката е оповестено в швейцарския вестник „ Die Weltwoche “ на 11 май 1945 година, единствено четири дни след капитулацията на немската войска в Реймс[1]. Неговото заглавие „ Ще намерят ли покой душите? “ е настоящо и до през днешния ден.
Даря Громова
Не мислите ли, че края на войната ще провокира големи промени в душите на европейците, изключително немците, които в този момент като че ли се разсънват от дълъг и ужасяващ сън?
- Да, несъмнено. Колкото до немците, то пред нас застава душевен проблем, чиято значимост мъчно можем да си представим в този момент, само че очертанията му могат да се разграничат по болните, които церя. За психолога е ясно едно, а точно, че той не е задължен да следва необятно публикуваното сантиментално разделяне на нацисти и съперници на режима.
При мен се лекуват двама заболели, очевидни антинацисти, и все пак техните сънища демонстрират, че зад цялото им благовъзпитание се крие внезапно изразена нацистка логика на психиката с цялото й принуждение и свирепост. Когато швейцарски публицист попита фелдмаршал декор Кюхлер[2] за зверствата на немците в Полша, той възмутено възкликнал: „ Извинете, това не е Вермахтът, това е партията “ – прелестен образец за това по какъв начин делението на почтени и нечестни германци е извънредно наивно.
Всички те, умишлено или не, интензивно или пасивно, вземат участие в ужасите; те не знаеха нищо за протичащото се и в това време знаеха.
Въпросът за груповата виновност, който по този начин затруднява и ще затруднява политиците, за психолога е реалност, не пораждащ подозрения, и една от най-важните задания на лекуването е да се принуждават немците да признаят виновността си. Вече доста от тях се обръщат към мен с молба да се лекуват при мен.
Ако молбите са от тъй наречените „ порядъчни немци “, които считат за отговорни неколцина германци от гестапо, считам случая за обезсърчителен. Не ми остава нищо друго, с изключение на да им предложа анкета с недвусмислени въпроси от вида: „ Какво мислите за Бухенвалд? “. Само когато пациентът разбере и признае виновността си, може да се приложи самостоятелно лекуване.
Но по какъв начин стана допустимо немците, целия народ да попаднат в тази безнадеждна психическа обстановка? Може ли да се случи нещо сходно с някоя друга нация?
- Позволете ми тук да направя малко отклоняване и да набележа в общи линии моята доктрина за релативно общото минало, предшестващо национал-социалистическата война. Да вземем за насочна точка дребен образец от моята процедура.
Веднъж при мен пристигна жена и се започнаха едни неистови обвинявания към мъжа й: той бил демон, измъчвал я, преследвал я и така нататък и тем сходни. В реалност този човек се оказа изцяло редовен човек, почтен за каквото и да е демонично желание. Откъде пристигна тази безумна концепция в тази жена?
Ами просто в нейната душа живее този демон, който тя проецира на открито, пренасяйки личните си стремежи и гняв върху мъжа си. Разясних й всичко това, тя се съгласи сходно на разкаяла се овчица. Сякаш всичко беше наред. Именно това ме обезпокои, тъй като аз не зная къде е пропаднал дяволът, който по-рано уподобяваше на мъжа си.
Абсолютно същото се случи и в историята на Европа, само че в доста по-големи размери. За примитивния човек светът е цялостен с демони и тайнствени сили, от които той се страхува; за него цялата природа е одушевена от тези сили, които в реалност не са нищо повече от неговите лични вътрешни сили, проецирани върху външния свят. Християнството и актуалната просвета де-демонизираха природата, което значи, че европейците поредно всмукват демоничните сили от света в самите себе си, непрекъснато натоварвайки несъзнаваното си.
В самия човек тези демонични сили се бунтуват против очевидната духовна несвобода на християнството. Демоните се прокрадват в изкуството на барока: гръбнакът се извива, появяват се копитата на ирония.
Човек последователно се трансформира в уроборос[3], сразяващ самичък себе си; в облик, явяващ се от антични времена знак на човек, обладан от демони. Първият приключен образец на този вид е Наполеон.
Немците демонстрират особена уязвимост пред лицето на тези демони в резултат на своята невероятна внушяемост. Това се открива в тях като обич към подчинението, в тяхната безволева смиреност към заповедите, които са просто друга форма на внушения. Това подхожда на общата психическа малоценност на немците, разследване на неопределеното им състояние сред Изтока и Запада.
Те са единствените на Запад, които при общото раждане на нациите от източната вътрешност са останали по-дълго от всички със своята майка. Най-накрая са се отделили от нея, само че прекомерно късно, когато селякът изобщо към този момент не се и опитвал да се измъкне[4]. (не е имал ентусиазъм да се освобождава)
Затова немците надълбоко ги терзае комплекс за непълноценност, който се пробват да компенсират посредством фикс идея за великолепие: «Am deutschen Wesen soil die Welt genesen[5]» – въпреки и те да не се усещат комфортно в личната си кожа! Това е типично за юношеската душeвност, която се демонстрира освен в прекомерното разпространяване на хомосексуализма, само че и в липса на облика на anima в немската литература (велико изключение е Гьоте).
Това се вижда и в немската прочувственост и «Gemiitlichkeit» (уют, приятност), които в действителност по своята същина не са нищо друго с изключение на жестокосърдечие, апатия и безсърдечие. Всички обвинявания в безсърдечие и грубост, с които немската агитация нападаше руснаците, се отнасят за самите немци; речите на Гьобелс не са нищо друго с изключение на спроецирана немска логика на психиката върху врага.
Незрелостта на личността по отблъскващ метод се прояви в безхарактерността на немския общоприет щаб, напомняща по мекотелост охлюв в черупката си.
Германия постоянно е била на страната на психическите произшествия: Реформация, селски и религиозни войни. При национал-социализма натиска на демоните толкоз повишен, че човешките същества, попаднали под властта им, се трансформирали в свръхчовеци-сомнамбули, първия измежду които бил Хитлер, заразил с това всички останали.
Всички нацистки водачи са захласнати в дословния смисъл на думата, и безспорно, не е неслучайно, че техният министър на пропагандата бе белязан с прякора на демонизирания човек – „ Куция “. Днес 10% от немското население са безнадеждни психопати.
Вие говорите за психическата непълноценност и демоничната хипноза на немците, само че какво мислите, отнася ли се това за нас, швейцарците – германци по генезис?
- Ние сме предпазени от тази хипноза от дребния си брой. Ако популацията на Швейцария бе 80 милиона, то с нас би могло да се случи същото, тъй като демоните се притеглят от преобладаващата маса. В колектива човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. Затова на процедура нацистите са се занимавали единствено с образуване на големи маси и в никакъв случай с образуването на персони.
И по този начин, и през днешния ден лицата на демонизираните хора са безжизнени, замразени, празни. Нас, швейцарците, ни пазят от тези рискове нашият федерализъм и нашият индивидуализъм. У нас е невъзможна такава всеобща акумулация, както в Германия, и е допустимо, тъкмо в тази изолираност да се крие метода на излекуване, с помощта на което би било допустимо да се спрат демоните.
Но какво може да се случи, в случай че това лекуване се прави с бомби и картечници? Трябва ли военното послушание на демонизираната нация освен да усили възприятието за непълноценност, само че и да утежни заболяването?
- Днес немците наподобяват на алкохолик, който се разсънва сутринта с махмурлук. Те не знаят какво са натворили и не желаят да знаят. Има единствено едно възприятие на безпределно злощастие. Те ще подхващат конвулсивни старания да се оправдаят пред лицето на обвиняванията и омразата на обкръжаващия ги свят, само че това не е верния път. Изкуплението, както към този момент съм казвал, лежи единствено в цялостното самопризнание на своята виновност. «Меа culpa, mea maxima culpa!» (Моя е виновността, моя е виновността, моята на страховита виновност. (лат)).
