Това е срамната изповед на една 40-годишна жена, зависима от

Това е срамната изповед на една 40-годишна жена, подвластна от кокаин – Мария Иванова (името й е променено по справедливи причини). Признава, че има доста такива като нея у нас и по света, и надали това е изненада за някого. Разказва по какъв начин е залитнала по този недостатък, какво й е коствало в всекидневието и по какъв начин се е изчистила, с цел да се върне към естественото. Работила е в телевизия и рекламна организация, а в този момент има собствен дребен бизнес.

Вече съм на 46 години и най-накрая се случиха хубави неща по естествения метод. Бях на отмора, вървях на концерт, имах среща с мъж, върших секс – и всичко това изцяло чиста. Беше минало доста време, откогато за последно излязох да хапна и пийна с другари, без да разгадавам на кокаин да изкарам нощта на крайник.

Сред хората всекидневно върви схващането, че този недостатък изкушава най-много младежите и девойките на възраст сред 18 и 25 години, само че последната статистика регистрира рекорден брой 40-годишни хора, приети в болница поради корист с кокаин. А рискът от гибел в разгара на 40-те е четири пъти по-голям от този при двойно по-младите. За първи път пробвах кокаин на 18 година, когато тогавашното ми 24-годишно гадже ми начерта една линия. Оттогава се друсах много постоянно – съвсем по два пъти седмично, нормално в петък и събота, когато излизах в най-оборотните софийски нощни заведения. Едва в последните години обаче си дадох сметка, че този недостатък на заниманието освен не носи положително на здравето ми, ами и ме слага в заплаха.

Нещата излязоха отвън релси предходната Коледа. Прекарах празниците с няколко близки другари. Всеобщата забава ми беше като оправдание за следващ път да прекрача границата с алкохола – а пиенето, както постоянно до момента, вървеше ръка за ръка с кокаина. Така добре се забавлявахме, че пихме и друсахме до 4 ч. следобяд в деня след Коледа. Нямам никакви мемоари от случилото се през това време. Помня единствено, че се разсъниха след няколко часа сън и се прибрах с колата вкъщи. Със сигурност не бях в положение да карам и към момента ми е гузно, че въобще се качих в колата. Добре, че улиците бяха пусти... Единственото хубаво нещо от цялата тази срамота е, че се прибрах у дома и си дадох сметка по какъв начин през последните 3 дни или бях пияна и надрусана, или не можех да изляза от банята – и това трябваше да се промени неотложно. Не желаех да пребивавам повече по този начин.

Не бях пристрастена нито към коката, нито към алкохола. Но, общо взето, картинката бе все една и съща – на всяка разпивка с другар за уикенда ни идваше концепцията да си създадем нощта по-дълга с кокаин. Имам другари, с които мога да ударя една-две чаши вино на обяд – и до такава степен. Но имам и такива, с които от едно питиетата незабелязано стават пет, а след това 10. И най-после се оказваме с телефона с ръка – звъним на дилъра за пакетче кока. В дилърските среди имат нещо като маркетингова процедура да звънят на доверени клиенти в четвъртък с цел да си поръчат съответния грамаж за уикенда. При мен бяха един или два грама седмично на цена сред 150 и 200 лв.. Миналата година имаше безчет случаи да изляза в петък за по пиво и да свърша призори в нечия кухня или всекидневна. Дрогата ме караше да дърдоря едни и същи глупости като латерна, да бъда просто непоносима.

Вероятно нещата се случваха по-лесно поради метода ми на живот. Нямам нито мъж до себе си, нито деца. Работя в областта на медиите и рекламата, където смъркането на кокаин не е нещо шокиращо. Вече обаче се популяризира и в други среди измежду хората над 40 и над 50.

Имам другари с деца, които също друсат. Миналата събота срещнах инцидентно една двойка познати, които имат щерка. Беше явно, че са използвали нещо, бяха изцяло несъответстващи.

Онова, което ме порази предходната Коледа, е, че цялата тази работа с кокаина не е просто идиотска, а трагична. Реших да мина на терапия, без която, почтено казано, нямаше по какъв начин да се оправя. Спрях и алкохола, защото пиенето подклаждаше друсането. Разбрах, че алкохолът и кокаинът са били моята опора за увереността, която в действителност нямах. И за чувството, че не съм задоволително добра, което ме ядеше от вътрешната страна още от детството ми. Просто нямаше по какъв начин да бъда сърцето и душата на компанията, в случай че не взема някакъв стимулант.

Кокаинът ме караше да се усещам жива. Правеше ме център на вниманието, правеше ме дръзка и въодушевена. Израснах с родители, които на драго сърце пийваха и пушеха на фамилни сбирки, само че по този начин и не се научих да бъда обществена без субстанциите, от които ми падаха всевъзможни бариери и задръжки.

В огромна част от зрелия ми живот се борих с безпокойствие и меланхолия. И когато завърших с дрогата, смяната се оказа осезаема. Вече нямам тези прочувствени терзания. Не ме гризе съвестта, че съм се излагала пияна и надрусана пред други хора. Без алкохол и кокаин към този момент не пострадвам от махмурлук. Ходя във фитнес залата 3 или 4 пъти седмично. Осъзнах, че мозъкът ми работи доста по-добре, когато си набирам естествени дози ендорфин (хормон на щастието) от физически извършения. Това няма по какъв начин да се случи, когато си толкоз надрусан, че едвам се докопваш до дивана. И като бях наясно с съществуването на сърдечна болест и високо кръвно в рода ми, си дадох сметка, че мога да се докарам до съдбовен край във всеки един миг. Кокаинът ме караше да се усещам жива, само че в действителност постепенно ме убиваше.

Понеже го правех за мое положително, изглеждаше по-лесно да се откажа от коката и пиенето. По-рано тази година обаче получих паник офанзива седмица преди сватбеното празненство на мои другари. В предишното бях усещала безпокойствие (до тази година, когато се почистих от дрогата и алкохола), само че в никакъв случай не бях получавала паник офанзиви. Изплаши ме мисълта, че след броени дни цяла банда ще честваме дружно на едно място и евентуално всички ще смъркат кокаин без мен. Разбира се, доста желаех да съм в сърцето на купона оня уикенд. И до момента в който на първата нощ се оказа същинско предизвикателство да остана изцяло трезва, на втората се усещах надалеч по-добре. Нямах предпочитание да се надрусам безпаметно, нито да прекарам две безсънни нощи. Нямах желание да отида на работа в понеделник с ужасното чувство за виновност.

Възрастта евентуално също има значение. Миналата година си купих апартамент и от този момент нещата вървят доста по-спокойно. Една от моите приятелки, с която постоянно смъркахме дружно, също завърши с кокаина и пиенето. И тя като мен си даде сметка, че безпаметните нощи и махмурлукът не си костват към този момент. Да се науча да обичам себе си, бе нещото към което най-дълго съм се стремяла. А в действителност кокаинът и алкохолът ме отдалечаваха от тази цел. Сигурно звучи налудничаво, само че на 45 години за пръв път върша нещата на трезва глава. Когато избягаш от порока и виновността, животът става по-чист.

Автор: Уикенд