"Жената на вятъра" от Александър Секулов
Това е избавителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, другар, наследник и татко, който вижда през очите на сина си. Има пътешестване без въпроси, в инцидентна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те води далеко, само че не може да те върне назад. Има море, време и вятър.
Докато четете „ Жена напразно “, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътешестване, тъй като всичко в тази другояче измислена история е правилно – претърпяно, простено, идно.
Думите на Александър Секулов допират следобеда на живота с дълбока обич и оставят мъчителни белези и интуиции. Създават темп, който се слива с музиката на сърцето дълго откакто пандизите последната й страница.
Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате потребност от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете измежду вълните.
Аделина Радева, телевизионна журналистка
Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, без значение какво се случва, без значение даже от самия живот – е единствено по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се споделя. Такава история споделя Александър Секулов в „ Жена напразно “. Със звънкия смях на избавителния курс през морето от сенки към светлината. С любов към индивида, в който единствено той си знае до каква степен има вяра, само че значимото е, че има вяра в обичта. И не геният, не майсторлъкът, а таман тя е за завиждане.
Елена Алексиева, писателка
За създателя
Александър Секулов е създател на романите „ Колекционер на любовни фрази “, „ Малката светица и портокалите “, „ Господ слиза в Атина “, „ Островът “ и „ Скитникът и синовете “. Издал е поетичните книги „ Карти и географии “, „ Възхитително и леко “, „ Море на живите “ и „ Хроники и химни “. Драматург е на Драматичен спектакъл – Пловдив, отличен с премия „ Аскеер “ за пиесите „ Няма ток за електрическия стол “ (2016) и „ Дебелянов и ангелите “ (2019). Носител на националните награди за лирика „ Христо Фотев “, „ Николай Кънчев “, „ Перото “, „ Иван Николов “.
Човек е раковина, в която морето сънува.
Интервю с Александър Секулов
- Г-н Секулов, започваме диалога ни за новия ви разказ... от последните фрази, в които разказвачът споделя: „ Това е хрониката за това лято, когато разбрах, че съм жив “. Как се роди концепцията за тази книга?
- Човек получава живота безплатно, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е напълно друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да опиша за човек, към който ориста е показала благосклонност и му е подарила това прекарване.
- А по какъв начин се появи дамата – в историята и в заглавието? И за какво Катерина?
- Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като неочаквана стихия. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената постоянно е навалица в мъжките очи.
- Останалите герои са доста колоритни, а разговорите и разказите им са изпълнени с комизъм. Създава се усещането, че предумишлено оферирате четене и схващане на разнообразни равнища. Хуморът не е ли една от тези уловки?
- Преди време мислех, че не мога да основа смешни герои. Сега е противоположното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос в никакъв случай не е в настоящо време.
- Телевизионната журналистка Аделина Радева дефинира „ Жена напразно “ като „ избавителна книга “. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?
- Спасението е в това, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.
- Вие пишете още пиеси и лирика. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-вече? Има ли освен това, което ви носи писането на романи?
- Литературната форма е дреха, която обличаш по отношение на сезона или настроението си. С годините от ден на ден обичам да вървя леко облечен по брега на морето.
- Къде се подрежда „ Жена напразно “ измежду другите ви книгите? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?
- Честният отговор е: не знам.
- С какво обръщение бихте желали да оставите читателя след последната страница?
- Господ е популярен и милосърден.
Докато четете „ Жена напразно “, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътешестване, тъй като всичко в тази другояче измислена история е правилно – претърпяно, простено, идно.
Думите на Александър Секулов допират следобеда на живота с дълбока обич и оставят мъчителни белези и интуиции. Създават темп, който се слива с музиката на сърцето дълго откакто пандизите последната й страница.
Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате потребност от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете измежду вълните.
Аделина Радева, телевизионна журналистка
Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, без значение какво се случва, без значение даже от самия живот – е единствено по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се споделя. Такава история споделя Александър Секулов в „ Жена напразно “. Със звънкия смях на избавителния курс през морето от сенки към светлината. С любов към индивида, в който единствено той си знае до каква степен има вяра, само че значимото е, че има вяра в обичта. И не геният, не майсторлъкът, а таман тя е за завиждане.
Елена Алексиева, писателка
За създателя
Александър Секулов е създател на романите „ Колекционер на любовни фрази “, „ Малката светица и портокалите “, „ Господ слиза в Атина “, „ Островът “ и „ Скитникът и синовете “. Издал е поетичните книги „ Карти и географии “, „ Възхитително и леко “, „ Море на живите “ и „ Хроники и химни “. Драматург е на Драматичен спектакъл – Пловдив, отличен с премия „ Аскеер “ за пиесите „ Няма ток за електрическия стол “ (2016) и „ Дебелянов и ангелите “ (2019). Носител на националните награди за лирика „ Христо Фотев “, „ Николай Кънчев “, „ Перото “, „ Иван Николов “.
Човек е раковина, в която морето сънува.
Интервю с Александър Секулов
- Г-н Секулов, започваме диалога ни за новия ви разказ... от последните фрази, в които разказвачът споделя: „ Това е хрониката за това лято, когато разбрах, че съм жив “. Как се роди концепцията за тази книга?
- Човек получава живота безплатно, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е напълно друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да опиша за човек, към който ориста е показала благосклонност и му е подарила това прекарване.
- А по какъв начин се появи дамата – в историята и в заглавието? И за какво Катерина?
- Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като неочаквана стихия. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената постоянно е навалица в мъжките очи.
- Останалите герои са доста колоритни, а разговорите и разказите им са изпълнени с комизъм. Създава се усещането, че предумишлено оферирате четене и схващане на разнообразни равнища. Хуморът не е ли една от тези уловки?
- Преди време мислех, че не мога да основа смешни герои. Сега е противоположното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос в никакъв случай не е в настоящо време.
- Телевизионната журналистка Аделина Радева дефинира „ Жена напразно “ като „ избавителна книга “. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?
- Спасението е в това, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.
- Вие пишете още пиеси и лирика. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-вече? Има ли освен това, което ви носи писането на романи?
- Литературната форма е дреха, която обличаш по отношение на сезона или настроението си. С годините от ден на ден обичам да вървя леко облечен по брега на морето.
- Къде се подрежда „ Жена напразно “ измежду другите ви книгите? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?
- Честният отговор е: не знам.
- С какво обръщение бихте желали да оставите читателя след последната страница?
- Господ е популярен и милосърден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ