Изучават креативността и интелигентността на октопода
Това е едно от най-причудливите същества на Земята и то освен тъй като наподобява толкоз друго от всички други. Октоподът може да се прикрие за един миг; да прокара тялото си през отвор необятен 2-3 см. Но най-интересен е мозъкът на това създание. Всъщност октоподът има един огромен централен мозък и осем мини-мозъка, по един във всяко пипало.
„ Октоподите са брилянтни същества “, споделя биоложката Си Монтгомъри, която счита, че тяхната просветеност е съвсем отвън класациите.
„ Ние им даваме същите играчки, с цел да си играят, които даваме на нашите деца “, споделя Монтгомъри. „ Те обичат да си играят. Играта е една от характерностите на висшите мозъци. “
Руди, великански тихоокеански октопод и една от звездите на аквариума в Нова Англия в Бостън, наподобява желае да си играе.
„ Мисля, че това е едно от най-красивите създания на тази планета, едно от най-умните, едно от най-интересните и едно от най-чуждоземните “, споделя Монтгомери.
„ Всъщност те са показани в доста филми като извънземни “, или като чудовища. “
Да, холивудските октоподи унищожават моста на Голдън Гейт, унищожават кораби и ядат хора… Монтгомъри споделя, че е незаслужено да ги демонизираме: „ Наистина би трябвало да намерим някой доста друг от нас в космоса, няма по-подходящ от октопода. Устите им са в подмишниците; имат три сърца; имат синя кръв. И тази грациозност… “
Монтгомъри прекарва безчет часове, изучавайки тези разнообразни същества, до момента в който написа книгата си „ Душата на октопода “.
По този мотив я питат: „ Вярвате ли, че октоподът има душа? “
„ Вярвам, че в случай че аз имам душа, този октопод също има душа “, дава отговор тя.
И това, твърди тя, не е единственото общо, което имат с хората.
„ Когато срещнах октопод за първи път, бях толкоз изумена от обстоятелството, че беше също толкоз любопитен към мен, колкото и аз към него “, споделя Монтгомъри.
Голяма част от работата на чиновниците в аквариума е да попречат на Руди да се отегчава. „ Тъй като са толкоз умни, ние се опитваме да ги поддържаме и подтикваме душевен “.
Има към 300 типа октоподи, само че гигантският тихоокеански октопод е най-големият измежду тях, приблизително с дължина към 4 метра и тегло от 110 кг. Продължителността на живота му обаче е единствено към три до пет години.
„ Те имат характерност “, споделя Мърфи. „ Всеки октопод е друг. Така че, когато работите в тясно съдействие с тях и взаимодействате постоянно с тях, вие изграждате връзка с тях. “
„ Проблем е, че те живеят толкоз малко и е мъчно за това време да се построи същинска връзка с тях.
Любимата храна на октопода са млади водорасли, раци и скариди.
От всички странности на октопода, може би най-необикновената е неговият гений за маскиране. Октоподът трансформира формата, цветовете, шарките си, даже текстурата на кожата си, с цел да наподобява като морски водорасли, да вземем за пример и го прави за момент. Нарича се динамичен камуфлаж.
Виждате го, а след момент към този момент не можете: Октоподът се прикрива за секунда.
„ Бих спорил, че динамичният камуфлаж е форма на просветеност “, споделя Роджър Ханлон, старши академик и топ откривател на октоподите в Морската биологична лаборатория, който неотдавна изнесе лекция за интелигентността на октоподите, която провокира голям интерес:
Интересно е, че когато се маскират те не работят инстинктивно; те в действителност мислят и вземат решение по какъв начин да се маскират. Това не е рефлекс; това е развой на взимане на решения “, споделя Ханлон. „ Те вземат поради околната среда с цел да се маскират, както и приближаващата се опасност. И от самото начало пресмятат идната си стъпка, какво ще вършат по-нататък. “
Като академик Ханлон е скептично надъхан да приписва човешки страсти на октопода или да съпоставя равнището им на просветеност с нашето. Но той споделя, че те са удивително изобретателни.
„ Това е комплицирано животно. Взема решения непрекъснато. Това изисква огромен мозък. “ Голям мозък на едно неповторимо и мистериозно творение, което учените едвам стартират да опознават и схващат.
