За книгата „Един аптекар в село Стежерово”
Това е заглавието на книгата, която фармацевтътпрофесор Евгений Минков, написа и издаде в издателство „ Христо Ботев ” през 2007 година. Ако беше жив, той щеше да навърши 90 години.
Село Стежерово и спомените на един аптекар от претърпяното в него, четем в подзаглавието на книгата.
Професор Евгений Минков е роден 1933 година в гр. Ловеч, приключва висше фармацевтично обучение с отличен триумф в София през 1957 година. Първото му работно място е в село Стежерово, като шеф в локалната аптека. От това време са спомените му за учебното заведение, читалището, домът, в който живее – домът на рода Данчева. И в лято, и в зима село Стежерово е привлекателно. Очакваният на Димитровден събор със своите особености, великденските празници и Гергьовден като обичаен курбан са присъщи за всяко семейство, професорът е намерил място и за селския дансинг. С респект и почитание е посрещнат бащата на аптекаря при гостуването си в Стежерово.
Евгений Минков живее 3 години в село Стежерово и има доста другари. През 1960 година с конкурс е назначен за помощник във фармацевтичния факултет на Медицинската академия в София. Хабилитиран е като доцент през 1971 година, а през 1986 като професор.
Защитава докторската си дисертация през 1968 година и прави първия в България докторат по фармация през 1985 година. Професор Евгений Минков има над 150 научни изявления, два учебника и няколко управления за на практика извършения на студентите.
В послеслова на книгата „ Един аптекар в село Стежерово ” професорът написа: „ С горест би трябвало да установявам, че едно прелестно село с прелестно население е пред своя залез. Защо се случи това, мъчно намирам пояснение, само че истината е налице. Това село не заслужаваше сходна орис и за жалост такава е ориста на голям брой сходни дребни обитаеми места… ” Но приключва оптимистично: „ Да се надяваме, че ще пристигна някакво възобновление, с което ще се върнат старите хубави обичаи, които да влеят нов живот. Обаянието на знойното лято, тихата и богата есен, белите и чисти зими и греещата пролет – постоянно ще ги има и няма да изчезнат. Тях ги е имало и отново ще ги има! ”
Милена Гераскова
Секретар на НЧ „ Съгласие 1895 ” с. Стежерово
общ. Левски, обл. Плевен
Село Стежерово и спомените на един аптекар от претърпяното в него, четем в подзаглавието на книгата.
Професор Евгений Минков е роден 1933 година в гр. Ловеч, приключва висше фармацевтично обучение с отличен триумф в София през 1957 година. Първото му работно място е в село Стежерово, като шеф в локалната аптека. От това време са спомените му за учебното заведение, читалището, домът, в който живее – домът на рода Данчева. И в лято, и в зима село Стежерово е привлекателно. Очакваният на Димитровден събор със своите особености, великденските празници и Гергьовден като обичаен курбан са присъщи за всяко семейство, професорът е намерил място и за селския дансинг. С респект и почитание е посрещнат бащата на аптекаря при гостуването си в Стежерово.
Евгений Минков живее 3 години в село Стежерово и има доста другари. През 1960 година с конкурс е назначен за помощник във фармацевтичния факултет на Медицинската академия в София. Хабилитиран е като доцент през 1971 година, а през 1986 като професор.
Защитава докторската си дисертация през 1968 година и прави първия в България докторат по фармация през 1985 година. Професор Евгений Минков има над 150 научни изявления, два учебника и няколко управления за на практика извършения на студентите.
В послеслова на книгата „ Един аптекар в село Стежерово ” професорът написа: „ С горест би трябвало да установявам, че едно прелестно село с прелестно население е пред своя залез. Защо се случи това, мъчно намирам пояснение, само че истината е налице. Това село не заслужаваше сходна орис и за жалост такава е ориста на голям брой сходни дребни обитаеми места… ” Но приключва оптимистично: „ Да се надяваме, че ще пристигна някакво възобновление, с което ще се върнат старите хубави обичаи, които да влеят нов живот. Обаянието на знойното лято, тихата и богата есен, белите и чисти зими и греещата пролет – постоянно ще ги има и няма да изчезнат. Тях ги е имало и отново ще ги има! ”
Милена Гераскова
Секретар на НЧ „ Съгласие 1895 ” с. Стежерово
общ. Левски, обл. Плевен
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ